Решение № 1706 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110119570 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на искова молба от Н. П. Н., ЕГН **********, постоянен адрес ., съдебен адрес . (ищец). Ищецът твърди, че е поръчителствувал за парични задължения на ответника в полза на третото лице „.“ АД по договор за потребителски кредит. Ответникът не изпълнил паричните си задължения към кредитора, поради което кредиторът се снабдил с изпълнителен лист от 31. 03. 2006 г., издаден по гр. дело № 5801 по описа на Софийския районен съд, 25-и състав, за 2006 г.

По силата на така издадения изпълнителен лист ищецът бил осъден да заплати на „.“ АД солидарно с ответника парична сума в размер от 12 754 лева и 34 стотинки, включваща главница, лихва и деловодни разноски. Въз основа на така издадения изпълнителен лист кредиторът „.“ АД образувал изпълнително дело № 5354 по описа на частния съдебен изпълнител Н. М.. Понеже секвестируемото имущество на ответника не било достатъчно за погасяването на задължението, изпълнението било насочено и върху секвестируемото имущество на ищеца. Така ищецът заплатил парична сума в размер на 10 074 лева и 4 стотинки, с която задълженията по изпълнителното дело били изцяло погасени и последното било приключено. Ищецът намира, че е заплатил чужд дълг, поради което за него е налице правен интерес да предяви настоящия регресен иск. Иска от съда да осъди ответника да му заплати паричната сума 10 074 лева и 4 стотинки, представляваща заплатеното от ищеца в качеството му на поръчител парично задължение на ответника към „.“ АД по изпълнително дело № 5354 по описа на частния съдебен изпълнител Н. М. за 2010 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Както се изясни, в срока по чл. 131 не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Н. М. с ЕГН **********, постоянен адрес .. За хода по същество назначения му от съда особен представител пледира предявеният иск да бъде 1 отхвърлен поради липсата на достатъчно доказателства, които да установят правата и задълженията на страните по твърдения договор.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК.

Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 143, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за присъждането на паричната сума 10 074 лева и 4 стотинки, представляваща регресно притезание на екзекутирания поръчител срещу длъжника. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит между ответника и третото лице „.“ АД, сключването на договор за поръчителство между ищеца и „.“ АД, настъпването на изискуемостта на задълженията на ответника към „.“ АД и претърпяването на принудително изпълнение за задълженията на ответника в размер на 10 074 лева и 4 стотинки.

Началната материалноправна предпоставка за уважаването на предявения иск е да бъде установено валидното сключване на главния договор за потребителски кредит и акцесорния към него договор за поръчителство в законоустановената писмена форма (чл. 138, ал. 1, изр. второ ЗЗД). Преки доказателства относно сключването на тези два договора ищецът така и не представи въпреки нарочно дадените му указания от първостепенния съд с определението от 04. 10. 2024 г. От друга страна, с молба в откритото съдебно заседание на 30. 10. 2024 г. ищецът представи и първостепенният съд прие като писмено доказателство по делото заверен препис от изпълнителен лист без номер, издаден на 31. 03. 2006 г. по гр. дело № 5801 по описа на Софийския районен съд, 25-и състав, за 2006 г. Според данните от този изпълнителен лист ответникът е осъден наред с ищеца като негов поръчител да заплати солидарно в полза на третото лице „.“ АД сумата 11 108 лева и 34 стотинки главница, сумата 1 199 лева и 84 стотинки, представляваща договорна лихва за периода 20. 07. 2005 г. – 09. 03. 2006 г., ведно със законовата лихва върху главницата от 10. 03. 2006 г. и разноските в размер на 446 лева и 16 стотинки въз основа на несъдебно изпълнително основание (извлечение от счетоводството на банка) във връзка с договор за потребителски кредит от 27. 04. 2004 г. Макар и ищецът да не изпълни указанията на съда да представи съответните преки доказателства, съдържанието на този изпълнителен лист, който е издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, установява все пак косвено, че ответникът е сключил на 27. 04. 2004 г. договор за потребителски кредит с третото лице „.“ АД, размерът на задълженията му по този договор, настъпването на изискуемостта им, както и че ищецът е поръчителствувал за тези задължения на ответника и срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е бил спазен (в противен случай съдът не би издал изпълнителния лист). Преписът от изпълнителния лист е писмен документ и следователно е годен да докаже сключването на съответните договори, за които законът предвижда писмена форма за действителност предвид изискването на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Пропускът на ищеца да представи заверени преписи от преките доказателства навярно се дължи на обстоятелството, че договорите са били сключени около 20 години преди завеждането на настоящото дело и вероятно екземплярите за ищеца са били изгубени или унищожени. Поради изложените съображения 2 настоящият съдебен състав приема за установено въз основа на косвени доказателства, че ответникът е имал изискуеми задължения към третото лице „.“ АД на стойност над 10 074 лева и 4 стотинки въз основа на валидно сключен договор за потребителски кредит от 27. 04. 2004 г., за чието надлежно изпълнение ищецът е поръчителствувал въз основа на валидно сключен между ищеца и кредитора на ответника „.“ АД договор за поръчителство.

Що се отнася до втората материалноправна предпоставка за основателността на предявения иск, първостепенният съд приема следното. От представените от ищеца заверени преписи от други документи се установява, че притезателните права по така издадения изпълнителен лист са преминали от патримониума на „.“ АД в този на „.“ АД. През 2010 г. въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 5354 по описа на частния съдебен изпълнител Н. М. с рег. номер 841 и ареал на действие Софийския градски съд за събирането им. Кредиторът „.“ АД е поискал предприемането на изпълнителни действия с молба до съдебния изпълнител от 22. 12.

2010 г. както срещу ответника-длъжник, така и срещу ищеца-поръчител. По-късно с нолба от 06. 03. 2013 г. същият кредитор отново е поискал предприемането на действия на принудително изпълнение срещу тях. На неустановена дата след това „.“ АД е цедирало притезателните права по изпълнителния лист в полза на третото лице „.“ АД. От представената от ищеца оригинална справка на съдебния изпълнител се установява, че към 31. 03. 2023 г. принудително събраните от ищеца парични суми през периода от изпълнителното производство 06. 10. 2017 г. – 18. 01. 2023 г. възлизат на общо 10 074 лева и 4 стотинки (л. 7 от делото). При това положение първостепенният съд приема за доказана и втората материалноправна предпоставка на предявения иск.

Националното ни законодателство възприе разрешението на т.нар. романски правни системи, които не признават възражение за поредност (exceptio ordini; beneficium excussionis personalis) на поръчителя. От друга страна, екзекутираният поръчител разполага с регрес срещу длъжника. По този начин рискът от неплатежоспособността на неизправния длъжник се пренася от патримониума на кредитора в този на поръчителя. Това регресно притезание възниква по силата на закона, а не въз основа на какъвто и да е договор между поръчителя и длъжника, какъвто нито се твърди да е сключван от страните, нито се изисква от закона и съдебната практика, че да бъде учредено поръчителството. При това положение трябва да се приеме, че изискуемостта на регресното притезание на екзекутирания поръчител настъпва след отправянето на поканата. В дадения случай съдът приема за установено въз основа на данните по делото, че връчения на ответника препис от исковата молба съставлява тъкмо такава покана за изпълнение на процесното регресно притезателно право. При това положение неговата изискуемост е настъпила.

Предвид всички изложени съображения и след преценката на доказателствените материали по вътрешно убеждение, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен и трябва да бъде уважен изцяло.

Разноски. При този изход на спора съдът трябва да присъди в полза на ищеца сторените от него разноските. Те се изразяват в държавната такса в размер на 403 лева, уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 567 лева и 20 стотинки с ДДС и депозита за възнаграждението на особения представител в размер на 653 лева и 33 стотинки. Общо разноските възлизат на 2 623 лева и 53 стотинки.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответника С. Н. М. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да заплати в полза на ищеца Н. П. Н., ЕГН **********, постоянен адрес ., сумата в размер на 10 074 лева и 4 стотинки, равностойна на 5 150 евро и 77 евроцента, представляваща регресно вземане на претърпелия принудително изпълнение поръчител срещу длъжника във връзка със задълженията по изпълнителния лист, издаден на 31. 03. 2006 г. по гр. дело № 5801 по описа на Софийския районен съд, 25-и състав, за 2006 г., ведно със законовата лихва от 12. 04. 2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ответника С. Н. М. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да заплати в полза на ищеца Н. П. Н., ЕГН **********, постоянен адрес ., сумата в размер на 2 623 лева и 53 стотинки, равностойна на 1 341 евро и 39 евроцента, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4