Определение № 1304 от 05.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1304 гр. Пловдив, 05.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501143 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 срещу Определение № 2 325 от 18.02.2025 г. по гр.д. № 15 418/2023 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 82/07.01.2025 г. в частта за разноските.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – еднолично адвокатско дружество „ Е. И.

„ – гр. Пловдив чрез адвокат Е. И. е депозирал отговор същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 82/07.01.2025 г. по гр.д. № 15 418/2023 г. по описа на РС – Пловдив съдът е уважил предявеният от З. Г. З., ЕГН – ********** срещу „Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 8 във вр. чл. 6 от сключения между дружеството като кредитодател и З. като кредитополучател Договор за паричен заем № 435024 от 04.02.2020 г. - предвиждаща дължима се от потребителя парична неустойка за недадено обезпечение по кредита, и е осъдил „ Сити Кеш „ ООД да заплати /върне на З. платената по тази клауза неустойка на основание чл. 55 ал. 1 1 предл. първо от ЗЗД – като платена при начална липса на основание.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищцата по делото е еднолично адвокатско дружество „ Е. И. „ чрез адвокат Е. И., оказаната от него за ищцата правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С казаното решение му е определено на основание чл. 38 ал.

2 от ЗА възнаграждение от 400 лв., увеличено с начисленото ДДС на 480 лева, за заплащането на което е осъдено ответното по иска дружество „ Сити Кеш „ ООД.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от „ Сити Кеш „ ООД Молба вх. № 9 243/24.01.2025 г. за отмяна на решението в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално да се намали размера на същото, която молба е оставена без уважение от районния съд с Определението 2 325 от 18.02.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи, че присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА по конкретното дело не се следва, т.к. ищецът не е материално затруднено лице, както и защото предявените искове представляват злоупотреба с право, т.к. са заведени единствено с цел увреждане интересите на частният жалбоподател за сметка обогатяването на един и същи адвокат – ищецът имал заведени общо осем дела срещу „ Сити Кеш „ ООД за недействителност / нищожност на сключени между нея и дружеството различни договори за потребителски кредит, респ. на отделни клаузи от същите, като в нарушение на изискванията за добросъвестност адвокат Иванова не съединила разглеждането на всички дела в рамките на един общ исков процес или на няколко такива – но по малко от осем, като това не било сторено от нея единствено с цел генериране на вземания за адвокатски възнаграждения. Същевременно, делата били заведени и по различно време и така била препятствана възможността съдът да противодейства на злоупотребата с процесуални права по реда на чл. 213 от ГПК - доколкото всяко от тях се намирало на различен етап от развитието си спрямо момента на образуването на другите. Поддържа също, че договорът за правна помощ няма изискуемото се съдържание – не е посочен номера на първоинстанционното дело. Относно размера на възнаграждението се поддържа, че при неговото определяне районният съд не се е съобразил с ниската фактическа и правна сложност и величината на защитавания интерес – също такъв. Позовава се на практика на СЕС относно неприложимостта на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / НМРАВ /.

По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално намаляване на това възнаграждение по размер.

2

Частната жалба е изцяло неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА са в случая налице, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищцата да е материално затруднено лице. Наличието на това основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства.

Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Договорът за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА, като към ИМ е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са с дата датата на предявяване на ИМ по първоинстанционното дело, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по ИМ. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец. С оглед което не се обосновава извод за липса на делегираната представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл.

38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / които в случая са налице /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Неоснователно е и оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет прогласяване на недействителност на потребителски договори, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

Относно размера на адвокатското възнаграждение

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

При определяне на същото съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Т.е. материалният интерес / цената на иска / е без значение - както в случаите когато е висок , така и в случаите на нисък такъв.

Преценката относно фактическата и правна сложност е обективна и конкретна за всяко дело.

В случая са предявени два иска – установителен и осъдителен, които произтичат от едно и също правоотношение, като досежно основанието първият е обуславящ за резултата по втория. Фактическата и правна сложност на делото не е висока – събрани са писмени доказателства и заключение на ССчЕ, проведено е едно открито съдебно заседание за 3 тяхното приемане, налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска. Тези данни са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на възнаграждението, затова и този съд е определил адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА като за един иск и в размер на 400 лева. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

Правилно така определеното възнаграждение е увеличено и със съответния дължим се по ЗДДС данък, доколкото адвокатът, осъществил безплатното представителство, е регистриран по ЗДДС субект – в този смисъл Определение № 50139/10.05.2023 г. по гр. дело № 5156/2021 г. на ВКС, IV г.о.; Определение 50095/11.05.2023 г. по търг. дело № 1454/2021 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр. дело № 4236/2022 г. на ВКС, III г.о..

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 срещу Определение № 2 325 от 18.02.2025 г. по гр.д. № 15 418/2023 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 82/07.01.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4