Определение № 148 от 10.06.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Монтана, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600134 по описа за 2024 година Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение № 84, постановено на 22.04.2024 година по частно наказателно дело № 110/2024 година на Районен съд-Лом, е отменено постановление на ТО – Лом при Районна прокуратура-Монтана от 06.03.2024 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 765/2023 г. по описа на РУ-Лом, пр. преписка № 5466/2023 г. по описа на РП-Монтана, образувано за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НК, прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Това определение е протестирано от наблюдаващия делото прокурор Н.К. с оплакване на незаконосъобразност. Излага доводи, че в определението е обсъдено основно налице ли е квалифициращият признак „използване на техническо средство, както и че са нарушени разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с изложените съображения в протеста и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Протестът е допустим, но разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Досъдебното производството е образувано по реда чл. 212, ал. 2 от НПК с първото процесуално-следствено действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествие, на 26.10.2023 г., за това, че на 26.10.2023 г. в гр. *, ул. „*“ № *, от необитаема къща, след предварителен сговор и използване на техническо средство - кози крак, са направили опит да отнемат чужди движими вещи - шест броя масивни дървени греди, дъги от два броя бурета, гардероб с размери 40х50х200 см и други, от владението на 1

Б. Г., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НК.

С прокурорския акт, отменен с атакуваното в настоящото производство определение, наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява престъпление.

Видно е от материалите по досъдебното производство, че в хода на разследването са извършени процесуално-следствени действия с оглед изясняване на фактическата обстановка – оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели Б.Г., С.И., М.В., В.Г., Е.Б., С.А., справки за съдимост относно заварените три лица на местопроизшествието, както е изготвено заключение по съдебно-оценъчна експертиза.

От доказателствата се установява, че свидетелят Б. Г. притежава наследствен необитаем имот, находящ се на административен адрес: гр. *, ул.

„*“ № *. На 26.10.2023 г., познат уведомява Г., че от имота му се чува шум.

Свидетелят Г. веднага отреагирал и се отправил към имота си, докато съпругата му своевременно подала сигнал до дежурния ОДЧ при РУ гр. *, за това, че в момента в имот, находящ се в гр. *, ул. „*“ № *се извършва кражба.

За проверка на сигнала е изпратен дежурния автопатрул, като при пристигането на адрес полицейските служители са установили и задържали лицата В.Г., Е.Б. и С.А.. От протокола за оглед на местопроизшествие и приложения фотоалбум, се установява изкъртен дървен материал и подготвен за изнасяне, както и метален инструмент тип „кози крак“, който е фиксиран в протокола, както и заснет. Трите лица, които били на мястото били с дрехи, покрити с прах и следи от трески и други дървени частици.

След анализа на събраните по делото доказателства прокурорът приел, че формално с деянието си С.А., Е.Б. и В. Г. са осъществили признаците на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Но деянието не е престъпно, тъй като поради своята малозначителност, неговата обществена опасност е явно незначителна, за което излага подробни доводи в постановлението си за прекратяване.

Настоящият съд не приема изложените изводи в прекратителното постановление.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционнния съд, обосновали правилния извод за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното постановление на ТО – Лом при Районна прокуратура - Монтана и отменяването му с определението на Районен съд - Лом.

Безспорно е, че в случая не е налице малозначителност съгласно чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс. Неотносими са доводите, че в свидетелските си показания тримата, съпричастни към деянието сочат, че приготвеният за отнемане дървен материал е бил предназначен за „разпалки“ и същото обуславя липсата на умисъл към своене на конкретни вещи.

Предназначението на отнетите движими вещи и целта на използването им след тяхното отнемане е напълно ирелевантно за формирането на умисъла по чл. 194, ал. 1 от НК, респ. квалифициращите състави. За да е осъществен от обективна страна състав на това престъпление, следва деецът да има 2 намерение за отнемане и своене, което е установено по категоричен начин по досъдебното производство.

Въззивният съд изцяло споделя доводите, изложени в определението на първоинстанционния съд, че е налице квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – използване на техническо средство - кози крак. С фиксирането в огледния протокол и фотоалбума, същото става неразделна част от доказателствената съвкупност по досъдебното производство, макар и неиззето като веществено доказателство. Съгласно установената съдебна практика /Решение № 528 от 08.01.2023 г. по н.д. № 349 от 2003 г., I. н.о. на ВКС/, техническо средство е всеки създаден от човека предмет, без използването на който в конкретния случай престъплението не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено. Споделят се и изводите, че макар да не е безспорно доказан предварителен сговор по член 195, ал. 1, т. 5 от НК, налице е съизвършителство в престъпното деяние от страната на трите лица, заварени в къщата на пострадалия Г..

Обстоятелството, че за извършването на деянието е използвано техническо средство, което е квалифициращ признак на престъплението кражба, водещ до неговата по-тежка наказуемост, както и обстоятелството, че деянието е извършено в условията на съизвършителство по смисъла на член 20, ал. 2 от НК, изключва приложението на член 9, ал. 2 от НК. Безспорно е, че в приложното поле на „малозначителното деяние“ е допустимо да попаднат всички престъпни деяния, визирани в особената част на НК, но с оглед посочените по-горе специфики и обстоятелството, че деянието е недовършено по независещи от дейците причини, а именно поради залавянето им на местопрестъплението от страна на органите на МВР, настоящият съд намира, че случаят не е такъв. Чистото съдебно минало на извършителите, както и сравнително ниската стойност на вещите на престъпно посегателство не вземат превес над квалифициращите обстоятелства, които водят до отегчаване на вината на извършителите и категорично не налагат извод за наличие на т. нар. „малозначителност“ по член 9, ал. 2 от НК.

Изложените съображения сочат на извод за законосъобразност на обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 84, постановено на 22.04.2024 година по частно наказателно дело № 110/2024 година на Районен съд[1]Лом, с което е отменено постановление на ТО – Лом при Районна прокуратура-Монтана от 06.03.2024 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 765/2023 г. по описа на РУ-Лом, пр.преписка № 5466/2023 г. по описа на РП-Монтана, образувано за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НК, прекратено на 3 основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4