Решение № 5990 от 03.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5990 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100505878 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18666/14.11.2023 г. по гр.д. № 20522/2022 г. по описа на СРС, 48-ми състав по предявения от Е. Д. Д., ЕГН **********, срещу етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. „Редута“, ул. ****, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са отменени решенията, взети на общото събрание на етажните собственици, проведено на 25.05.2021 г., както следва: по т. 1 - ОС приема отчета на „Триумф Консулт 2000“ ЕООД; по т. 2.1. - ОС дава срок до 15.06.2021 г. на собствениците да заплатят дължимите от тях вноски за управление, поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части или да сключат споразумение за разсрочване на задълженията с етажната собственост; по т.

2.2. - в случай на неизпълнение на описаното т. 2.1. да се образува заповедно производство в Софийски районен съд, от името и за сметка на ЕС, срещу всеки собственик на имот с общо дължима сума над 500 лв., за което ОС упълномощава „Триумф Консулт 2000“ ЕООД да представлява ЕС; по т. 4.1. отдаването под наем (30 лв./мес.) на надземни паркоместа от външния паркинг да се извършва само от собственици без текущи задължения към ЕС; по т. 4.2.

- да се прекратяват договорите за наем на надземни паркоместа от външния паркинг при неплащане на три или повече месечни вноски за управление, поддръжка и ремонт на общите части; по т. 4.3. - да се прекратят поради неплатени задължения договорите за наем на надземно паркомясто № 5, ползвано от собственика на фризьорския салон и надземно паркомясто № 22, ползвано от собственика на 23; по т. 4.4. - ОС взе решение за освободените 1 надземни паркоместа с № 5 и № 22 да се сключат договори с Д.С. (офис 1а) и Й.В. (ап. 2); по т. 5.1. - ОС възлага на комисия в състав Р.И., Д.С., Б.Т., К.А., С.А., при равни квоти на глас, да вземат решение за избор на конкретна оферта за ремонт на настилката и хидроизолацията в зоните, съединяващи надземния паркинг и стените на блока; по т. 5.2. - ОС възлага на комисия в състав Р.И., Д.С., Б.Т., К.А., С.А., при равни квоти на глас, да вземат решение за избор на конкретна оферта за подмяна на общата автомобилна гаражна врата на подземния паркинг, като незаконосъобразни.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците - етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. „Редута“, ул. ****.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и се поддържат доводите, заявени с отговора на исковата молба. Изразено е становище за недопустимост на предявените искове поради пропускането на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В тази връзка се сочи, че протоколът от заседанието на ОС на ЕС, проведено на 25.05.2021 г., е съставлявал приложение към заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 64945/2021 г. по описа на СРС, 48-ми състав, с длъжник – ищецът в настоящото производство, предвид което последният е могъл да се запознае с него в хода на посоченото заповедно производство. Развити са съображения във връзка с дължимостта, естеството и начина на изпълнение на задълженията на етажните собственици за заплащане на месечни вноски към етажната собственост. Поддържа се, че е житейски обосновано длъжникът, ищец в настоящото производство, да се е запознал с основанието за издадената заповед за изпълнение при подаването на възражение срещу нея. Предвид това жалбоподателите считат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е бил уведомен за оспорените решения на ОС на ЕС с връчването на препис от исковата молба по гр.д. № 12234/2022 г. по описа на СРС, 48-ми състав, а не с връчването на издадената срещу него заповед за изпълнение. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Е. Д. Д. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения. Изразено е съгласие с извода на СРС, че срокът по чл.

40, ал. 2 ЗУЕС в случая тече от връчване на исковата молба по гр.д.

12234/2022 г., по описа на СРС, 48-ми състав, което се е случило на 15.03.2022 г. Сочи се, че е установено по делото, че процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не е била спазена, както и че не е представена поканата за свикване на общото събрание. Поддържат се заявените с исковата молба пороци на атакуваните решения на ОС на ЕС. Претендират се разноски.

По делото в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпила частна жалба от Е.

Д. Д. срещу определение № 2677/18.01.2024 г. по гр.д. № 20522/2022 г. по описа на СРС, 48-ми състав, с което частично е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Сочи 2 се, че сторените разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 1000 лв., която сума съответства на минимума, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (НМРАВ).

Изразено е несъгласие с извода на СРС, че за съобразяване на приложимата редакция на НМРАВ меродавен е моментът на уговаряне на възнаграждението. В случай че бъде възприет за правилен този извод, се поддържа, че уговореният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, вкл. броя на исковете и броя на проведените заседания.

Сочи се, че разноските за заплатена държавна такса по частната жалба в обезпечителното производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника. По тези съображения се претендира отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба не е подал отговор на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Исковете по чл. 40 ЗУЕС са предявени в срока, предвиден в закона, а именно - 30-дневен срок, считано от узнаване за решението.

Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от закона. Според чл. 16, ал. 7 ЗУЕС протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика. В същия срок управителят поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя отделен протокол от управителя и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.

Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.

В случая ищецът твърди, че не е спазена процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за обявяване на протокола, като заявява, че не е бил информиран за изготвянето на протокола от проведеното на 25.05.2021 г. общо събрание. В отговора на исковата молба не са наведени твърдения относно надлежното обявяване на протокола съобразно изискванията на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, нито са 3 ангажирани доказателства в тази насока. Предвид това въззивният съд също счита, че не се установява по делото да е спазена процедурата за обявяване на протокола от общото събрание на етажната собственост. Следователно относим за началото на срока за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС се явява моментът на действителното узнаване от ищеца за оспорените решения.

Не е спорно между страните, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от етажните собственици срещу Е. Д. Д. за неплатени задължения към етажната собственост, е било образувано ч.гр.д.

№ 64945/2021 г. по описа на СРС, 48-ми състав, по което е била издадена заповед за изпълнение. Не се спори също така, че длъжникът Е. Д. Д. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като по повод това е последвало образуването на исково производство по чл. 422 ГПК по гр.д. № 12234/2022 г. по описа на СРС, 48-ми състав. Няма спор между страните, че по посоченото дело препис от исковата молба, приложение към която е бил процесният протокол от проведеното на 25.05.2021 г. общо събрание, е връчен на Е. Д. Д. на 15.03.2022 г.

Неоснователно е възражението на ответниците, че ищецът Е. Д. Д. е узнал за протокола от ОС на ЕС с връчването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 64945/2021 г. по описа на СРС, 48-ми състав. Съгласно чл. 411, ал. 3 ГПК, при уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника и на заявителя. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, не е предвидено на длъжника да се връчват заявлението и приложенията към него, а единствено заповедта за изпълнение. В този смисъл дори процесният протокол да е бил приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64945/2021 г. по описа на СРС, 48-ми състав, то същият не е бил връчен на длъжника в хода на заповедното производство.

Нещо повече, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, Е.

Д. в качеството си на страна в заповедното производство разполага с право, а не със задължение да се запознае с материалите по делото. В тази връзка доводите на ответниците, че длъжникът е имал възможност и е житейски логично да се е запознал със съдържанието на заявлението и приложенията към него, щом е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, се явяват неоснователни.

По изложените съображения въззивният съд приема, че ищецът е узнал за процесните решения на ОС на ЕС на 15.03.2022 г., когато е получил препис от исковата молба по гр.д. № 12234/2022 г. по описа на СРС, 48-ми състав, предвид което исковете, предявени с подадената на 14.04.2022 г. искова молба по настоящото дело, са в рамките на установения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС преклузивен срок.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост в сграда, 4 находяща се в гр. София, кв. „Редута“, ул. ****.

Основателността на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е обусловена от установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост и че са взети от общото събрание на етажните собственици решенията, чиято отмяна се иска.

При установяване на горните предпоставки в тежест на ответната страна е да докаже спазването на императивните изисквания за свикването и провеждането на общото събрание и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания в исковата молба са наведени конкретни доводи за допуснати нарушения, както и че оспорените решения не противоречат на императивни материалноправни норми.