Решение № 4113 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4113 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100505617 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 70978/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр.София /ЕИК 831609046/ срещу М. М. С.

/ЕГН**********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че М. М. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 3 067.58 лв., представляваща цена на доставена през периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. в имот с абонатен № 205317, находящ се на адрес: гр. София, общ.„Възраждане“, ул.****, топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК- 30.08.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата 770.51 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 14.09.2016 г. до 22.08.2019 г.; сумата 11.30 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от м.07.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 30.08.2019 г., до окончателното й изплащане; и сумата 2.85 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от 30.08.2016 г. до 22.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 50425/ 2019 г. на СРС, 87 състав. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът 1

„Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответницата М. С. сумата 350 лв.разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и сумата 568 лв.разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- главници и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М. М. С. /ответница по делото/ оспорва подадената от ищеца въззивна жалба и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответницата М. С. на твърдението, че е собственик на процесния топлоснабден имот:

АПАРТАМЕНТ № 133 на ХІV етаж в сградата на ул.„**** в гр. София, с абонатен № 205317, и като такава- потребител на топлинна енергия в него, в която връзка са представени по делото Заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./ от 9.05.1983 г. /без отбелязване за влизането й в сила/, списък на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, и множество съставени от ищеца документи- съобщения към фактури, индивидуални справки и документи за главен отчет, всички съставени на 2 името на К.И.С., за когото няма данни и доказателства по делото какво отношение има към ответницата М. С..

Основният спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ.

Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая от страна на ответницата М. С. е заявено оспорване на исковете, вкл. качеството й на собственик на процесния имот и потребител на топлинна енергия в него /своевременно подаден писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и възражение по чл.414 ГПК/, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е проведено.

Липсва легитимационен документ /или документи/ за правото на собственост върху процесния апартамент на името на ответницата М. С., като представените от ищеца писмени доказателства: списък на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот /в който не фигурира името на ответницата/, заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./ от 1983 г. и цитираните по- горе отчетни документи, включително преценени съвкупно, не са годни да установят релевантните за предмета на настоящия съдебен спор факти и обстоятелства, вкл. притежанието на права върху процесния 3 имот от ответницата М. С.. Посочената заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./, която не съдържа отбелязване за влизането й в сила /арг. чл.100, ал.2 ЗТСУ- в приложимата към 1983 г. редакция, в последствие отменен/, не представлява доказателство, годно да установи принадлежност на вещно право върху процесния апартамент към имуществото на ответницата С. към началото на исковия период- м.05.2015 г.

При установената по делото фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че ответницата М. С. не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. Не се установява същата да има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по силата на закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/, тъй като липсват доказателства през процесния период от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. да е била притежател на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, нито да е страна по сключен с „Топлофикация София“ ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия. Няма твърдения, нито доказателства и да е подала молба- декларация за откриването на клиентска партида при ищеца.

Предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, искът му по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на иска относно главницата /чл.79, ал.1 ЗЗД/ обуславя извод за неоснователност и на иска за признаване дължимостта на акцесорното вземане за лихви за забава по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че и в случай на проведено от страна на ищеца доказване в горния смисъл, исковете му следва да бъдат отхвърлени като неоснователни относно претендираните за периода м.05.2015 г.- м.06.2016 г. вземания, тъй като са погасени по давност с изтичане на визирания в чл.111, б.“в“ ЗЗД специален тригодишен давностен срок /Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС/, който към датата на подаване на исковата молба на 30.08.2019 г. е изтекъл.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 500 лв.- разноски за платено за въззивното производство адв. възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.02.2022 г., постановено по гр. дело № 70978/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 87 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр.София /ЕИК 831609046/ да заплати на М. М. С. /ЕГН **********/ сумата 500 лв. /петстотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5