Определение № 783 от 13.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783 гр. Варна, 13.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500593 по описа за 2025 година намира следното:

Настоящото производство e образувано след отмяната на решение № 52/04.04.24г., постановено по в. гр. д. № 508/23г. на ВАпС, извършена с решение № 587/16.10.25г. по гр. д. № 2887/24г. на ВКС, ІІІ г. о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав, съобразно изложеното в мотивите от ВКС. В последните е указано, че въззивният съд следва да извърши необходимите съдопроизводствени действия по определяне размера на несъответствието в смисъла по параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. При тази дейност съдът дължи както произнасяне по необсъдения довод на ищеца, че част от наличното имущество на ответниците са и вземанията им за допълнителни парични вноски в търговски дружества, невъзстановени в проверявания период (представляващи съобразно твърденията на КОНПИ парични вземания с източници договори за заем на стойност 26 500 лева), така и съпоставяне на стойностите на имуществото и нетния доход на ответниците, като изследва и двете величини. По тези въпроси въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като посочи въз основа на кои факти обосновава правните си изводи и се произнесе по доводите и възраженията на ищеца и ответниците.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд той следва да изиска уточнение от ищеца дали искането му е за отнемане от ответника В. не на сумата (с която тя се е разпоредила), а на вземането й от „Т и К Сървисис“ ЕООД за 26 782 лева с източник договор за заем от 2015г., както и прецизиране на претенциите относно ремаркетата за лек автомобил „Мазда 3“, рег. № Т2677ВТ, и лек автомобил „Сузуки“, модел „Гранд Витра“, рег. № Т4003АК, тъй като обстоятелствената част на исковата молба съдържа фактически твърдения по придобиването и отчуждаването след края на изследвания период именно на леки автомобили, а не на ремаркета за тях 1

(пропуск, който е възможно да се дължи и на допусната техническа грешка при изписване на исковата молба).

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), гр. София против решение № 114/01.11.23г. по гр. д. № 114/22г. на ОС-Търговище, с което са били отхвърлени исковете й с правно основание чл. 153 от ЗОНПИ, против ответниците А. И. В. и А. Г. В., двамата от гр. Търговище, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с цена в общ размер на 76 888 лв., както следва:

1. На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от А. Г. В. - 5 дружествени дяла, всеки по 200 лв., на обща стойност от 1 000 лв. от капитала на „Електропроизводително предприятие“ ООД;

2. На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В. и от А. Г. В., с цена на иска 7 500 лв., в това число: недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Александрово, община Търговище, област Търговище, а именно: УПИ XIV-162 в кв. 14 по регулационния план на с. Александрово, утвърден със Заповед №З-0-46 от 30.10.2020г., с площ от 796 кв.м., заедно с построените в него навес и второстепенна постройка, при граници: улица, УПИ XIII-162, ПИ №163 и ПИ №165, с пазарна стойност към настоящия момент 3 500 лв.; недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с.

Александрово, община Търговище, област Търговище, а именно: УПИ XIII-162 в кв. 14 по регулационния план на с. Александрово, утвърден със Заповед № З-0-46 от 30.10.2020г., с площ от 718 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради, при граници: улица, УПИ XIV-162, ПИ №165 и ПИ №161, с пазарна стойност към настоящия момент 4 000 лв.;

3. На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В. и А. Г. В.: сумата в размер на 23 370 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил, марка „БМВ“, модел „Х 6 3. СИ“ с рег. № Т4244АК, дата на първа регистрация 14.10.2008г., рама № WBAFG 41070L195683, двигател № 04376904;

4. На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 и чл.

149 от ЗОНПИ от А. И. В. и от А. Г. В., с цена на иска 18 236 лв., в това число: сумата в размер на 5 553 лв., представляваща пазарната стойност 2 към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил, марка и модел „Мазда 3“, с рег. № Т 2677 ВТ, дата на първа регистрация 30.01.2007г., рама № JMZBK14Y 2715 59750, двигател № Y60077722; сумата в размер на 12 683 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил, марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № Т4003АК, дата на първа регистрация 08.01.2008 г., рама № JSAJTD44V00220229;

5. На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от А. И. В.: сумата в размер на 26 782 лв., представляваща част от предоставения заем на „Т и К Сървисис“ ЕООД от А. В., и КОНПИ е осъдена да заплати на ответниците А. И. В. и А. Г. В., направените по делото разноски в общ размер на 6 470 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Не се споделя извода на съда, че по делото е било установено, притежаваното от ответниците в началото на проверявания период имущество да превишава придобитото такова през този период, защото в началото те са притежавали имущество на стойност от общо 23 711.42 лв., а през проверявания период са придобили имущество на стойност от 260 291.39 лв. Необосновано е било кредитирано заключението на допълнителната СИЕ по задачи на ответниците без анализ на доказателства и обсъждане на възраженията на ищеца. В тази връзка е посочено, че неправилно в цитирания вариант на заключението като приход на ответниците са били отнесени брутните размери на декларираните доходи, без да са били приспаднати разходите за осигуровки и данъци. Оспорва се като приход на ответниците да се приема начално салдо по банковите им сметки от 21 320 лв., тъй като реално това е сума по банков кредит, която е била усвоена още през 2007г. и посоченият размер е отразеният остатък от главницата като задължение. Наличната към началото на проверявания период парична сума по банкови сметки е била в размер на 60.72 лв. - на ответницата в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Освен това за 2011г. двойно е бил отразен като приход на ответниците сума от продажба на л. а. „Ситроен Ксантия“, рег.

№ Т6663ТТ, в размер на 3 111 лв. Поддържа се, че следва да бъде кредитирано заключението на допълнителна СИЕ, назначена по делото по искане на ищеца.

Изложени са съображения, основани на дефинитивните норми на ЗОНПИ относно съдържанието на понятията „доходи“, „разходи“ (обичайни и извънредни), „нетен доход“, „имущество“ и „значително несъответствие“, както и че следва да се установи имуществото, което е било придобито за целия проверяван период от ответниците. В тази връзка се поддържа, че в случая ответниците са извършвали незаконна дейност в страната, свързана с компрометирането на твърдените източници на доходи. Така по делото е било 3 установено (от заключенията на СИЕ, приети в с .з. на 11.09.23г. и на 07.11.22г.), че за целия проверяван период от 28.07.10г. до 28.07.20г. установените доходи на ответниците са били в общ размер на 510 617.47 лв., техните разходи са били в размер на 483 558.89 лв., при което нетният доход е бил в размер на 27 058.58 лв. Същевременно придобитото имущество от ответниците през проверявания период възлиза на общо 260 291.47 лв., при което несъответствието е значително – възлизащо на 233 232.89 лв. Поради горното се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, ведно със заплащане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемите А. И. В. и А. Г. В. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.

Съобразно дадените от ВКС в отменителното му решение указания, настоящото производство и това по исковото производство следва да се остави без движение и на ищеца КОНПИ следва да се даде възможност да отстрани нередовностите на исковата молба като направи уточнение: дали искането му е за отнемане от ответника В. не на сумата (с която тя се е разпоредила), а на вземането й от „Т и К Сървисис“ ЕООД за 26 782 лева с източник договор за заем от 2015г.; дали претендираните за отнемане от двамата ответници на суми (в размер на 5 553 лв. и в размер на 12 683 лв.), като пазарни стойности към датите на отчуждаването (които са след края на проверявания период), касаят пазарни стойности на отчуждени ремаркета или пазарни стойности на леки автомобили (съответно марка и модел „Мазда 3“, с рег.

№ Т 2677 ВТ, дата на първа регистрация 30.01.2007г., рама № JMZBK14Y 2715 59750, двигател № Y60077722 и марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № Т4003АК, дата на първа регистрация 08.01.2008 г., рама № JSAJTD44V00220229), тъй като в обстоятелствената част на исковата молба са наведени фактически твърдения по придобиването и отчуждаването след края на изследвания период на посочените леки автомобили, а не на ремаркета за тях.

Отделно от горното, настоящият състав на съда намира, че на ищеца следва да се укаже, че ако се претендира отнемане в полза на държавата на вземане на ответника В. от „Т и К Сървисис“ ЕООД за сума от 26 782 лв., въз основа на договор за заем от 2015г., той носи доказателствената тежест да установи съществуването на посоченото вземане по договора за заем в размер на общо 176 682 лв. към края на проверявания период, така и на вземане по 4 този договор за заем в размер на 26 782 лв. към настоящия момент. В тази връзка пък на ответника В. следва да се укаже, че носи доказателствена тежест и следва да ангажира доказателства при отричане съществуването на посоченото вземане към края на проверявания период и към настоящия момент.

Освен това, имайки предвид постановеното след предявяване на исковата молба ТР № 4/18.05.23г. по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на т.1 от което е прието, че въз основа на практиката на ЕСПЧ, по делата по реда на ЗОНПИ трябва да се търси и причинна връзка с престъпната дейност, послужила като основание за образуване на проверката по този закон, то на ищеца следва да се даде указание да обоснове наличието на такава причинна връзка между имуществото, което се претендира за отнемане и извършената от ответниците престъпна дейност (за която пред ВКС се е твърдяло, че е налице влязла в сила осъдителна присъда).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. д. № 593/25г. на ВАпС и исковото производство.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника (ищец в исковия процес) КОНПИ, гр. София в 1-седмичен срок от съобщението, с преписи за насрещните страни: да уточни дали искането му е за отнемане от ответника В. не на сумата (с която тя се е разпоредила), а на вземането й от „Т и К Сървисис“ ЕООД за 26 782 лева, с източник договор за заем от 2015г.; да уточни дали претендираните за отнемане от двамата ответници на суми (в размер на 5 553 лв. и в размер на 12 683 лв.), като пазарни стойности към датите на отчуждаването (които са след края на проверявания период), касаят пазарни стойности на отчуждени ремаркета или пазарни стойности на леки автомобили (съответно марка и модел „Мазда 3“, с рег. № Т 2677 ВТ, дата на първа регистрация 30.01.2007г., рама № JMZBK14Y 2715 59750, двигател № Y60077722 и марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № Т4003АК, дата на първа регистрация 08.01.2008 г., рама № JSAJTD44V00220229), тъй като в обстоятелствената част на исковата молба са наведени фактически твърдения по придобиването и отчуждаването след края на изследвания период на посочените леки автомобили, а не на ремаркета за тях.

УКАЗВА на ищеца КОНПИ, гр. София, че ако се претендира отнемане в 5 полза на държавата на вземане на ответника В. от „Т и К Сървисис“ ЕООД за сума от 26 782 лв., въз основа на договор за заем от 2015г., той носи доказателствената тежест да установи съществуването на посоченото вземане по договора за заем в размер на общо 176 682 лв. към края на проверявания период, така и на вземане по този договор за заем в размер на 26 782 лв. към настоящия момент.