Решение № 7906 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7906 гр. ., 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110136831 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът С. П. П. твърди, че е собственик на лек автомобил „.“, рег. № ., който на 23.10.2023 г. е претърпял пътнотранспортно произшествие (ПТП) в гр. ., причинено виновно и противоправно от водач на МПС с рег. № ., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Поддържа, че действителната стойност на причинените вреди възлиза на 1380 лв.

(понастоящем 705,58 евро), които са били реално заплатени за ремонта на горния автомобил, от които ответникът е изплатил само 611,25 лв.

(понастоящем 312,53 евро) по образувана преписка за щета с № **********.

Ето защо претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи остатъка от 768,75 лв. (393,06 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2024 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 22756/2024 г. на СРС, 51 състав.

Ответникът ЗД „.“ АД не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с водача-делинквент, както и механизма на самото ПТП. Оспорва размера на ищцовата претенция с твърдения, че претендираната сума от 768,75 лв. е силно завишена и не отговаря на действителния размер на вредите съгласно 1 чл. 386, вр. чл. 499, ал. 2 от КЗ. Поддържа, че изплатената вече сума от 611,25 лв. напълно покрива разходите за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени. Смята, че във фактурата са включени дейности и части, които не са били необходими за извършване или подмяна. Сочи, че цената на боята е твърде висока, а от документацията не става ясно каква боя е използвана и как е изчислена стойността за боядисване на детайлите. Оспорва, че е имало нужда от полиране на двата фара, като според него е било необходимо полиране само на десния фар, а цената за тази услуга е прекомерна. Намира цената на труда за час за неясно изчислена и несъответстваща на среднопазарната. Изрично оспорва твърдението, че автомобилът е бил в гаранция към датата на ПТП, а при липса на гаранция застрахователят не е длъжен да признава цените на труда на официален сервиз. Оспорва твърдението, че ремонтът е извършен в посочен от него сервиз. Подчертава, че няма категорични данни за реално извършено плащане от страна на ищеца по представената фактура.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на посочената дата е настъпило ПТП изцяло в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност при управление на автомобил с Рег.№., към датата на ПТП е била застрахована при ответника, при което ПТП са възникнали имуществени вреди върху автомобил с рег. № ., собственост на ищеца, като по образуваната от ответника преписка за щета с № ********** ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 611,25 лева.

Спорни между страните са останали обстоятелствата какви вреди са причинени от ПТП и дали заплатеното от ответника обезщетение съответства на действителната стойност на горните вреди.

2

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира изцяло като компетентна и обективна, се установява, че описаните щети (облицовка на предна броня, десен фар, преден десен калник, предна дясна врата, 1 бр. джанта, основа на преден десен калник и водач на предна дясна броня) съответстват на механизма на ПТП. Вещото лице заключава, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 753,39 евро (1473,50 лв.). Съдът намира възраженията на ответника за завишени цени за недоказани. От представените и приети по делото фактура № ./21.12.2023 г. и потвърждение за банков превод съдът намира за установено реалното заплащане на ремонта от ищеца в размер на 705,58 евро (1380 лв.). След приспадане на изплатената сума от 312,53 евро (611,25 лв.) остава непогасен остатък, надвишаващ претендирания размер. Тъй като съдът е обвързан от петитума на исковата молба, искът се явява основателен за сумата от 393,06 евро и следва да бъде уважен изцяло.

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение валутата на Република България е еврото, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, поради което всички суми се посочват и присъждат в евро при курс 1,95583 лева за едно евро.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски. Същите възлизат на 12,78 евро (25 лв.) държавна такса и 230,08 евро (450 лв.), адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и 12,78 евро (25 лв.), държавна такса, 160 евро, внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 250 евро, адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. П. П., ЕГН **********, срещу ЗД „.“ АД, ЕИК ., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗД „.“ АД дължи на ищеца сумата от 393,06 евро, представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. „.“, рег. № ., настъпили от ПТП на 23.10.2023 г., в гр. ., ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 22756/2024 г. на СРС, 51 състав.

ОСЪЖДА ЗД „.“ АД, ЕИК ., да заплати на С. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 242,86 евро, разноски в заповедното производство и сумата от 422,78 евро, разноски в исковото производство.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4