Решение № 1039 от 25.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300501542 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по бланкетна въззивна жалба от „Тета“ ООД, ЕИК:***** , чрез пълномощника адв. Ал. Ш., АК-****, против Решение № 1512/ 04.04.2024г. по гр. д. № 5306/ 2023г. по описа на ПРС – ХV гр. с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д. А. П. от гр. **** искове за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1178,52 лева и обезщетение за забава в размер на 372,47 лева за периода 14.02.2020г. – 12.04.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2023г. до окончателното изплащане.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв. Д. К., като пълномощник на Д. А.

П., с който отговор се оспорва въззивната жалба като неоснователна по поддържани съображения и доводи, депозирани в първоинстанционното производство.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства , намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.220, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД от ищцовото дружество „Тета“ ООД - гр.*** против Д. А. П. от гр. **** за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие поради напускане и неявяване на работа на ответницата, без за 1 това да отправи писмено предизвестие, но което го била обявила устно на колегите си. До този момент ответницата работила по трудов договор от 15.01.2020г, след което напуснала работа на 14.02.2020г., от когато се претендира освен заплащане от нейна страна на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, но и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.

За да отхвърли така предявените искове районният съд е мотивирал при липсата на спор, че ответницата не е депозирала нито писмено, нито устно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, както и не е установено, също така че ответницата не е имала намерение да напуска преди да е издадена заповедта на прекратяване на ТПО. Не е установена никаква причина за прекратяване на ТД извън волята на ищеца-работодател, който е прекратил договора без предизвестие. При условията на пълно и главно доказване не е доказано от ищеца, че ответницата не се е явила на работа и е прекратила договора без предизвестие.

Крайният правен резултат на постановеното решение е правилен като постановен в съответствие с безспорните по делото факти и обстоятелства.

Безспорните по делото факти в изложението на исковата молба сочат на неустановено по делото правно основание за прекратяване на сключения на 15.01.2020г. трудов договор между страните при наличие на предпоставките по чл.326, ал.1 КТ / с предизвестие от служителя/, за което е представена Заповедта №1012/ 14.02.2020г. на управителя на ищцовото дружество. Действително посоченото правно основание за едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие, което е потестативно право на служителя или работника да въздейства върху ТПО вкл. чрез неговото прекратяване, е упражняването на това право чрез отправяне на писмено предизвестие до работодателя, като от момента на получаването на волеизявлението на служителя или работника от работодателя започва да тече съответния срок на предизвестието. Реализирането на фактическия състав на посоченото основание по чл.326, ал.1 КТ съгласно обаче изисква писмена форма за действителност на волеизявлението на съответната страна по трудовото правоотношение, достигнало до насрещната страна по договора, което нито се твърди, нито се установява от ищеца. Трудовият договор е двустранен консенсуален писмен договор, при който едностранното му прекратяване на безвиновното основание по чл.326, ал.1 КТ предполага писмено волеизявление на служителя или работника, адресирано до и получено от работодателя, за установяване наличието на валидно основание за прекратяване на договора.

Такава е изричната регламентация на законодателя относно фактически състав на прекратителното основание по чл.326, ал.1 КТ, освен константната съдебна практика в тази насока. Само наличието на валидно прекратително основание по чл.326, ал.1 КТ, неспазването на предизвестието предпоставя упражняване правото на другата страна, в случая на работодателя, да претендира обезщетение за неспазено предизвестие в хипотезата на чл.220 , ар.1 КТ. С оглед на това така предявения главен иск по чл.220, ал.1 КТ и акцесорен по чл.86 ЗЗД, се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Останалите съображения на районния съд относно неустановено устно депозирано предизвестие или наличието на друга причина за прекратяване на договора, са факти и обстоятелства, ирелевантни за правния спор по делото.

2

Поради идентичен правен резултат от изхода на правния спор, първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 450 лева, по ДПЗС от 04.06.2024г .

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1512/ 04.04.2024г. по гр. д. № 5306/ 2023г. по описа на ПРС – ХV гр. с., с което са отхвърлени предявените от „Тета“ ООД, ЕИК:***** против Д. А. П. от гр. **** искове за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1178,52 лева и обезщетение за забава в размер на 372,47 лева за периода 14.02.2020г. – 12.04.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2023г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Тета“ ООД, ЕИК:***** да заплати на Д. А. П. от гр. **** сумата 450 лева / четиристотин и петдесет лева/, направени разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3