Протокол № 584 от 26.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 584 гр. Пазарджик, 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Б. Бишуров

Съдебни

АНТОАНЕТА С. ДОБРЕВА заседатели: ГЕОРГИ Д. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора А. Д. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Д. Б. Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20235200200802 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Подсъдимият В. Т. П. - редовно призован, се явява. Явява се и неговият защитник адв. К. Н., редовно упълномощен.

За ОП Пазарджик се явява прокурор П..

ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА:

Б. М. С. - редовно призована, се явява.

В качеството на нейни повереници се явяват адв. Б. А. и адв. Д. М. надлежно упълномощени.

Не се явяват останалите повереници на пострадалата С. - редовно призовани.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Не се налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Също да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Също да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на подсъдимия, както следва:

В.Т.П. - роден на ******** г. в гр. С., живущ в град П., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, ЕГН **********.

ПОДС. П.: Получих препис от обвинителният акт още при първото 1 гледане на делото.

На подсъдимия се разясниха правата по чл. 55, чл. 94, чл. 97, чл. 115, ал.

3 и ал. 4, чл. 274 от НПК. Разясни се и правната възможност по реда на Глава 27 от НПК.

Снема самоличността на пострадалата, както следва:

Б.М.С. – родена на ******** г. в гр. В., живуща в с. Б., българка, бълг. гражданка, омъжена, с основно образование, работеща, неосъждана, без родство с подсъдимия.

На пострадалата се разясниха правата в съответствие с разпоредбата на чл. 274 от НПК.

ПОСТР. С.: Разбрах правата си.

На останалите страни също се разясниха правата по чл. 274 от НПК.

Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав, съдебния секретар и прокурора.

Съдът ДОКЛАДВА молба от Б.М.С. в качеството си на пострадало лице - майка на починалата М. Б. С., чрез адв. Н. Д. и адв. Б. А., с която моли да бъде конституирана като частен обвинител по делото.

АДВ. А.: Поддържам молбата. Моля да бъде уважена.

АДВ. М.: Моля да конституирате пострадалата като страна - частен обвинител.

ПРОКУРОР: Своевременно е депозирана молбата. Няма законови пречки да бъде конституирано лицето.

АДВ. Н.: Присъединявам се към казаното от прокурора.

Съдът намира, че молбата на пострадалата за конституиране като частен обвинител в процеса е своевременно и надлежно предявена, като се явява основателна, поради което и на основание чл. 76 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА Б.М.С. като частен обвинител в процеса против В. Т.

П..

СТРАНИТЕ (поотделно): Наясно сме с въпросите по чл. 248 от НПК.

С оглед изявлението на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ:

ПРОКУРОР: Уважаеми съдии, п о въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК становището ми е следното: Делото е подсъдно на Окръжен съд Пазарджик, съобразно правилата чл. 35 и чл. 36 от НПК. Липсват основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. По мое мнение не са допуснати съществени процесуални нарушения, но за това ще взема съвсем накратко отношение след малко. Относно разглеждане на делото по особените правила - това е приоритет, разбира се, на защитника и на 2 подсъдимия. Не са налице основания за привличане на резервен защитник, преводач или тълковник, няма основание за извършване на следствени действия по делегация. На този етап не се налага изменение на мярката за неотклонение.

Що се отнася до допуснати или не съществени нарушения на процесуалните правила, бих искал да заявя накратко следното: На всички в залата, разбира се най-вече на съдебния състав и на колегите, е ясна хронологията на събитията по това дело. Първоначално този съд е постановил една, бих казал, по всеобщо мнение много справедлива присъда относно подсъдимия, на база на категорични събрани и обсъдени доказателства.

Делото е отишло в по-горен съд, където наказанието е намалено. След това е било във Върховния съд, където Върховният съд в своето решение, макар и рафинирано, но правно издържано, е дал „указания“ на Апелативния съд как да процедира след връщане на делото. След като делото се е върнало в Апелативния съд, т.е. когато е започнало разглеждането пред апелативната инстанция за втори път, тогава учудващо защо, магистратите са решили, че има нарушена процесуална норма, допусната както от първоинстанционния съд във Ваше лице, така и от страна на прокуратурата.

Тези нарушения аз ги прочетох нееднократно и в интерес на истината, в моята дългогодишна практика (почти 40-годишна), за пръв път виждам нарушения, споменати от по-горната инстанция (разбира се съдът е мъдър, особено по-горният съд), които дефакто не са нарушения, в смисъл такъв, че да накърняват в такава степен правата на подсъдимия, че да бъдат съществени процесуални нарушения. Аз няма да се спирам подробно на тях, защото колегите са ги чели тези 4-5 пункта, в които Апелативният съд смята, че има нарушения на настоящия Окръжен съд и на прокурора. Бих засегнал само въпроса за чл. 119 от ППЗДвП. Действително в този текст се говори за нарушения, когато автомобилът се намира на магистрален път, но тук е допусната една грешка, като вместо чл. 119 от ЗДвП, е споменат чл. 119 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Това е една фактическа грешка, която Окръжния съд – този съд - е установил и в мотивите си е развил съображения, защо е нарушен именно този текст, а именно: че МПС са длъжни да дадат предимство на преминаващите през пешеходната пътека и в този случай не може да се търси съпричиняване от страна на пресичащия пешеходната пътека. Аз знам много добре, че и Вие, и прокуратурата не търсим престъпника на първо място, а търсим истината. Предлагам на уважаемия съд, макар че, ако той се съгласи с мен, ще извърши известно нарушение, тъй като няма да изпълни нарежданията на по-горната инстанция, но аз предлагам все пак, по реда на чл. 248а да дадете възможност на прокурора в 7-дневен срок да поправи тази явна фактическа грешка по отношение на чл. 119, макар че пак повтарям, че този Окръжен съд го е установил това и го е посочил в мотивите си.

АДВ. А.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, по чл. 248, ал. 1 от НПК считам, че делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд - гр. Пазарджик. По т. 2 считам, че няма основание за 3 прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 считам, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита нито на подсъдимия, нито на доверителката ни, явяваща се частен обвинител.

Напълно се присъединявам към становището на уважаемата прокуратура по отношение на така коментираното евентуално нарушение в смисъл, че е посочена разпоредбата на чл. 119 от Правилника, аз също считам, че става въпрос за една фактическа грешка, по-скоро за една, ако трябва да сме конкретни, пунктуационна грешка - къде е поставена запетаята в самото решение. По отношение на т. 4 съществува възможност за разглеждане на настоящото дело по реда на особените правила, но това зависи от изричното волеизявление на подсъдимия. По т. 5 - не считам, че е необходимо делото да се разглежда при закрити врати, привличането на резервен съдия съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач, тълковник или извършването на съдебно-следствени действия по делегация. По т. 6 - не считам, че следва да се променя взетата мярка за процесуална принуда. По т.

7 – на този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. М.: Почитаеми окръжни съдии, обсъждайки въпросите на разпоредителното заседание, аз смятам, че са спазени правилата за местна и родова подсъдност, т.е. Вие сте компетентни да разгледате настоящото наказателно дело с оглед вида и характера на правната квалификация, която е обект на внимание винаги на окръжните съдилища. Няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство – не е налице нито една от хипотезите в закона. По отношение на процесуалното нарушение, абсолютно солидарен съм с окръжния прокурор. Считам, че в конкретния случай, ако се обсъжда това на плоскостта на допуснато процесуално нарушение, мисля, че недвусмислено става ясно от съдържанието на изготвения обвинителен акт, който освен, че изписва цифровата квалификация на самото обвинение, вкл. и бланкетните норми, които са част от престъпния състав, има и словесно изписване на самата норма, така че подсъдимият под никаква форма не е ограничен във възможността, в края на краищата, да разбере за какво е предаден на съд. Солидарен съм и със становището на колегата – прокурор в тази хипотеза, за да може да няма никакъв спор мотамо по отношение на правната квалификация към самото обвинение, че той може да упражни своите процесуални възможности, визирани в нормата на чл. 248а от НПК, за което очевидно се прави искане в тази посока, така че, ако обсъждаме процесуалните нарушения, то следва да бъде дадена възможност на представителя на Окръжна прокуратура да ползва своите функция и правомощия по този текст.

Не са налице по т. 4 основания за разглеждане на настоящото наказателно производство, поне до този етап, тъй като ние говорим преди защитата на подсъдимия. Ако, разбира се, бъде направено искане за разглеждане на производството, което е сторено между другото при първоначалното му започване, по реда на диференцираните процедури, тогава за процесуална икономия застъпвам становище, че са налице процесуалните основания за разглеждане на делото в режим на съкратено съдебно следствие, 4 разбира се по преценка на защитата и подсъдимия в коя от двете хипотези на закона да се развие това.

По отношение на т. 5, за процесуална икономия пак няма да изброявам всичко пред почитаемия съдебен състав - не е налице нито една от хипотезите на т. 5.

По отношение на мерките за процесуална принуда, те са определени и са си действали по време на наказателното производство, така че няма никакво основание за ревизия на този етап.

По отношение на искания на нови доказателства, специално аз нямам такива искания към настоящия момент.

С оглед становището на защитата и на подсъдимия по т. 4, следва да се прецени, ако ще се гледа делото в режима на съкратените диференцирани процедури, следва след разпоредителното заседание, да насрочите такова за предварително изслушване евентуално, или пък, ако вече подсъдимият и неговата защита желаят да се разгледа делото по общия ред, следва да определите конкретно заседание за събиране и проверка на доказателствата.

Ч. ОБВ. С.: Подкрепям изцяло казаното от адвокатите ми.

АДВ. Н.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, ясно е какво е становището по т. 1, т. 2, т. 5, т. 7. В това отношение се придържам към казаното от прокурора. Спорът е върху очевидното – има ли или няма допуснато процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт – така, както абсолютно недвусмислено Апелативният съд – въззивен по настоящото дело, е посочил. Хронологията на това, какво се е случвало до момента, в който е постановено така обсъжданото въззивно решение, няма значение. Това, че е имало три инстанции, които преди това не са официално констатирали процесуалните нарушения, е ирелевантно към настоящия момент. Същественото е, че Апелативният съд е отказал да разгледа делото по същество, намирайки тези нарушения. Колко са съществени или не са съществени, ние сме освободени, както от задължението, така всъщност и от правото да ги обсъждаме. Те не са изсмукани от пръстите и са факт, и аз съжалявам за този факт, защото в аванс заявявам, че независимо, че след първото първоинстанционно разглеждане на делото моят клиент е избрал аз да упражнявам неговата защита, това не е причина да промени възгледа си, насърчаван от мен, а да иска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие във вариант на т. 2 на чл.

371 от НПК, обаче докато обвинителният акт страда от така забелязаните от Апелативния съд недостатъци, каквото и да направим в тази инстанция различно от това да върнем делото на прокурора, за да отстрани тези недостатъци, поставя в риск следващите инстанционни произнасяния.