Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 02.08.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 440/2023
Вид
Решение № 151
Подписан
02.08.2024
В сила
31.10.2024
Състав
Ангелина Гергинова Гергинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Сливница, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200440 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Т. Г. Г., с ЕГН **********, чрез адв. Н. Б. – САК, с адрес за призоваване: гр. София, бул. “............., обжалва наказателно постановление № 21-0344000253 от 24.06.2021 г., издадено от Началник на РУ към ОДМВР-София, РУСливница, с което, за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, са му наложени следните административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП: “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

В жалбата си същият заявява, че обжалва процесното НП като неправилно и незаконосъобразно – постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в атакуваното наказателно постановление не е ясна волята на административнонаказващия орган за кое от твърдените за извършени две нарушения е наложено наказанието, като счита, че по този начин безспорно е ограничено правото му да разбере точно за какво е наказан, както и да организира своята защита. Сочи, че в процесното НП липсва конкретно посочване и на мястото на извършване на твърдяното от АНО нарушение, което възпрепятства адекватното организиране на защитата му. Пледира за отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Б., с пълномощно, приложено по делото. Същият моли съда да отмени обжалваното НП и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Административнонаказващият орган – Началникът на РУ Сливница при ОДМВР-София, редовно призован пред настоящата съдебна инстанция, не 1 изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.06.2021 г., в 00:00 часа, в гр. Сливница, по ул. „Патриарх Евтимий” жалбоподателят Т. Г. Г. управлявал собствения си лек автомобил „Опел”, модел „Фронтера”, с рег. № ........, като се движил с посока от ул. „П.

Славейков“ към с. Алдомировци. Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители - свидетелите М. В. Й. и Ц. И. В.. Полицейските служители сигнализирали свидетеля Х. В. И. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – Сливница, за да тества жалбоподателя за употреба на алкохол. След пристигането на свидетеля Х. В. И., жалбоподателят отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство. Той бил откаран в РУ Сливница и му бил издаден талон за медицинско изследване, но жалбоподателят отказал да даде кръвна проба за изследване на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта му.

Свидетелят Х. В. И. преценил, че е извършено административно нарушение и затова съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 375561 от 08.06.2021 г., в който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговите фактически елементи и правната му квалификация – чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и двамата свидетелиочевидци, присъствали при установяването на нарушението, както и при съставянето на акта. Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили от жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН, началникът на РУ - Сливница издал и атакуваното НП № 21-0344-000253 от 24.06.2021 г., в което било описано нарушението и наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ц. И. В., Х. В. И. и М. В. Й., както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН, талон за изследване № 074091, фиш за спешна медицинска помощ от 08.06.2021 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 08.06.2021 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8120К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е.С.С., заповед № 517з-51/05.01.2018 г., заповед № 517з-1561/20.05.2016 г. на директор на ОДМВР-София, акт акт за встъпване в длъжност на Х. В. И..

Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния органи, и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно 2 датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи, базирайки се на тези показания.

За разкрИ.е на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали, според съдебния състав, води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 375561/08.06.2021 г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН е изписано нарушението, констатирано от свидетелите И., Й. и В. – отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и отказва да бъде медицински изследван за наличие на алкохол в кръвта. Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В АУАН е посочена датата на нарушението – 08.06.2021 г.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно 3 наказание.

В чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 21-0344-000253 от 24.06.2021 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

В обстоятелствената част на процесното НП, АНО изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в съставения АУАН.

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че същият отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидена санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

От доказателствата по делото се установи, че на 08.06.2021 г. в 00:00 часа, в гр. Сливница по ул. „Патриарх Евтимий” жалбоподателят Т. Г. Г. управлявал собствения си лек автомобил „Опел”, модел „Фронтера”, с рег. № ......... При спиране за проверка от полицейски служители жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а впоследствие не изпълнил и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. От показанията на свидетелите се установиха в пълното обстоятелствата по делото и в частност тези около самото нарушение. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото административно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП.

Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява лек автомобил и при извършена проверка от компетентните органи отказва да бъде проверен за употреба на алкохол и да предостави кръвна проба за медицинско изследване.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от АУАН и НП не ставало ясно за какво нарушение е санкциониран, защото е посочено едновременно, че жалбоподателят е отказал да бъде изследван с техническо средство за употреба на алкохол и не е изпълнил предписанието за 4 медицинско изследване и вземане на биологични проби, а това съставлявали две отделни нарушения. Всъщност, в закона са посочени две форми на изпълнително деяние на едно и също нарушение, доколкото предметът и целта на проверката и в двата случая е един и същ, а именно: да се установи дали водачът управлява превозното средство след употреба на алкохол и каква е концентрацията му в кръвта на водача /в този смисъл са и мотивите на ТР № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 на ВАС/. Напълно възможно е, както е и в настоящия случай, водачът да извърши нарушението чрез двете му форми – да откаже, както да бъде тестван с техническо средство, така и да не изпълни предписанието за медицинско изследване.

Така приетото за осъществено от жалбодателя нарушение, АНО е квалифицирал като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и наложил административни наказания “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и 24 /двадесет и четири/ месеца „лишаване от право да управлява МПС“.