Определение № 185 от 03.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Велико Търново, 03.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500087 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Московска“ № 19, чрез пълномощник – юрисконсулт С.

С. П., срещу Определение № 252/29.08.2024г. по гр.дело № 304/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, съдържащо се в протокол от проведено на същата дата съдебно заседание по делото, в частта, в която са обезсилени издадените по ч.гр.д. № 718/2022г. по описа на Районен съд-Ловеч Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 415/09.05.2022г., поправена с Разпореждане № 2121/14.10.2022г. и изпълнителен лист от с.д. Излагат се доводи за неправилност на атакуваното определение.

Развиват се съображения, че съдът неправилно е приложил даденото в т.13 от ТР по тълк.д.

№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение в случай на прекратяване на производството по предявен иск по чл.422, респ. чл.415 ГПК, като не е съобразил факта на влизане на заповедта в сила. Поради това прави искане за отмяна на обжалваното определение.

Постъпила е частна жалба от „БАНКА ДСК“ АД и срещу Определение № 955/20.11.2024г., постановено по гр.дело № 304/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в производство по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на банката за изменение на Определение № 252/29.08.2024г. в частта за разноските чрез намаляване на определеното адвокатско възнаграждение на назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на ответницата по исковете. Излага, че същото не е съответно на осъществената защита, доколкото исковото производство е прекратено поради 1 недопустимост на предявените искове, не се е разгърнало същинско исково производство, не е подаден отговор на ИМ, не е извършвана размяна на книжа и не е допусната съдебносчетоводна експертиза, а защитата е била сведена до потвърждаване доводите на банката за недопустимост на исковете. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което искането за изменение на Определение № 252/29.08.2024г. в частта за разноските чрез намаляване на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата бъде уважено. Претендира разноски в настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна – М. А. А., чрез назначения й особен представител – адвокат Р. Б., е заела становище за неоснователност на подадената срещу Определение № 252/29.08.2024г. частна жалба - в частта, в която са обезсилени издадените по ч.гр.д. № 718/2022г. по описа на Районен съд-Ловеч заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по съображения, че заповедта не е влязла в сила.

Като съобрази материалите по делото, съдът приема следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 304/2023г. по описа Окръжен съд-Ловеч е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД срещу М. А. А. с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане на банката от ответницата по Договор за кредит за придобиване и ремонт на жилище № 560/27.04.2017г., сключен между Експресбанк АД и А., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 415/09.05.2022г. и изпълнителен лист от с.д. по ч.гр.д. № 718/2022г. по описа на Районен съд-Ловеч. Указанията до кредитора за предявяване на исковете са дадени от заповедния съд в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

В хода на производството на ответницата е бил назначен особен представител при условията и реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на който съдът определил възнаграждение в размер на 2 800 лв. С Определение № 362/30.05.2024г., след постъпила молба от ищеца, съдът изменил постановения по-рано от него акт, като намалил така определеното възнаграждение на особения представител на ответницата на сумата от 2 000 лв.

С Определение № 252/29.08.2024г., постановено в проведеното на същата дата съдебно заседание, съдът прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове, обосновавайки се с това, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, неправилно заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, тъй като в приложените в заповедното производство покани до длъжника липсва удостоверяване на обстоятелствата по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, още повече при наличните по делото данни, че същият живее на адреса в град Ловеч, на който са връчени книжата – ИМ и приложенията към нея. Със същото определение, позовавайки се на даденото в т.13 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че при прекратяване на производството по установителния иск исковият съд е компетентен да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, обезсилил тези, издадени по ч.гр.д. № 718/2022г. по описа на Районен 2 съд-Ловеч. Постановил на назначения особен представител на ответницата да бъде изплатено определеното от съда и внесено от ищеца възнаграждение в размер на 2 000 лв.

/съобразно определение № 668/02.09.2024г. по чл.247 ГПК/.

С Определение № 955/20.11.2024г., в производство по чл.248 ГПК, съдът оставил без уважение искането на ищеца „БАНКА ДСК“ АД за изменение на Определение № 252/29.08.2024г. в частта за присъденото за изплащане в полза на особения представител на ответницата възнаграждение чрез неговото намаляване по размер, съобразявайки обема на извършената работа и предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

След като разгледа подадената срещу Определение № 252/29.08.2024г. по гр.дело № 304/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, в която са обезсилени издадените по ч.гр.д. № 718/2022г. по описа на Районен съд-Ловеч Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 415/09.05.2022г., поправена с Разпореждане № 2121/14.10.2022г. и изпълнителен лист от с.д., частна жалба и доводите, изложени в нея, съдът намира следното:

Същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно.

В т.13 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. В настоящия случай, определението на съда за прекратяване на производството по иска по чл.422 от ГПК поради неговата недопустимост е добило законна сила, доколкото не е обжалвано от страните. С оглед на това и доколкото съдът е приел, че заповедта е надлежно връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и е влязла в сила, то прекратяването на исковото производство не може да има за правна последица обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

По изложените съображения, обжалваното определение в частта, в която е обезсилена издадената по ч.гр.д. № 718/2022г. по описа на Районен съд-Ловеч Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 415/09.05.2022г., поправена с Разпореждане № 2121/14.10.2022г., и изпълнителен лист от с.д., следва да бъде отменено, като неправилно – постановено в нарушение на процесуалния закон.

Частната жалба срещу Определение № 955/20.11.2024г. по гр.дело № 304/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждението на назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, платимо от ищеца, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар и да не е постановен по реда на чл.78 ГПК, актът за определяне размер на възнаграждението на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия 3 го съд, а при отхвърляне на искането – на инстанционен контрол.

В настоящия случай, съдът се е произнесъл по искане на ищеца за изменение на акта, с който е определил размера на възнаграждението на назначения особен представител, чрез намаляване на неговия размер и същото не е обжалвано от страната. В този смисъл искането на ищеца за изменение на Определение № 252/29.08.2024г. в частта, в който съдът е постановил фактическото изплащане на определеното възнаграждение, чрез неговото намаляване по размер, правилно е счетено за неоснователно. Това е така, тъй като определеното възнаграждение вече е стабилизирано и съдът не би могъл отново да преразглежда въпроса за неговия размер, още повече чрез искане за изменение на определение, касаещо единствено неговото изплащане.

По изложените от настоящия съдебен състав съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно.

При този изход на делото, доколкото частната жалба срещу Определение № 252/29.08.2024г. по гр.дело № 304/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, в която са обезсилени издадените по ч.гр.д. № 718/2022г. по описа на Районен съд-Ловеч Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 415/09.05.2022г., поправена с Разпореждане № 2121/14.10.2022г. и изпълнителен лист от с.д., се явява основателна, то в полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 15 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК и по реда на чл.37 ЗПрП вр. чл.25а ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 252/29.08.2024г. по гр.дело № 304/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, съдържащо се в протокол от проведено на същата дата съдебно заседание по делото, в частта, в която са обезсилени издадените по ч.гр.д. № 718/2022г. по описа на Районен съд-Ловеч Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 415/09.05.2022г., поправена с Разпореждане № 2121/14.10.2022г. и изпълнителен лист от с.д.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 955/20.11.2024г., постановено по гр.дело № 304/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч.

ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Московска“ № 19 направените в настоящото производство разноски – в размер на 15.00 /петнадесет/ лв. за заплатена държавна такса, както и 50 /петдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5