Решение № 1263 от 30.06.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1263 гр. Пловдив, 30.06. 2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ПЛОВДИВ, ХIІ състав, в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р.

П. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като докладваното от съдията МАРИАНА

МИХАЙЛОВА адм. д. № 781 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.256 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, предявена от Я.Д.К., ЕГН **********,с посочен в исковата молба съдебен адрес ***, каб.7, с правно основание чл.256 ал.2 от АПК, против Администрация на Главния прокурор при Прокуратура на Република България с искане да се осъди ответния административен орган да извърши по тяхна преписка с вх. № РRB202318325452 I/10.03.2023г. и по преписка номер № 1535/2022г. действието плащане в полза на Я.Д.К.

ЕГН ********** съгласно Решение № 1215 от 18.07.2021 г. Районен съд - Пловдив, XVI граждански състав по гражданско дело N 20215330104555 по описа за 2021 година на сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, по което е бил оправдан по В.Н.А.X. дело № 298/2020 г. на Окръжен съд- Хасково, с решение № 260009 от 15.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото - 11.03.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева - за внесена държавна такса и сумата от 80 лева за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност, чрез паричен превод по специална сметка IBAN ***а на ищеца Я.Д.К., а именно адвокат С.Г.Д.,***, и да се определи подходящ срок за това. Твърденията на които се основава исковата молба са, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие на ответния административен орган по смисъла на чл. 256, ал.3 от ГПК да изпълни законовото си задължение за изплащане на парични суми по реда на чл.519 от ГПК, въз основа на което възниква правото на ищеца да сезира съда по реда на чл.256, ал.2 от АПК. Сочат се писмени доказателства. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – Администрация на Главния прокурор при

Прокуратура на Република България, чрез процесуаллния си представител юрисконсулт Цветелина Маринова оспорва основателността на така предявената искова претенция. Подробни доводи в тази насока се излагат в представения по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че исковата молба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на влязло в сила съдебно решение № 1215/18.07.2021г. е издаден изпълнителен лист № 76/14.01.2022г. по гр. дело № 20215330104555/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив.

Изпълнителният лист е издаден в полза на Я.Д.К.. Със същия Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Я.Д.К. парични суми, както следва:

- 1000.00 лв. (хиляда лв.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2021 г. до окончателното плащане;

- 10,00 лв. (десет лв.) разноски за внесена държавна такса;

- 80,00лв.(осемдесет лв.) разноски за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.

На 18.04.2022г. адвокат

С.Д. - пълномощник на Я.Д.К. е подал молба, заведена в Прокуратура на Република България с вх.№ PRB 202214241282 I от 18.04.2022г., с която е предявил искане за изплащане на сумите, дължими по този изпълнителен лист. Към молбата са представени оригинала на изпълнителния лист, пълномощно от 13.04.2022г., с което Я.Д.К. е упълномощил адвокат С.Г.Д., да го представлява пред всички държавни органи на власт, включително и Прокуратура на Република България по повод събиране на присъдените парични суми, съгласно посоченото съдебно решение, по така издадения изпълнителен лист, както и Удостоверение за банкова сметка *** „Търговска банка Д“ АД.

В представеното пълномощно изрично е посочено, че адвокат С.Г.Д. е упълномощен да представлява К. пред Прокуратура на Република България, по повод събирането на присъдените парични вземания с Решение № 1215/18.07.2021г., постановено по гр.дело № 4555/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, включително и да получава плащания в пари по специалната си сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата - IBAN

***.

Във връзка с изплащане на дължимите суми по изпълнителния лист, от страна на Я.Д.К., чрез пълномощника С.Д., е депозирана също така и молба с вх. № АГП № 1535/2022г. в Прокуратура на Република България.

И в двете молби изрично е посочено, че изплащането на дължимите суми по изпълнителния лист, следва да се извърши чрез превод по специална сметка IBAN ***а на ищеца Я.Д.К., а именно адвокат С.Г.Д.,***.

С писмо изх. № 36-4844/2021 г. от

28.04.2022 г., съответно писма с изх. АГП № 1535/2022 г. от 09.01.2023 г. и изх.

АГП № 1535/2022 г. от 17.03.2023 г., Прокуратура на Република България е уведомявала Я.Д.К. и адв. С.Г.Д. относно необходимостта от представяне на нотариално заверено изрично пълномощно по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, което да послужи като основание Прокуратура на Република България да извърши превод на дължимите парични суми по така представения изпълнителен лист.

В уведомително писмо изх. АГП №

1535/2022 г. от 17.03.2023 г., изискването за представяне на нотариално заверено изрично пълномощно е обосновано, с оглед обстоятелството, че Прокуратура на Република България е на бюджетна издръжка и е длъжна за прилага нормите на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите на бюджетни организации въвеждат контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска.

В тази връзка по делото е представена Заповед № РД-04-143/23.04.2018г. на Главния прокурор, съгласно която същият е делегирал на Главния секретар на Администрацията на Главния прокурор правомощията си по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

Със Заповед № РД-04-264/13.07.2018 г. на Главен секретар на Администрацията на Главния прокурор, са въведени контролни дейности в процеса на финансовото управление и контрол в Администрацията на Главния прокурор - процедури, съгласно Списък на процедури по основните направления на общата администрация. В списъка на процедурите за финансово управление и контрол въведени със Заповед на главния секретар по основните направления на общата администрация, в т. 1 на част „Проучване, проверяване и начисляване на изпълнителни листове издадени с правно основание ЗОДОВ, ЗЗД и КТ"/л.63 от делото/ е посочено: „При получаване на дължимите суми на трето лице трябва да се представи нотариално заверено пълномощно".

Не се твърди и не се установява от данните по делото въпросния документ (нотариално заверено пълномощно) да е представен в Прокуратура на Република България при предявяване на искането за изплащане на сумите по изпълнителния лист, включително и по повод уведомителните писма от страна на Прокуратура на Република България, и този факт не се оспорва от ищеца.

Не се твърди и не се установява от данните по делото да са извършени действия по изплащане от Прокуратура на Република България на сумите, дължими по изпълнителен лист по гражданско дело N20215330104555 по описа за 2021 година по описа на Пловдивски районен съд, и този факт не се оспорва от ответника.

Към писмения отговор на исковата молба от Прокуратура на Република България, с вх.№ 9397/27.04.2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, от страна на ответника са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства, както следва : Заверен препис на писмо изх. № 36-4844/2021г. от 28.04.2022 г., ведно с известие за доставяне.; Заверен препис на писмо изх. АГП № 1535/2022 г. от 09.01.2023г.; Заверен препис на писмо изх. АГП № 1535/2022 г. от 17.03.2023 г., ведно с известие за доставяне.; Заверен препис на Заповед № РД-04-143/23.04.2018 г. на Главния прокурор; Заверен препис на Списък на процедурите за финансово управление и контрол въведени със Заповед № РД-04-264/13.07.2018 г. на Главния секретар на Администрация на Главния прокурор.; Заверен препис на съобщение в сайта на Прокуратурата на Република България, от секция за гражданите, относно „Предявяване за плащане на изпълнителен лист за вземане срещу ПРБ".; Определение

№ 14045/22.10.2019 г. на ВАС по адм.д. № 11993/2019г.; Заверен препис на молба вх. № 4844/2021 г.-ОЗ от 18.04.2022 г. за изплащане на суми по предявен изп. лист на адв. С.Д. повереник на Я.К., ведно с изп. лист № 76/14.01.2022 г. по гр. дело № 20215330104555/2021г. по описа на Районен съд-Пловдив-оригинал, пълномощно от 13.04.2022 г., удостоверение от банка с данни за банкова сметка.

***, съдът прие за установено от правна страна следното:

Производството по реда на чл.256 ал.1 и ал.2 от АПК /Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал.1 на чл.256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал.2 на нормата, административния орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.

В този контекст е необходимо да се посочи, че наличието или липсата на пряко произтичащо от нормативен акт задължение за действие е елемент от фактическия състав на иска по чл.256 ал.1 от АПК, а не е въпрос на допустимост на иска. Именно това трябва да докаже ищецът в хода на съдебното производство - че нормативен акт задължава ответника да извърши претендираното фактическо действие, което той не извършва. В този смисъл Решение № 3797 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2013 г.,

VII о., Определение № 13556 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11080/2016 г., VII о., ; Определение № 9983/03.10.2008 г. по адм. дело № 9807/2008 г., ВАС, 5-чл. с-в; Определение № 5019/05.04.2012 г. по адм. дело № 4173/2012 г. на ВАС, ІІІ отделение. Според цитираната практика, в производството по чл.256 ал.1 /преди чл.257 ал.1 от АПК, отм./ съдът не би могъл на основание чл.159 т.1 от АПК да прекрати съдебното производство. Предмет на съдебното производство е претендирано изискуемо притезание за дължимото от органа, по силата на нормативен акт, фактическо действие. Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск по чл.256 ал.1 и 2 от АПК са надлежна страна - всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и, което не е извършил към датата на подаване на исковата молба; подаване на искане до органа за извършване на действието, което органът да не е извършил в 14-дневен срок(в хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК); интерес от търсената защита, който трябва да бъде prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото на съда. Наличието или не, на задължение за действие произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска, а не предпоставка за неговата допустимост.

Ищецът в настоящото производство твърди, че се е осъществил фактическия състав на чл.256 ал.2 от АПК, като е налице възникнало законово задължение за органа, което изисква извършване на фактически действия, които не са извършени, в 14 дневен срок от подаване на искане до органа, като в тежест на административния орган е да докаже, че е изпълнил същото. Твърдението за допуснато незаконосъобразно бездействие в 14- дневен срок от подаването на искане до органа, е достатъчно основание да се приеме за допустим иска по чл.256 ал.2 от АПК, а преценката дали за органа е налице задължение по силата на закон за извършване на определени фактически действия, представлява една от предпоставките за защита против неоснователни бездействия, поради което касае основателността на искането за отмяна на неоснователно бездействие.