Решение № 312 от 05.12.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. гр. Добрич, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500365 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1174/08.03.2024г. с допълнение към нея вх.№1195/11.03.2024г., от М. И. К. с ЕГН **********, Д. А. К. с ЕГН ********** , З. Д. А. с ЕГН ********** и Е. Р. А. с ЕГН **********, всички с адрес: с. Ц., всички чрез адв.М. В., срещу решение №10/26.02.2024г. по гр.д.№317/2022г.на РС-Б., с което се ДОПУСКА делба на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Ц., с площ от 1042кв.м., ведно с построените в него сградиЖилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 141кв.м. и Селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27кв.м., между И. С. Р. с ЕГН ********** с квота 1/12 идеална част от дворното място и 1/12 идеална част от сградата; М. И. К. с квота 4/12 идеални части от дворното място и 4/12идеални части от сградата;

Д. А. К. с квота 3/12 идеални части от дворното място и 3/12 идеални части от сградата; З. Д. А. и Е. Р. А. с квота общо в СИО от 4/12 идеални части от дворното място и 4/12 идеални части от сградата; ОСЪЖДА се на основание чл.344 ал.2 от ГПК М. И. К. да заплаща в полза на И. С. Р. обезщетение за минало време – пет години назад,считано от датата на подаване на исковата 1 молба 01.07.2022година, в размер на 326,40лв, както и ежемесечен наем в размер на 5,44 лв за ползването на съсобствените процесни имоти, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022г. до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; ОСЪЖДА се на основание чл.344 ал.2 от ГПК, З. Д.

А. и Е. Р. А. солидарно да заплащат в полза на И. С. Р., ЕГН********** обезщетение за минало време-пет години назад, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022година, в размер на 326,40лв, както и ежемесечен наем в размер на 5,44 лв. за ползването на съсобствените процесни имоти, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022г., до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; ОСЪЖДА се на основание чл.344 ал.2 от ГПК Д. А. К. да заплаща в полза на И. С. Р. обезщетение за минало време-пет години назад, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022година, в размер на 247,20лв,както и ежемесечен наем в размер на 4,12 лв за ползването на съсобствените процесни имоти, считано от датата на подаване на исковата молба 01.07.2022г., до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Въззивниците считат решението за нищожно, недопустимо, неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Конкретните доводи са за неясна воля на съда-обстоятелствената част не кореспондирала с диспозитива, налице било противоречие с установената действителна фактическа обстановка; решението било постановено по нередовна искова молба, при неправилно възприети възражения на ответниците, че жилищната сграда представлява два самостоятелни обекта, северното нанесено на КККР с идентификатор *** и собственост на М. К., а южното без идентификатор.

Допусната била делба при неправилно установена съсобственост, неправилно било присъдено обезщетение за пет години назад неясно за коя сграда.

Сградата била близнак-имало две жилища, северното индивидуална собственост на М. и Д. К.и. Липсвала преценка каква част от поземления имот е съсобствена. Излагат се твърдения относно произхода на правото на собственост за всеки от ответниците, завладяване на идеалните части на ищеца.

2

В писмен отговор по въззивната жалба въззиваемия изразява становище за нейната неоснователност и правилност на решението. Правото му на иск било упражнено надлежно, фактът, че процесното южно жилище не било нанесено на КККР нямал отношение към възможността то да бъде предмет на делба. Възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност било бланкетно и недоказано, в която връзка подлага на обсъждане гласните доказателства. Доказана по основание и размер била и претенцията му по чл.344, ал.2 от ГПК, ответниците признали, че само те ползвали имотите.Иска потвърждаване на решението.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е връчено на 01.03.2024г. и че въззивната жалба е подадена по електронен път на 07.03.2024г., а допълнението към нея на 08.03.2024г., правото на жалба се явява упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, респ. в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу частта от решението с характер на определение по привременни мерки, от процесуално легитимирани лица, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 и чл.261 от ГПК/след проведена процедура за отстраняване на нередовности във връзка с дължимата държавна такса за което жалбата е била върната на администриращия съд/.

По повод подадената жалба Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

С искова молба вх.№2399/01.07.2022г. и съгласно уточнението по реда на чл.129, ал.2 от ГПК в хода на въззивното производство с молба вх.

№4529/11.07.2024г., от И. С. Р. с ЕГН ********** от с.Ц., общ. Б., обл.Добрич, се иска да се допусне извършването на делба на : Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Ц., община Б., област Добрич, ул. „***" №2, с площ от 1042кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***-южно жилище със застроена площ от 70кв.м., състоящо се от входно антре, коридор, две стаи /спалня и кухня-трапезария/ и санитарно помещение/баня и тоалетна/; Селскостопанска сграда със застроена площ 27кв.м. с ***, между него, М. И. К. с ЕГН 3

**********, Д. А. К. с ЕГН **********, З. Д. А. с ЕГН ********** и Е. Р. А. с ЕГН **********.

Обосноваващите искането за делба обстоятелства, излагани в сезиращата молба, уточняващата молба и в хода на производството, се свеждат до възникнала съсобственост върху заявените за делба обекти вследствие на наследствено правоприемство от И. Р. А., починал на ***г. и З.

С.а А.а, починала на ***г., и правни сделки. Конкретно се твърди, че наследодателите И. Р. А. и З. С.а А.а, баба и дядо на ищеца, са придобили поземления имот по силата на давностно владение, за което бил издаден нотариален акт №175, т.VІІІ, д.2070/1995г. на Балчишки районен съд. На 28.09.1995г., с нотариален акт №69, том III, дело №.2071/1995г. на Балчишки районен съд, те прехвърлили на своята дъщеря и леля на ищеца М. И. К., по време на брака и с Д. А. К., 1/2 идеална част от дворното място, заедно със северното жилище (според ищеца представляващо 1/2 от сградата), построено в имота, срещу задължение за издръжка и гледане. След смъртта на дядо му, на ***г., с нотариален акт №50, том III, peг. №1904, дело №430/2002г. на Балчишкия районен съд, баба му прехвърлила на своята внучка З. Д. А., по време на брака и с Е. Р. А., 4/12 идеални части от дворното място, ведно с 4/6 идеални части от южното жилище (според ищеца представляващи 1/6 идеални части от сградата) срещу задължение за издръжка и гледане. По наследство от дядо му ответницата М. И. К. придобила още 1/12 от дворното място и 1/6 от южното жилище (според ищеца представляващи 1/12 от сградата), като същата квота от тях получавал и неговия баща, С. И.ов Р.. След смъртта на баща му С. И.ов Р., сестрата му Я. С.а Р.а направила отказ от наследството на баща си, вписан в особената за това книга на 15.02.2016г., по ч.гр.д.

№414/2016г. на Районен съд – Добрич, така ищецът останал единствен наследник на баща си. Иска да се прекрати съсобствеността съобразно правата на съсобствениците. Заявено е и искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК- заплащане на обезщетение в негова полза, при твърдение, че заявеното за делба южно жилище се ползва от ответниците З. Д. А. и Е. Р. А., а поземления имот и стопанската сграда от всички ответници, в който смисъл е изричното уточнение в хода на въззивното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответн иците са се противопоставили на делбата с доводи за нередовно сезиране при неяснота относно обекта на делба, 4 както и липсата на съсобственост, аргументирани с твърдения за придобИ.е по давност. Имотът се владеел поС.но и спокойно от ответниците и без всякакви възражения от ищеца и неговия наследодател. Поддържали го като свой собствен, всяко от двете семейства ползвало съответната част от жилищната сграда, в която имало два самостоятелни обекта. Южното жилище се ползвало от съпрузите З. Д. А. и Е. Р. А. , северното от съпрузите М. И. К. и Д. А. К., разпределено между тях било и ползването на дворното място. Ищецът не бил полагал грижи за имота, нито за своя баща, не бил посещавал имота, ответниците придобили по давност идеалните части на ищеца, придобити по наследство от неговия баща.

С атакуваното решение районния съд е допуснал делбата на ПИ с идентификатор *** и построените в него жилищна сграда с идентификатор *** и стопанска постройка с идентификатор ***, по съображения да са съсобствени между страните при посочените в исковата молба квоти.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, но при нарушения , свързани с дипозитивното начало, в резултат на порок при сезирането-неяснота относно предмета на делбата, който не е бил констатиран и отстранен от районния съд.

В изпълнение на процесуалното си задължение за самостоятелна проверка по чл.129, ал.1 от ГПК, въззивният съд е констатирал ненадлежното сезиране и е указал на ищеца да уточни обектите, чиято делба иска. С молба вх.

№4529/11.07.2024г. ищецът непротиворечиво, при непроменени обстоятелства относно възникването на съсобствеността между страните, е заявил, че иска делба на ПИ с идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Южно жилище със застроена площ от 70кв.м., състоящо се от входно антре, коридор, две стаи /спалня и кухня-трапезария/ и санитарно помещение/баня и тоалетна/; Селскостопанска сграда с идентификатор ***. С допускането на делба на цялата жилищна сграда с идентификатор *** районният съд е излязъл извън предметната рамка на спора - произнесъл се по иск за делба на цялата жилищната сграда, а не на реална част от нея-самостоятелен обект, индивидуализиран като Южно жилище със застроена площ от 70кв.м., 5 състоящо се от входно антре, коридор, две стаи /спалня и кухня-трапезария/ и санитарно помещение/баня и тоалетна/. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, постановеното съдебно решението по този предмет се приема за процесуално недопустимо. В случая то е такова в частта на допусната делба на реална част от сграда с идентификатор ***, съставляваща северното жилище с идентификатор ***. Недопустимо е произнасянето на съда и за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за ползване на процесните имоти за пет години преди датата на подаване на исковата молба. Когато искането касае присъждане на глобално претендирано обезщетение, включително изчислено по месеци, но за минал период от време, същото следва да се квалифицира, като самостоятелна искова претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС. Осъдителни искове, свързани с облигационни отношения между съделителите по повод ползването на съсобствената вещ, предмет на делбеното производство, могат да се предявяват при условията на обективно съединяване само във ***та фаза на делбеното производство по реда на чл.