Решение № 11036 от 07.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11036 гр. ., 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110146644 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.

Ищецът Д. Д. М. твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза на „.“ АД за сумата от 2 796,99 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 30.05.2012 г. до изплащане на вземането, и сумата от 55,94 лв., представляваща държавна такса. Излага, че след издаването на изпълнителния лист вземанията са прехвърлени на ответното дружество и понастоящем то се явява кредитор. Сочи, че по молба на взискателя първоначално е образувано изп. дело № ./2013 г. по описа на ЧСИ ., с рег. № . на КЧСИ, по което са извършени единствено действия по обезпечаване успешното провеждане на изпълнението (проучване имуществото на длъжника, изпращане на покана за доброволно изпълнение), като споменатото изпълнително дело било прекратено през 2016 г. Посочва, че по молба на ответното дружество през 2024 г. срещу ищеца е образувано ново изп. дело № . по описа на ЧСИ ., с рег. № . на КЧСИ, по което принудително е събрана сума в размер на 1012,08 лв., от която в полза на ответника са били преведени 877,62 лв., с която сума са погасени задълженията на ищеца по изпълнителния лист за държавна такса и част от законната лихва върху дължимата главница. Ищецът релевира възражение за погасяване по давност на вземането за главница по изпълнителния лист. Посочва, че в периода от 1 прекратяване на изп. дело № ./2013 г. до образуване на изп. дело № . не са предприемани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което към настоящия момент ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за процесната главница. По изложените твърдения и доводи иска от съда да признае за установена недължимостта на сумата от 2796,99 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 30.05.2012 г. до изплащане на вземането, за която е издаден изпълнителен лист от 08.07.2013 г. по гр. д. № 26467/2012 г. по описа на СРС, 34 състав, претендирани по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., с рег. № . на КЧСИ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.“ ЕООД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Признава, че въз основа на процесния изпълнителен лист са образувани сочените от ищеца изпълнителни дела. Твърди, че е придобил вземанията по изпълнителния лист по силата на сключен с „.“ АД договор за цесия, за което длъжникът е бил уведомен. Твърди, че по изп. дело № ./2013 г. са предприети множество изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност на вземането. Поддържа, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Излага, че с предприетите по новообразуваното изп. дело № . изпълнителни действия давността на процесното вземане е прекъсвана многократно. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154 ГПК, при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите, в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Срещу ищеца е водено изп. дело № ./2013 г. по описа на ЧСИ ., с рег. № .

2 на КЧСИ, въз основа на издаден в полза на „.“ АД изпълнителен лист от 08.07.2013 г. по гр. д. № 26467/2012 г. по описа на СРС, 34 състав, за процесната главница; това изпълнително дело прекратено през 2016 г.; към настоящия момент срещу ищеца се води ново изп. дело № . по описа на ЧСИ ., с рег. № . на КЧСИ, въз основа на същия изпълнителен лист, по което ответното дружество има качеството на взискател.

От събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на изпълнителен лист от 08.07.2013 г. за сумата от 2796,99 лв. – главница.

Представени са молба за образуване на изпълнително производство от 15.04.2024 г. и съобщение за образувано изпълнително дело № . от 14.07.2025 г. В приложения по делото изпълнителен лист от 08.07.2013 г. изрично е посочено, че се издава на основание чл. 416 ГПК, след като е констатирано, че Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.06.2012 г., издадена по гражданско дело № 26467/2012 г. по описа на СРС, 34 състав, е влязла в сила и подлежи на изпълнение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години. В настоящия случай съдът е указал и дал възможност на ответната страна да представи доказателства, намиращи се в изпълнителното дело № ./2013 г., като е указал възможността за издаване на съдебно удостоверение. Ответната страна не е ангажирала такива доказателства и не е представила материали от кориците на първото изпълнително дело, от които да е видно извършването на конкретни изпълнителни действия, прекъсващи давността в периода между 2016 г. и 2024 г. Съгласно практиката на ВКС, справките за имущество и поканите за доброволно изпълнение не съставляват изпълнителни действия и не прекъсват давността. От изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан. Доколкото съдът не е длъжен да събира доказателствата на страната служебно, а ответникът не се е възползвал от дадената му възможност да представи препис от първото изпълнително дело или удостоверение за действията на съдебния изпълнител по това дело, твърденията на ищеца за изтекла давност следва да се приемат за доказани от материалите по делото. Поради липса на ангажирано насрещно доказване за прекъсване на давността за периода, надвишаващ пет години (от 2016 г. до 2024 г.), настоящата инстанция приема, че правото на принудително 3 изпълнение е било погасено.

По разноските:

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми, които подлежат на присъждане следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро и при спазване правилата за закръгляване, отразени в чл. 13 от горния закон.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ищецът претендира 111,88 лв. (57,20 евро) държавна такса и 500 лв. (255,65 евро) адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Настоящата инстанция намира фактическата и правна сложност на спора за ниска, като взе предвид и обстоятелствата, че делото е разгледано в едно заседание, в което не са събирани допълнителни доказателства, извън първоначално представените.

Затова разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат коригирани до минималния размер от 204,52 евро. Следователно, общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на ищеца възлиза на 261,72 евро, от които 204,52 евро възнаграждение за един адвокат и 57,20 евро, заплатена по делото държавна такса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ул. „.“ № 11, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ № 6, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК, че Д. Д. М. не дължи на „.“ ЕООД сумата от 2796,99 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от 30.05.2012 г. до изплащане на вземането, за която е издаден изпълнителен лист от 08.07.2013 г. по гр. д. № 26467/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, и които суми се претендират по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ..

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., да заплати на Д. Д. М., ЕГН **********, на 4 основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 261,72 евро, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5