Решение № 762 от 22.07.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Кюстендил, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20231520102161 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Г. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. **, ул."***" № **, действащ чрез пълномощник адв.П. К., подадена срещу "Милан БС" ЕООД, с ЕИК: 204075550, представлявано от управителя Б. Ш., със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. "**" *, ет.*, съдържаща искане до съда, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 26 000 лева, представляваща частичен иск от 90 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинени травми от претърпяна трудова злополука от 31.05.2023 г., както и сума в размер на 5402,33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за лечение на ищеца, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумите. Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил назначен с трудов договор № 066/23.01.2023 г. на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в ответното дружество - „Милан БС“ ЕООД, гр. Кюстендил, като след постъпването си на работа, на дата 31.05.2023 г., около 13:00 ч., ищецът започнал работа, а към 14:00 ч. потеглил с товарния автомобил, който бил паркиран в бившия стопански двор на с. **, общ. ** и на изхода спрял, слязъл 1 от кабината, отворил вратите на стопанския двор, но на слизане от кабината на товарния автомобил при досег на левия му крак с наклонения неравен път, глезенът му се изкривил и ищецът паднал много силно. Сочи, че се изправил изключително трудно и въпреки силните болки, затворил вратите на стопанския двор, качил се на товарния автомобил и потеглил към гр. **, където имал среща със счетоводителката на ответното дружество - Н. М., която да му предаде фирмени документи, като при срещата, ищецът й споделил, че е паднал и че е бил много зле, а тя го откарала в бърза помощ Кюстендил, където на ищеца му направили снимка, констатирали, че имал счупена шийка на лява тазобедрена става, трябвало да бъде опериран и лекарите му дали разрешение да го транспортират до Военномедицинска академия, гр. Варна. Изтъква се, че след инцидента, ищецът постъпил в Клиника „Ортопедия и травматология“, гр. Варна, с оплаквания от силна болка в областта на ТБС, без възможност да се движи, като били назначени изследвания, консултативни прегледи, Ro графии, КТИ и от извършената Ro графия на таз и двете ТБС се установила фрактура на шийката на лява бедрена кост, вследствие на което била извършена оперативна интервенция, като ищецът бил изписан на 09.06.2023 г. с определени препоръки и на същата дата бил приет за лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към „Военномедицинска академия МБАЛ - Варна“ и след извършването му, ищецът бил насочен за провеждане на ФТР процедури, била проведена и терапия: пасивна подпомогнати движения, като при хода на заболяването ищецът активно съдействал при провеждането на ЛФК, в резултат на което бил изписан на 16.06.2023 г. с подобрение. Заявява се, че на ищеца бил издаден болничен лист за 39 дни, считано от 01.06.2023 г. до 09.07.2023г., като за проведеното лечение, ищецът извършил разходи в общ размер на 5 402,33 лева, а за настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр.Стара Загора била подадена декларация, вследствие на която, било издадено Разпореждане № 8 от 04.09.2023 г., с което злополуката с ищеца била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, станала през време и във връзка с извършената работа. Излагат се твърдения, че в резултат на претърпяната трудова злополука, ищецът търпял силни болки и много страдания, не се чувствал добре физически и емоционално, като възстановяването му от получените при злополуката увреждания продължавало и до днес, оплакванията му за болка в наранените области не били отшумели, а преди процесната трудова злополука, същият се намирал в отлично здравословно състояние, бил работоспособен мъж на 62 години, но след инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си динамичен начин на живот, травмата оставила последици, с усилия се справял в ежедневието си, силно ограничил социалните си контакти, след операцията се придвижвал с две помощни средства, а към настоящия момент продължавал да се придвижва с бастун и травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни състояние и напрегнатост от настъпилата трудова злополука все още не били отминали, в резултат на което ищецът се бил затворил в себе си и за времето на възстановяване, той разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва сам, като чувствал срам и 2 безпокойство, че е в тяхна тежест.

Въз основа на изложеното, е отправено искане до съда да осъди ответното дружество да заплати на М. Г. М. сумата в размер на 26 000 лв., частичен иск от 90 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинените травми от трудовата злополука от 31.05.2023 г., както и сумата 5 402,33 лв. обезщетение за причинените имуществени вреди - направените разходи за лечение от пострадалия, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането - 31.05.2023 г. до тяхното окончателно изплащане. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, на когото книжата по делото са редовно връчени по реда и при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не е представил отговор на исковата молба.

По делото са проведени три открити съдебни заседания, като в първото по делото съдебно заседание, ищецът се е явил лично и заедно с упълномощен представител, който е отправил искане за увеличаване размера на иска за неимуществени вреди, на основание чл.214 от ГПК и е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в резултат на което поради липса на предпоставките на чл.238 от ГПК, съдът е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение, като е уважил искането за изменение размера на иска за неимуществени вреди, а впоследствие поради оттегляне на искането за изменение на иска от страна на процесуалния представител на ищеца, съдът е отменил определението си по допускане на изменението. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът също е уважил, но след заседанието, с молба на пълномощника на ищеца е посочено, че не се поддържа искането за назначаване на съдебносчетоводната експертиза, поради което съдът с отделно определение е отменил определението си по допускането й. След приключване на устните състезания, по делото от страна на ищеца, чрез неговия пълномощник, е депозирана и писмена защита.

Непосредствено преди второто по делото открито съдебно заседание, с писмена молба на ищеца, подадена чрез неговия пълномощник, е поискано повторно от съда да допусне изменение на предявения иск за неимуществени вреди чрез увеличаването му от 26 000 лева на 90 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, така, както е претендирана в производството, вследствие на което съдът е допуснал исканото изменение, на основание чл.214 от ГПК.

Ответното дружество, „Милан БС“ ЕООД, редовно призовано за съдебните заседания, не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени са съдебномедицинска и съдебно-психологична експертизи, вещите лица по които са изслушани от съда и са дадени свидетелски показания.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК и 3 като взе предвид изложените от страните доводи, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие от трудов договор № 066/23.01.2023 г., сключен между ответника „Милан БС“ ЕООД като работодател и ищеца М. Г. М., като работник и на осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, е, че въз основа на посочения договор между страните по делото е възникнало валидно трудово правоотношение за неопределен срок, по силата на което ищецът е приел да изпълнява при ответника, длъжност "Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона, при работно време 8 часа и получавано основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева.

Предвид липсата на доказателства относно това трудовото правоотношение между страните да е било прекратено след датата на възникването му на което и да е от предвидените в Кодекса на труда, основания, се установява, че страните по делото са били обвързани от цитирания трудов договор, вкл. и към дата 31.05.2023 г. - сочена като дата на настъпване на трудовата злополука.

От представеното заверено копие на писмо, изпратено от ТП на НОИКюстендил до ищеца с дата 11.08.2023 г. става ясно, че във връзка с представена от пострадалото лице М. Г. М., декларация за трудова злополука с вх. № 9021-09-1/18.06.2023 г., е извършено разследване на декларираната трудова злополука и е съставен Протокол № 5/18.08.2023 г., обективиращ резултатите от извършеното разследване на злополуката.

Въз основа на приложеното заверено копие на Протокол № 5/18.08.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала около 14:30 ч. на 31.05.2023 г. с М. Г. М. при осигурителя "Милан БС" ЕООД, се констатира, че комисия, формирана от представител на ответника, лекар експерт по ЕВН в ТП на НОИ, главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" и главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Кюстендил, е установила, че е станала злополука на 31.05.2023 г., около 14:30 ч. в с. **, обл.

**, с пострадало от нея лице - ищецът М. Г. М., който като шофьор на тежкотоварен камион е следвало да изкара превозното средство от мястото, където е било паркирано, да затвори входните врати и да продължи по определен маршрут, като при слизане от товарния камион, за да затвори входните врати, пострадалият е стъпил накриво и е паднал на пътя. От така представения протокол става ясно кои лица са свидетели на злополуката и кои са оказали първа помощ, както и че на пострадалия е установено счупване на тазобедрена става, като впоследствие последният е претърпял и оперативна интервенция. В протокола е описана още обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, длъжностните му задължения и допълнителни такива, специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и др. данни, като са посочени и дадени предписания, констатирани нарушения, извършени от работодателя ответник, сред които липсата на запознаване на работещите в дружеството, в това число и на ищеца, с правилата за вътрешния трудов ред, с вътрешните правила за работна заплата, както и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, а също и невръчена на ищеца длъжностна характеристика 4 срещу негов подпис и липса на подадена от осигурителя декларация за настъпилата трудова злополука. Видно от протокола е и, че ищецът не е фигурирал в списък на застраховани от работодателя, лица, за риск "Трудова злополука".

Представено е и заверено копие на Разпореждане № 8/04.09.2023 г. на ТП - Кюстендил на НОИ, от което се установява, че злополуката, станала с ищеца М. Г. М. на 31.05.2023 г. е приета за трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО.

От приложените писмени доказателства, а именно заверени копия на: фактура № 2000095310/05.06.2023 г. с получател - ищецът, ведно с фискален бон към нея от МБАЛ – Варна към ВМА София за консумативи на стойност 5 120,00 лева; фактура № 2000001456/12.06.2023 г., ведно с фискален бон към нея от „Краси Стоянова“ ЕООД на стойност 13,40 лева; фактура № **********/15.06.2023 г., ведно с фискален бон към нея от „Краси Стоянова“ ЕООД на стойност 123,93 лева; фактура № 0010010019/16.06.2023г., ведно с фискален бон към нея от „Мидитрейд“ ЕООД на стойност 75,00 лева; фактура № 2000014692/16.06.2023г., ведно с фискален бон към нея от МБАЛ – Варна към ВМА София за потребителска такса на стойност 11,60 лева; фактура № **********/16.06.2023 г., ведно с фискален бон към нея от МБАЛ – Варна към ВМА София за потребителска такса на стойност 46,40 лева; фактура № **********/26.06.2023 г., ведно с фискален бон към нея от „Вяра, Надежда и Любов ТЛ“ ЕООД на стойност 6,00 лева; фактура № 0000007618/26.06.2023 г., ведно с фискален бон към нея от „Вяра, Надежда и Любов ТЛ“ ЕООД на стойност 6,00 лева, доколкото няма изрично оспорване от ответника на същите, се констатира, че ищецът е сторил разходи в общ размер на 5 402,33 лева непосредствено след претърпяната трудова злополука.