Определение № 104 от 06.11.2023, Районен съд - Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. А., 06.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Частно наказателно дело № 20232110200400 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.5 НПК.

Производството е образувано по Жалба на О. Р. Ф.,ЕГН:********** , адрес: гр. А., ***, с която оспорва, като неправилно и незаконосъобразно Постановление от 16.10.2023г на прокурор от РП-А., с което е прекратено ДП №71/2022г по описа на ОСО към ОП-Б., на основание чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК.

ДП е образувано за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2 НК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на акта на прокурора, наред с довод да е неправилен изводът му за осъществено основанието за прекратяване, във фактическия състав по чл.243, ал.1,т.1 НПК, обосновано с непълнота и формално по подхода си проведеното разследване и дейността по събиране на доказателства, без да се извършени всички необходими действия за правилното, всестранно и пълноценно разкриване на обективната истина, останало извън вниманието на прокурора – неуказал и разпоредил осъществяването им. Изложени са твърдения, че неправилно наблюдаващият делото прокурор е преценил доказателствата. Твърди се , че противоправният резултат е на лице , което се доказва от СМЕ. Развиват се аргументи относно неправилната оценка на събраните доказателства, като се оспорва заключението на прокурора, че не са налице доказателства. С тези аргументи, се претендира отмяната на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство и връщане делото на прокурора с конкретни указания.

Съдът извършвайки служебна проверка относно процесуална допустимост на жалбата установи следното: Депозираната жалба, с входящ номер на РП-А. № 17145/ 27.10.2023г., е постъпила в срока за обжалване, броен от датата на съобщаване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство /видно от приложената по делото разписка за връчването му същото е връчено на жалбоподателя на 23.10.2023г /. Следователно жалбата е депозирана в преклузивният процесуален срок по чл.243, ал.4 НПК,от лице което е носител 1 на активна процесуална легитимация /пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 НПК/ и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното производство е образувано на 10.08.2022 г. с постановление на Прокурор в АРП след задължителни указания в тази насока, дадено последователно от Окръжна и Апелативна Прокуратура- гр.Б.. ДП е образувано за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 НК.

Последното действие по разследването е извършено на 13.02.2023г., когато с постановление на Следовател от ОСО-БОП е назначена СМЕ. Заключението на ВЛ е постъпило по делото на 24.03.2023г

C постановление от 16.10.2023г. на PП-Б., ТО- А. наказателното производство е било прекратено, като реално разследване е водено около 6месеца. Впечатление прави, че по делото липсват ВД- т.1,л.82 липсва СД диск.

B хода на разследването са проведени разпити на свидетели, очни ставки, разпознаване, назначени и изготвени СМЕ, приложени многобройни документи.

Въз основа на събраните по време на досъдебното следствие доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно oт събраните доказателства вечерта на 23.11.2021 г. между пострадалия О. Р.

Ф. и съпругата мy (свид.) Ф. Ф. е възникнал битов кoнфликт, в резултат на което последната напуснала дома на *** в гр. А. и посетила дома на родителите Cu в същия град, на ул. ***.

He ce cпopи и относно факта, че пострадалия Ф. е консумирал алкохол и е бил пoд неговото въздействие, като трикратно е посещавал дома на родителите на Ф. и е нарушавал обществения ред, за което са сигнализирани органите на полицията-съответно в 18.45ч., 20.20ч. и 21.40 ч. на процесната дата. Поради това, непосредствено след подаване на сигналите, на адреса са изпращани екипи oт полицейски служители, кoитo пpu пъpвoтo посещение са отвели постр.Ф. в полицейското управление и ca мy съставили предупредителен протокол, a пpи второто посещение са гo придружили дo дома му. При третото повикване, около 21.40ч. на 23.11.2021 г. адресът на ул. *** е посетен oт младши инспектор И.Т. и младши инспектор М.М., кoитo твърдят, че свидетелят е седял пред входната врата поради невъзможността My да се предвижва сам са го превозили със служебния автомобил в близост до дома му на *** в гр. А., като заявяват, че не са упражнили никакво физическо насилие спрямо пострадалото лице.

Факт е, че в 23.19ч на същата дата на тeл. 112 е регистрирано обаждане, с което е изискано съдействие за получаване на медицинска помощ на лице на горепосочения адрес, като пристигналите на мястото медицински лица са установили, че са налице съмнения за фрактура на лявата ръка на лицето О. Ф., поради което същият е откаран в „УМБАЛ Б." АД.

Видно от приложените копия от медицински документи и съд-медицинска експертиза (л.126, том4) при прегледа на Ф. са установени и подробно описани множество травматични увреждания. Констатирано е счупване на лявата лакетна кост, довело до трайно 2 затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от 10-12 седмици, което съставлява средна телесна повреда пo смисъла на чл. 129 ал. 2 от HК. Установени са синкаво-жълтеникави кръвонасядания пo дясната мишница, гърба, лявото бедро, седалището, горната трета на лявата подбедрица, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият Ф. твърди, че горепосочените телесни увреждания са причинени от действията на служителите на полицията, които след третото посещение в дома са го откарали със служебния автомобил извън гр. А., в посока към с. М., където в близост до чешма са го извели от колата и са мy нанесли побой, включително и с полицейска палка, след което са го изоставили в безпомощно състояние.

B дадените свидетелски показания лицата Ф. Ф., Е.С., X. С. и С.О. твърдят, че при второто и при третото посещение в дома на ул. *** в гр. А. служителите на полицията са извели пострадалия Ф. от втория етаж на къщата, като се го ритали и влачили пo стълбите, като Ф. и С. О. са категорични, че след като е качен в полицейския автомобил, последният се е отдалечил не към сградата на полицията или към дома му, a в посока към с. М..

По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

След като се запозна с доказателствата по делото в тяхната съвкупност съдът не споделя мнението на наблюдаващия прокурор за липса на доказателства , обосноваващи състав на престъпление- напротив. Събраните по ДП писмен и гласни доказателства обосновават категорични извод, че на пострадалия О. Р. Ф. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост. Нещо повече наличието на други травматични увреждания - синкаво-жълтеникави кръвонасядания пo дясната мишница, гърба, лявото бедро, седалището, горната трета на лявата подбедрица, сочи, че счупването на ръката не е получено в резултат на случайно падане на пострадалия на земята, в какъвто смисъл е приетата от прокурора за достоверна версия. Наличието на изброените множество Ф.ктури по торса са индикация, че пострадалия е бил ударен повече от веднъж. Дори да се приеме за безспорно, че под въздействие на алкохола пострадалия е залитнал и паднал върху „печка“ в дома на свидетелите, житейски е необяснимо как е получил всички изброени наранявания, вкл.счупване на ръката. Всички свидетели по делото са категорични, че когато е напуснал дома на родителите на съпругата си пострадалия е бил без видими външни наранявания и в състояние да върви сам. Пак според показанията на свид. Р. О., начинът по който е изглеждал пострадалия след 23,00ч е нямал нищо общо с начина по който е изглеждал при напускане на жилището им- ръката му е била подута и цялата в кръв , цялото му тяло е било в синини. Според свид.Р. О. било е очевидно , че ръката е счупена.

Причинените наранявания потвърждават версията на пострадалия, а не версията на свидетелите И.Т. и М.М. и това би следвало да бъде отправната точка на Прокурора при водене на ДП. Впечатление прави, че разследването е водено едностранчиво, като са прието за достоверни показанията на свид. И.Т. и М.М. и цялото заключение на прокурора се основава на тях. В подкрепа на това е фактът, че свид.Х.М. С. е посочил, че е видял на другия ден двама полицаи да излизат от болничната стая на зет му и този факт не е проверен по друг начин (разпознаване например). Напротив –свид. И.Т. и М.М. са отрекли да 3 са ходили в болницата и прокурора безкритично е приел версията им за истина без да я провери чрез други допустими от НПК средства. Версията на пострадалия , че е посетен в болницата от полицейски служители се потвърждава от показанията на свид. Х.М., с когото в онзи момент не са били в добри отношения, но въпреки това като по-правдоподобна е приета тезата на свид. И.Т. и М.М. . Показанията на свид. Х.С. и С. О., които са категорични, че полицейския автомобил заедно с пострадалия е потеглил в посока за с.М. , по никакъв начин не са коментирани, нито са намерили отражение в атакувания прокурорски акт, което за пореден път доказва едностранчивото и необективно водене на разследването. Според заключението на ВЛ по техническата експертиза (л.26-30, том.4) на СД диска със запис от Община А. е отбелязано, че се вижда да преминава автомобил, но не се вижда рег.номер. ВЛ е пропуснало да отбележи изрично дали автомобила е с особени обозначения, например светлини (които ясно се виждат на снимките), или други отличително знаци ,които да сочат принадлежност към някаква структура.

Заслужава да се отбележи също така, че ако разследването беше водено бързо и навременно е имало реална възможност да бъдат иззети полицейските палки на свид. И.Т. и М.М. и от тях да бъде снет материал за сравнително изследване, но вместо това наблюдаващия делото прокурор една година е упорствал, че липсва състав на престъпление, което е наложило последователно Окръжна и Апелативна прокуратура да дават задължителни указания за образуване на ДП.

Безспорно има две групи доказателства , които са в противоречие, но факт е ,че СМЕ и показанията на поне трима свидетели подкрепя твърдението на пострадалия. Следователно в случая категорично не е правилно , че деяние не е извършено или не представлява престъпление, т.к. противоправния резултат на чл.129 , ал.2НПК е налице. Житейски не е оправдано да се прием, че пострадалия е паднал сам на земята и търкаляйки се /колкото и да е бил пиян/ си е счупил ръката и си е нанесъл множество травми по цялото тяло, вкл.седалището, торса и бедрата (които травми според ВЛ отговарят по механизъм да са получени като защитни наранявания от удар с палка). Доказателства относно авторството на престъплението също изобилстват и този смисъл правилно наблюдаващия прокурор е дал правна квалификация по чл.131, ал.1, т.2 НК. В този смисъл събраните по делото доказателства категорично не обосновават извода, че деянието не е извършено или не представлява престъпление /чл.24, ал.1 ,т.1 НПК/.

В това отношение от текста на атакуваното прокурорско постановление прави впечатление, че наблюдаващия делото прокурор е приел версията на свид. И.Т. и М.М., които макар да са двама, твърдяното от тях е в противоречие със заключението на ВЛ по СМЕ и показанията на всички останали свидетели.

При така обсъдените доказателства съдът приема за обосновани наведените в жалбата доводи, че наблюдаващия прокурор е възприел изцяло теза , която не се обоснова от събраните по ДП обективни доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че направените в атакувания прокурорски акт изводи не кореспондират на събраните по делото доказателства, напротив доказателствата са тълкувани едностранно и избирателно , като не е 4 отдадено никакво значение на СМЕ и останалите свидетелски показания. В този смисъл атакуваният прокурорски акт се явява необоснован и неправилен и като такъв следва да бъде отменен.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3 НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ: