Решение № 66 от 20.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Кюстендил, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500386 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.И.К. от АК – Кюстендил, с адрес на кантора: ***********, в качеството й на особен представител на В. Б. М., с ЕГН **********, срещу решение №260292/14.07.2021г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№125 по описа за 2021г. на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е осъдил В.

Б. М. да заплати на АЛ. В. М. сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на извършено от ответника престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1, във вр. с чл.130 ал.1 от НК, за което е признат за виновен с решение по АНД №631/2020г. по описа на ДнРС, а именно: причинените на ищеца леки телесни повреди, изразяващи се в състояние на остра стресова реакция, включваща остра кризисна реакция, психичен шок и бойна умора; контузия на ляво око (кръвонасядане и оток на горен клепач на ляво око, травматичен креатит, лекостепенно отслабване на зрението на окото) и вторични разкъсноконтузни рани на меки тъкани на трети пръст на лява ръка, като всяка поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането 1 24.08.2019г., до окончателното плащане, както и да му заплати разноски по делото в размер на 500 лева, за адвокатско възнаграждение; осъдил е М. да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 120 лева.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – 24.08.2019г., до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски, с доводи за неговата неправилност. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на установените съдопроизводствени правила в дейността по преценка на събраните по делото доказателства, становища и доводи на страните, като е обосновал решението си с показанията на двама свидетели, които според въззивника били заинтересовани от изхода на делото и предубедени. Счита, че по делото следвало да бъдат назначени съответни СМЕ предвид естеството на претендираните увреждания, за доказване характера и степента на увреждане – физическо и психическо, и установяване на причинна връзка на травмите и състоянието на ищеца с деянието на ответника, което не било направено. В резултат на това фактическите и правни изводи на съда били необосновани и неправилни, неподкрепени от обективни доказателства, некореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и основани на едностранчива преценка на същия. Акцентира, че изводът на съда за претърпени от ищеца специфични неимуществени вреди е необоснован и немотивиран, а ищецът не бил успял да докаже по делото при условия на пълно и главно доказване преживяване на такива в причинна връзка с причиненото му увреждане от ответника преди две години. На следващо място, като порок на обжалваното решение се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно размера на дължимото обезщетение за действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е отчел неправилно тежестта на конкретния случай и действителното отражение върху личността и здравето на ищеца.

Въззивникът счита присъденият размер за прекомерен и значително завишен с оглед единствено доказано леко увреждане и обичайни по своя характер и тежест неимуществени вреди, като твърди, че за психическите последици от физическото увреждане на ищеца и пряката причинно-следствена връзка между увреждането и психическото състояние на ищеца съдът не следвало да се произнася без изслушване на СМЕ поради липса на специфични знания за това.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева, респ. да бъдат редуцирани присъдените и дължими от ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 2 от адв.Н.Н. от АК – Кюстендил, със служебен адрес: ***********, в качеството му на пълномощник на АЛ. В. М., с ЕГН ***********, с адрес в ***********, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения. Твърди, че ответникът е разполагал с възможността в първоинстанционното производство да оспори показанията на сочените свидетели с всички законови средства, като в случая съдът бил изградил мотивите си изцяло върху ангажираната от страните доказателствена съвкупност, без да е ограничил която и да е от тях да сочи доказателства. Въззиваемият приема за правилни и обосновани мотивите на съда относно справедливостта на размера на присъденото парично обезщетени за претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на възпроизведения срещу него изстрел, както и недоказаността на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират се разноските във въззивното производство.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след като съобрази, че пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, приема за установени следните факти:

НАХД №631/2020г. по описа на ДнРС е приключило с решение с №260068 от 20.10.2020г., с което В. Б. М. е бил признат за виновен в това, че на 24.08.2019г. около 21.20 часа в гр.Б., в ресторант *********** чрез изстрел с газов пистолет „EKOL FIRAE MAGNUM”, сериен номер EF***********, 9 мм, е причинил на АЛ. В. М. от гр.Б., леки телесни повреди, изразяващи се в: състояние на остра стресова реакция, включваща остра кризисна реакция, психичен шок и бойна умора; контузия на ляво око (кръвонасядане и оток на горен клепач на ляво око, травматичен креатит, лекостепенно отслабване на зрението на окото) и вторични разкъсно-контузни рани на меки тъкани на трети пръст на лява ръка, като всяка поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131 ал.1т.12 пр.1-во във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

От показания на разпитани свидетели – М.К., леля на ищеца Ал.М., и И.А., братовчед на ищеца, е установено, че на 24.08.2019г. вечерта Ал.М. се е намирал в ресторант *********** в гр.Б., където е бил част от гостите на тържество по повод кръщене на негов племенник. Вечерта след 21.00 часа, М. и свидетелят А. забелязали, че присъстващият в същото заведение ответник В.М. е извадил пистолет, поради което се насочили към него с цел да 3 установят каква е причината за това. Когато Ал.М. приближил М., последният вдигнал пистолета и го насочил в лицето му, след което произвел изстрел. М. незабавно се хванал за лявото око и паднал на земята, като постоянно повтарял „Окото! Окото! “. Когато махнал ръката си от него, присъстващите видели, че окото е подуто, затворило се е от отока, а около него имало червени точни. От пръста на ръката му, който преди това бил шит, започнала да тече кръв, тъй като при падането раната се отворила. Според свидетелите, А. бил в шок, не знаел какво се случва, казвал, че не вижда и целият треперел. След като му била оказана медицинска помощ, същият се поуспокоил, но известно време след инцидента непрекъсното се питал, а задавал и на другите въпроса какво би се случило ако пистолетът, не е бил газов. Започнал да не може да спи, не се чувствал добре, наложило се да приема успокоителни лекарства по лекарско предписание. Понастоящем, според свидетелите, А. се е възстановил.

При тези факти, ДнРС приел наличие на всички предпоставки на деликтната отговорност и прилагайки правилото на чл.300 от ГПК намерил за доказано, че на посочената дата В.М. е извършил противоправно деяние и е причинил на Ал.М. вреди, които са елемент от състава на престъплението, в извършването на което е бил признат за виновен, като между деянието и вредите е намерил да е налице пряка причинно-следствена връзка.

Преценявайки размера на обезщетението за неимуществени вреди по правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е отчел установените по делото факти – че ищецът е преживял силен шок, а в последствие е изпитвал силно нервно напрежение, което е наложило посещение при лекар и провеждане на медикаментозна терапия; че постоянно е премислял случилото се, че за около седмица е бил със силно подуто око и е изпитвал силни болки, че пълното му възстановяване е настъпило за около 2-3 месеца, но чувството му за неудобство и срам продължават и до днес. Отчитайки посоченото, съдът е приел, че справедлив размер на обезщетението е сума в размер на 3000 лева, поради което е уважил предявения иск изцяло, а върху стойността на обезщетението е присъдил законна лихва от датата на деянието – 24.08.2019г., до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОСКюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РСДупница е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Според съда, решението е правилно, поради следното:

Между страните няма спор относно съществена част от фактите по делото, както и относно наличието на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на М. за вредите, настъпили в резултат на противоправното деяние, съставляващо престъпление, за което е налице решение, с приложение на института на чл.78а от НК, имащо значението на влязла в сила присъда по смисъла на чл.300 от ГПК, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не са спорни пред въззивния съд, а и е доказано естеството на претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената им обусловеност от извършеното деяние, като неимуществените вреди, които ищецът поддържа да е претърпял, всъщност са елемент от състава на престъплението, в извършването на което М. е бил признат за виновен, поради което съдът е обвързан да приеме осъществяването на същите. В този смисъл, не се споделят доводите във въззивната жалба, че по делото не било установено по надлежния начин – чрез назначаването на съответните експертизи – настъпването на вредите. Не се възприема и оплакването в жалбата, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото относно характера и степента на уврежданията бил кредитирал показания на свидетели, тъй като от една страна съдът ясно е посочил кои елементи от решението на наказателния съд, по отношение на което съдебната практика приема, че е приложима разпоредбата на чл.300 от ГПК, счита за установени и обвързващи го, а от друга – липсва процесуална забрана за установяване на конкретни проявни форми на психичен дискомфорт, като загуба на сън, на апетит и др. да се установяват със свидетелски показания, още повече, че това не са обстоятелства, които изискват специални знания.