Решение № 13219 от 02.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1247/2026
- Вид
- Решение № 13219
- Подписан
- 02.07.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13219 гр. София, 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110101247 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т срещу С. М. Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 396,17 лева, равняваща се на 202,56 евро, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 06.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 97,47 лева, равняваща се на 49,84 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 02.10.2025 г., за които суми е издадената на 07.10.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3708/2025 г. по описа на Районен съд– Враца, V граждански състав.
Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, 1797, район Студентски, **, инсталация 4000423678, абонатен № 87466, като купувачът не е изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, както и такса за услуга дялово разпределение, поради което предявява разглежданите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че на 27.04.2026 г. е заплатил претендираните по исковите претенции суми. Представя платежен документ за извършеното плащане.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) по иска за главница: възникване на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответната страна е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; 2) по акцесорния иск: възникване на главен дълг и изпадане на ответника в забава. Съобразно правилата, предписани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, посочените правнорелевантни обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване пълно и главно от ищеца. В тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания.
В хода на настоящото производство са ангажирани доказателства за плащане на процесните суми, което обстоятелство се потвърждава и от обективираното в молба от 01.06.2026 г. нарочно изявление на ищеца за погасяване в цялост на претендираните вземания за главница, мораторна и законна лихва. Последното представлява според правната си характеристика признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което съдът намира исковете за доказани по основание и размер, но поради погасяване на претендираните вземания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същите следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира такива единствено за юрисконсултско възнаграждение, сторени в производство пред СРС, поради което следва да се присъди такова в минимален размер от 200 лева, равняващи се на 102,26 евро, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ и предвид липсата на фактическа и правна сложност и ниския материален интерес.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, срещу С. М. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 396,17 лева, равняваща се на 202,56 евро, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 06.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 97,47 лева, равняваща се на 49,84 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 02.10.2025 г., за които суми е издадената на 07.10.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3708/2025 г. по описа на Районен съд– Враца, V граждански 2 състав.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, да заплати на Т, с ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 200 лева, равняващи се на 102,26 евро, представляваща сторени в производство пред СРС разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3