Решение № 266435 от 05.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

София, 5.11.2021

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-Е състав, в публично заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ

Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 13272 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20214710 от 2.10.2020 г. по гр.д. № 41708/2017 г. на Софийски районен съд, 138 състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, че „С.“ ООД дължи на „Е.**– М. П.“ ООД, сумата от 7430,44 лв., представляваща незаплатено задължение на извършени разходи за ремонт на микробус „Форд Транзит“, с рег. № ******, съгласно фактура № **********/29.09.2016 г., както и сумата от 1900 лв., представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца възнаграждение по договор за транспортни услуги от 21.03.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 21.10.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59097/2016 г. по описа на СРС, 138 състав. С решението е осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „С.“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Г.Г., в която се излягат оплаквания за неговата неправилност. Твърди се, че ищецът не е доказал несъмнено, че повредите на двигателя се намират в пряка причинно-следствена връзка със скрит недостатък на изработеното от ответника.

Сочи се, че е много вероятно вредите да произтичат от друг източник – например неправилна експлоатация на МПС, отказ на температурните датчици, некоректна работа на контролните уреди, повреда в индикаторите за опасна температура на двигателя. Сочи се, че договорната отговорност за обезщетяване на вреди от неизпълнението, за разлика от деликтната, е ограничена само до преките и предивдими вреди. В тази връзка се сочи още, че съгласно трайната съдебна практика това са вредите, настъпили като безусловен, закономерен резултат, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да предвиди при пораждане на задължението. В този случай не можело да се иска от ответника да предвиди настъпилите последици. Излагат се и съображения, че е налице съпричиняване на вредите. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника прави искане за присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

В предвидения от закона срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Претендират се и съдебните разноски за въззивното производство.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД. Доколкото ответникът е направил възражение в отговора на исковата молба относно квалификацията на иска, както и с оглед правомощията на въззивния съд служебно да следи за редовността на исковата молба и квалификацията на претендираното от ищеца право, необходимо е да се посочи, че същата е правилно определена от първоинстанционния съд, доколкото съгласно трайната практика на ВКС /например решение № 188 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 1122/2011 г. на ВКС, III г.о. и решение № 125 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 4213/2016 на ВКС, IV г.о./ се приема, че ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.

В случая ищецът твърди, че между страните е налице договор за изработка, а описаните от него вреди са настъпили вследствие неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника – да извърши възложената му работа качествено. Следователно правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Първоинстанционното решение е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, като в изпълнение на задълженията си да изложи свои собствени мотиви и да обсъди всички доводи и възражения на страните, релевирани във въззивното производство, намира следното:

От писмените доказателства, представени по делото – фактури, издадени от ответника „С.“ ООД с посочен получател дружеството ищец, както и електронната кореспонденция, разменена между страните, се установява, че между „Е.**– М. П.“ ООД и „С.“ ООД е налице договорно правоотношение – договор за изработка – с предмет продажба и монтаж на отоплителни печки, с конкретно посочени стойности, в 10 бр. микробуси. Микробусите се ползват от дружеството ищец на основание договор за финансов лизинг № 0000215J1 с „ДСК Лизинг“ АД от 27.04.2016 г., представен по делото. Един от микробусите, на които са били монтирани отоплителни печки, е с марка Ford Transit, с регистрационен номер ******. Видно от преводно нареждане от 25.08.2016 г. ищецът е превел по сметка на ответното дружество сумата от 12 600 лв., с основание за плащане – по фактури № 28168, 28123, 28137. С преводно нареждане от 12.07.2016 г. е извършено плащане по сметка на ответника на сумата от 1800 лв., с основание по фактура № 28071, съответно с преводно нареждане от 11.07.2016 г. - на сумата от 1800 лв. по фактура № 28064.

На 13.09.2016 г., около 17,30 ч., изпълнявайки специализиран ученически превоз на ученици от Англо-американското училище в гр. София по маршрут Център – ААУ по договор за транспортни услуги от 21.03.2016 г., сключен между дружеството ищец и училището, микробус с рег. № ******, на който е била монтирана отоплителна печка от дружеството ответник, аварирал.

Представено е писмо от

3.10.2016 г., изходящо от трето лице – „Мото-Пфое“ ЕООД, в което е посочено, че на 14.09.2016 г. в автосервиз „Люлин“ постъпва за ремонт Ford Transit с рег. № ******, с оплакване за чукащ шум в двигателя. Отворена била поръчка № 01166761/14.09.2016 г. Установен бил повреден двигател вследствие на прегряване. Според изложеното в писмото, прегряването се получило в резултат на излязло водно съединение откъм подгряващата печка, която е монтирана допълнително във външен сервиз. Посочено е, че повредата не е гаранционно покрита, тъй като има неоторизирана от завода производител промяна в охладителната система на двигателя и/или некачествен монтаж. За отстраняване на повредата дружеството ищец е заплатило на „Мото-Пфое“ ЕООД сума в размер от 7430,44 лв. по фактура № **********/29.09.2016 г., видно от представеното авизо за банков превод от 29.09.2016 г. С покана, получена от дружеството ответник на 11.10.2016 г., ищецът е поканил ответника да заплати сумата от 9330,44 лв., представляваща претърпени загуби /заплатената за ремонта сума на „Мото-Пфое“ ЕООД/ и пропуснати ползи в размер от 1900 лв. /нереализирана печалба по посочения по-горе договор за превоз на ученици от Англо-американското училище/ вследствие на повредата, причинена от некачествен монтаж на подгряващата печка в процесния микробус.

По делото са приети заключения по допуснати първоначална съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от инж. Й.Й., повторна съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от инж. В.Д.и тройна автотехническа експертиза, изготвена от И.Т., С.С., Ж.Е..

И от трите заключения се установява, че след повредата от 13.09.2016 г. двигателят на процесния автобус е бил заменен, а не е направен опит за ремонтирането му. Установява се, че повредата на двигателя може да се дължи на различни причини, като възможните такива са посочени в повторната и в тройната експертиза. Най-вероятната причина за повредата според вещите лица е недостатъчно охладителна течност поради теч в системата – л. 178 /първоначална експертиза/, л. 217 /повторна експертиза/ и л. 269-271 /тройна експертиза/. В тройната САТЕ е уточнено, че при събраните по делото данни и изложените от вещите лица възможни причини за дефектиране на двигателя, най-вероятната е разхлабването на скоба и/или излизането на маркуча при водното съединение към отоплителната печка. Сочи се, че отоплителната печка, монтирана на процесния автобус, е свързана с двигателя му чрез прекъсване на охладителната система и последователно свързване с гумени водни съединения – л. 175 /първоначална САТЕ/, л. 218 /повторна САТЕ/ и л. 273 /тройна САТЕ/. Разхлабена скоба/съединение, свързващо отоплителната печка и двигателя, може да доведе до осезаем теч на охладителна течност. Недостигът на охладителна течност неизбежно води до повишаване на температурата в двигателя – л. 176 /първоначална САТЕ/, л. 218 /повторна САТЕ/ и л. 273-274 /тройна САТЕ/. На процесния автобус няма фабричено заложен индикатор на дисплея или датчик, чрез който да се следи и да дава информация за намаляване на нивото на охладителната течност/антифриза в компенсационния резервоар. Индикацията, която има водачът, е относно температурата на двигателя, което косвено би водило до изводи относно работата на охладителната система – л. 274 /тройна САТЕ/, л. 219 /повторна САТЕ/, както и заключението на вещото лице по първоначалната САТЕ /л. 176/, където се сочи единствено, че процесният микробус не е оборудван със светлинна и звукова сигнализация за изтичане на охлаждащата течност.

Изложените по-горе констатации на вещите лица въззивният съд кредитира – заключенията по приетите три съдебни експертизи не си противоречат по основните въпроси, които са били поставени, а напротив – допълват се.

При така установеното от фактическа страна, по оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира следното:

Първото възражение, релевирано от въззивника, е относно липсата на причинно-следствена връзка между вредите, твърдени от ищеца, и скрит недостатък на изработеното от ответника.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице причинна връзка между извършения от дружеството ответник монтаж на отоплителна печка и настъпилите вреди, описани от ищеца. По процесния договор за изработка ответникът е имал задължение да изпълни възложената работа качествено, така че автобусът и монтираната в него отоплителна печка да могат да изпълняват нормалните си функции и да служат по предназначение. Установено е отклонение от поръчката при извършване на монтажа на отоплителната печка, което е довело до недостатък на изработеното – този извод следва с оглед приетите по делото писмени доказателства (писмо от 3.10.2016 г.), гласните доказателства – показанията на св. А.и св. В., както и от приетите по делото заключения по трите съдебно-автотехнически експертизи.

Механизмът на повредата е установен от вещите лица, като е посочено, че най-вероятната причина е разхлабването на скоба и/или излизането на маркуча при водното съединение към отоплителната печка, която е свързана с двигателя на автобуса чрез прекъсване на охладителната система и последователно свързване с гумени водни съединения. Установява се, че вследствие на въпросното разхлабване на скобата и/или излизане на маркуча при водното съединение към отоплителната печка, в системата е станал теч на охладителна течност, което е довело до прегряване на двигателя и неговото повреждане вследствие на това прегряване. Вещите лица са посочили, че не е необходимо изтичане на цялото количество охладителна течност за да настъпи установената повреда на двигателя, а е достатъчно нейното намаляване. В тройната САТЕ се сочи, че последователността на действия и извършения анализ води до извод, че при разхлабено съединение и недобре стегнато съединение би имало изтичане на охладителна течност. Т.е. при извършване на монтажа въпросното съединение не е било добре стегнато, вследствие на което се е получило изтичането на охладителната течност. От изложеното следва, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е доказал наличието на причинна връзка между недостатъка на изработеното от ответника и настъпилите вреди.