Присъда № 100 от 04.11.2025, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 100 от 04.11.2025г. по НОХД № 169 за 2025г. по описа на ЕРС :

Наказателното от общ характер производството е образувано против Р.А.Щ., български гражданин, живущ в с. ***, по обвинение в престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, затова че на 13.04.2025 година около 23.10 часа в с. ***, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.70 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за извършена физикохимическа експертиза № 124/15.04.2025 година на НТЛ при ОД на МВР гр. Ямбол.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Ямбол поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени при условията на чл. 54 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК да се отложи от ефективно изтърпяване и глоба в размер на 200.00 лева, а на основание чл. 343б, ал.5 от НК съдът да отнеме в полза на държавата управляваното от подсъдимия МПС, което е негова собственост и е послужило за извършване на престъплението.

Подсъдимият Р.А.Щ. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че се признава за виновен и признава изцяло фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Желае делото да се разгледа без защитник. Съжалява за извършеното.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.А.Щ. е роден на ***, обл.Ямбол. Същият е с постоянен и настоящ адрес в c.***, но от известно време живеел в село ***, обл.Ямбол. Той е с начално образование /със завършен шести клас/, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН – **********. Подсъдимият не е правоспособен водач на моторно превозно средство и не притежава СУМПС, но купил моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, като намерението му било някой друг, който е правоспособен водач, да го управлява.

На 13.04.2025 година Р.А.Щ. употребил алкохол и след това предприел в село *** управление на собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***.

Докато управлявал цитираното МПС в с. ***, около 23.10 часа по улица „***, бил спрян за проверка от свид. Д.Х.Т. - служител на РУ – Елхово, на длъжност мл. автоконтрольор. По време на проверката, у св. Т. възникнало съмнение, че водачът Р.Щ. е употребил алкохол, била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARPM 0846, което отчело наличие на алкохол в издишания въздух от подсъдимия с концентрация над 1.2 на хиляда, а именно 1.71 на хиляда.

Резултатът от пробата бил предявен на подсъдимия и същият го възприел. На подсъдимият Р.А.Щ. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1379595/13.04.2025 г. за допуснато от него нарушение по чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП за това, че управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол. Така съставеният АУАН бил предявен и връчен на Щ..

На Р.А.Щ. в 23.30 ч. на 13.04.2025г. бил издаден и връчен талон за изследване с № 270968 и той бил съпроводен до ФСМП - Елхово за извършване на медицинско изследване.

Там, в 00.15 часа Р.А.Щ. дал кръвна проба.

При извършено изследване на кръвта, иззета от Р.Щ., отразено в Протокол № 124 от 15.04.2025 година, съставен от в.л. М.Л. - експерт в НТЛ при ОДМВР – Ямбол, за извършена физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв, се установило, че в кръвта, иззета от подсъдимият, е налице концентрация на етилов алкохол в кръвта 1.70 на хиляда.

1

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият Р.А.Щ. е видно, че същият не е осъждан към момента на деянието, предвид настъпилата реабилитация за осъжданията му преди това.

От така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Р.А.Щ. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343 б, ал.1 от НК, като на 13.04.2025 година около 23.10 часа в с. ***, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.70 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за извършена физикохимическа експертиза № 124/15.04.2025 година на НТЛ при ОД на МВР гр. Ямбол.

Това обвинение се доказа изцяло от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от показанията на свидетеля Д.Т. и от обясненията на самия Р.А.Щ., дадени пред съда. Безспорно се установи, че подс. Р.А.Щ. е управлявал на 13.04.2025 г. около 23.10 часа в село *** по ,лица „Ал. Стамболийски“ моторно превозно средство след употреба на алкохол, със съдържание на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно – 1.70 на хиляда. Авторството на деянието се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Д.Т., който е видял как именно Р.А.Щ. управлява МПС в село *** и след като го спрял е извършил проверка на водача с техническо средство за употреба на алкохол, при която е установено наличие на алкохол в издишания от водача въздух 1.71 промила, както и от обясненията на подсъдимия, който заявява, че се признава за виновен.

Ето защо съдът приема, че подсъдимият е предприел действия по управление на МПС след като е бил употребил алкохол.

Съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по надлежен начин – по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като резултатите от извършената проверка с техническо средство не са оспорени от Щ., на последният е бил издаден талон за медицинско изследване и същият е дал кръвна проба за физикохимическо изследване, като последното е показало наличие на алкохол в кръвта – 1.70 на хиляда, видно от приложеният по делото Протокол № 124/15.04.2025 г. за изготвена физикохимическа експертиза от експерт в НТЛ при ОД на МВР Ямбол.

От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Установената фактическата власт върху автомобила и привеждането му в движение след употребата на алкохол сами по себе си обективират в достатъчна степен умисъла на подсъдимия. Анализът на действията на подсъдимия сочат за наличието на представи у същия за факта, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда. Видно от обясненията на самия Р.А.Щ., дадени в хода на съдебното производство, подсъдимият признава, че е употребил алкохол преди да предприеме управление на МПС и спирането му след това в 23.10 часа за проверка в с. ***.

С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимият съзнаването за общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

Причините за извършване на деянието съдът намира в незачитането от страна на подсъдимия на установените в страната ни правила за движение по пътищата и неоценяване обществената опасност от управление на МПС след употреба на алкохол.

По вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия съдът съобрази следното: За извършеното от подсъдимият престъпно деяние преди изм. на НК, публ. ДВ бр. 61/2025г., в сила от 29.07.2025г., са предвидени кумулативни наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200.00 до 1000.00 лева. С изменението на чл.343б, ал.1 от НК – публ. ДВ бр. 61 от 2025 г. /след 29.07.2025г./ за това деяние е 2 предвидено по-тежко наказание, а именно лишаване от свобода от една до три години и глоба от 1000.00 до 5000.00 лева. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал.1 от НК, предвиждаща, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му и съобразявайки, че наказанието предвидено за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК в редакцията на ДВ, бр. 61 от 2025 г. е по – тежко по отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба, т.е. изменението в закона се явява по - неблагоприятно за дееца, съдът следва да определи наказанието в параметрите, предвидени от действащият към момента на извършване на деянието /13.04.2025г./ закон, а именно в редакцията на чл.343б, ал.1 от НК преди изменението, публ. в ДВ бр. 61 от 2025 г.

Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която е значителна, а като смекчаващи обстоятелства се прецениха добросъвестното поведение на подсъдимия в хода на проверката и в хода на наказателното производство, спомогнало за изясняване на обективната истина по делото, неговата възраст и социален статус. Предвид изложеното съдът прие, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – изброени по-горе, но същите не са нито многобройни, нито изключителни, за да се приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва в случая несъразмерно тежко, поради което на подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.54 във вр. с чл. 2, ал.1 от НК. Ето защо съдът наложи на Р.А.Щ. наказания в предвидения от закона минимален размер, а именно - една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200.00 лева. За да отложи изпълнението на наказанието съдът прецени, че са налице материалноправните предпоставки на цитираната по-горе норма - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание.

В случая не следва да намери приложение задължителната кумулативна санкция по чл.343г от НК, тъй като подсъдимият е неправоспособен водач на МПС и не може да бъде лишен от право да управлява МПС.

Настоящият състав прие, че така наложените едновременно наказания в определения им размер, в своята съвкупност отговарят в най-пълна степен на целите на чл. 36 от НК и степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Тъй като в случая по категоричен начин се установи от приложената справка за регистрация на МПС, че собственик на процесното моторно превозно средство, управлявано на 13.04.20205г. от подс. Щ. след употреба на алкохол, е именно подсъдимият Р.Щ., то съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК следва в полза на Държавата да се отнеме МПС послужило за извършване на престъплението. Предвид на това настоящият съдебен състав на основание чл. 343б, ал.5, вр. с ал.1 от НК отне в полза на държавата превозното средство, послужило за извършване на престъплението – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, собственост на подсъдимия Р.А.Щ., ведно с контактни ключове 2 броя и дистанционно управление, приобщени като веществени доказателства по делото, намиращи се на съхранение в РУ Елхово / на паркинг в района на РСПБЗН – Елхово/.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Р.А.Щ. да заплати направените по делото разноски както следва: да заплати в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол сумата от общо 142.53 - възнаграждение за вещо лице в хода на ДП и за репатриране на МПС, а в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Елхово направените в хода на съдебното производство разноски за явяване на вещо лице в размер на 52.11 лева, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в приход на бюджета на съдебната власт 3 по сметка на Районен съд – гр.Елхово.

Воден от горното, съдът постанови своя съдебен акт.

Председател: ................

/В. Апостолова/

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 100 гр. Елхово, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря М.И.Д. и прокурора С. Г. С. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Наказателно дело от общ характер № 20252310200169 по описа за 2025 година и въз основа на събраните по делото доказателства