Акт № 292 от 10.11.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- 349/2026
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 292 гр. Ихтиман, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20261840100349 по описа за 2026 година
Предявен е иск от Е. С. К., ЕГН ********** срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 558,84 лева, получена от ответника при начална липса на основание, поради недействителност на клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит № L355440 от 27.06.2024г., предвиждаща заплащането от страна на кредитополучателя „Такса за разглеждане“.
В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответника е сключен горепосочения договор за кредит, по силата на който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 2 000,00 лева, която последният е трябвало да върне в срок от 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 7,00%, годишен процент на разходите (ГПР) от 35,74% и такса за разглеждане в размер на 558,84 лева. Ищцата твърди, че тази сума е погасена от нея, както и че клаузата от договора за кредит, която предвижда дължимостта на тази такса, е нищожна, поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като със заплащането й на кредитополучателя не се предоставя отделен вид услуга от отпускането на кредитната сума.
Счита, че въпросната такса представлява разход по администрирането на кредита. Освен това таксата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена, поради обстоятелството, че е част от типов договор, изготвен предварително от ответника, върху съдържанието на който ищцата не е имала възможност да влияе. Навежда доводи за това, че въпросната клауза въвежда и голямо неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на ищцата, имаща качеството потребител по смисъла на §. 13, т. 1 ЗЗП. Иска съдът да осъди ответникът да му заплати сумата от 558,84 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на вземането, той като е платена при начална липса на основание сума по договора, поради недействителността на клаузата от последния, предвиждаща задължение за заплащане на „Такса за разглеждане“, с която неоснователно се е обогатил ответникът.
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество, което в срока по чл. 131 1
ГПК е подало отговор, с който признава иска по реда на чл. 237 ГПК. Признава, че сумата е заплатена. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, излагайки аргументи за ниска фактическа и правна сложност на делото.
С писмено становище ищецът във връзка с направеното признание на иска, е поискал съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.
Настоящият състав счете, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът признава иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска.
Съдът намира, че са спазени изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Предвид направеното признание, съдът в съответствие с чл. 237, ал. 2 ГПК приема, че така предявеният иск от страна на Е. К. против „ЮтеКредит България“ ЕООД за заплащане на сумата в размер на 558,84 лева, получена от ответника при начална липса на основание, поради недействителност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № L355440 от 27.06.2024г. е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищцата. Тя е направила разноски за заплащането на държавна такса в размер на 25,56 евро, която сума следва да бъде възложена на ответника.
Освен това, видно от представения договор за безплатна правна помощ между Е. К. и адвокат А. А., ищцата не е заплатила адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение в съответствие с чл. 36, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Съдът, след като съобрази, че спорът е разрешен в рамките на само на едно открито съдебно заседание, при което процесуалният представител на ищеца не се е явявал, а делото е със сравнително ниска степен на фактическа и правна сложност, доколкото предметът му е свързан с установяване на недействителност на договор за потребителски кредит, по който съществува значителна по обем и непротиворечива практика, както и имайки предвид извършените процесуални действия - не са били разпитвани свидетели, не са назначавани експертни заключения, то съдът намира, че съответно на положения от адвоката труд и справедливо по размер би било възнаграждение от 240,00 евро, която сума следва да бъде заплатена от ответника на адвоката, осъществил безплатната правна помощ.
Предвид влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., изм. и доп.) всички суми в диспозитива на съдебното решение следва да бъдат изписани в евро, като бъдат изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. К., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 285,73 евро - платена при начална липса на основание, поради нищожност на сключен Договор за потребителски кредит № L355440 от 27.06.2024г., ведно със законната лихва от 22.05.2026 г. до изплащане на 2 задължението, както и сумата от 25,56 евро – разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. А. –АК- Пазарджик, личен № ********** на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата от 240,00 евро за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3