Решение № 78 от 30.09.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 61/2024
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 30.09.2025
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3, изр.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Х. 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х. VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А Търговско дело № 20245600900061 по описа за 2024 година
Производството е по чл.365 и сл. от ГПК - производство по търговски спорове.
Т.дело № 61/2024 г. е образувано по искова молба с вх. № 4783/16.05.2024 г. от Т.
З. К., с ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв. К. Г. срещу ЗД “Бул Инс“ АД с ЕИК ***********, с адрес на управление гр. С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, вр. чл.380 КЗ, вр. чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, първият с цена на иска 80 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, вторият с цена на иска 1 795 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди и имуществени вреди, считано от 30.11.2023г. - датата на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото на 20.11.2023 г. ПТП до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и присъждане в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв.К. Г. на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2023 г. около 16:24 ч. в гр. Х. на кръстовището на бул.„О.“ и ул. „Д.“ е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), вследствие, на което пострадал ищеца Т. З. К..
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 92 от 20.11.2023г., по описа на ОД на МВР- Х. в който е отразено, че виновен за катастрофата е водачът на МПС марка „Д.“, модел „Д.“, с per. № ****** - Ц. Д. Ц..Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 92 от 20.11.2023 г., по описа на ОД на 1
МВР - Х. който в тази си част е официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД - застрахователна полица № BG/02/122003635434, валидна от 22.12.2022 г. до 21.12.2023 г. За процесното ПТП било образувано ДП № 993/2023 г. по описа на РУ-Х. пр. пр. № 5150/2023 г. по описа на РП Хасково.
В допълнителната искова молба се прави уточнение на механизма на извършване на ПТП, като се твърди, че ищецът е предприел аварийно спиране, за да избегне удара, като същият по отношение на пострадалия е бил неочакван, при положение, че водачът на лекия автомобил излиза от улица, на която има знак СТОП. Обстоятелството дали е имало други коли и/или пешеходци в района на катастрофата, няма как да бъдат описани от ищеца в исковата му молба, тъй като Т. К. е претърпял тежки телесни увреждания, които не позволяват същия да си спомня до най-дребни детайли, дали е имало пешеходци и други коли на местопроизшествието. Уточнява се, че на датата 20.11.2023 г., около 16:24 ч. в гр. Х. управляваният от Ц. Ц. лек автомобил марка „Д.“ модел „Д.“, с per. № ******, се движил по ул. „Д.“ по посока бул. „О.“, като достигайки кръстовището с бул. „О.“, водачът на лекия автомобил не спира на пътен знак „Б-2“/ Спри, пропусни движещите се по път с предимство/, поради което отнема предимството на управлявания от Т. К. мотоциклет марка „К.“, модел „Н.“ с per. № ********, който се движил по бул. „О.“ с посока от ул. „М.“ към бул. „Б.“.Ударът между двете МПС-та настъпил в предната част на мотоциклета и задна лява врата на лекия автомобил.
Ищецът определя възраженията на процесуалния представител в отговора на исковата молба за съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователни и некореспондиращи с доказателствата по делото. Намира за абсолютно недоказани и голословни твърденията на процесуалиня представител на ответника,касаещи скоростта с която ищеца се е движил преди настъпване на катастрофата Твърди ръди,че се движил с позволената за градски условия скорост от 50 км/ч. Необосновани били и останалите възражения от страна на пострадалия описани в отговора на исковата молба.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, на 30.11.2023 г. от името на ищеца била изпратена по пощата застрахователна претенция до ответното дружество, от датата на депозиране на застрахователната претенция по доброволен ред, до настоящия момент били изтекли повече от 3 /три/ календарни месеца, а определеният в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок отдавна изтекъл, в който срок ответното дружество не се е свързало и не е определило и изплатило на ищеца застрахователно обезщетение по доброволен ред. Твърди се в исковата молба, че пострадалият Т. З. К. непосредствено след ПТП е бил откаран по спешност в „МБАЛ - Хасково“ АД и хоспитализиран за периода от 20.11.2023г. до 23.11.2023г., в хирургично отделение, с оплакване и болки в лява гръдна половина в областта на скапулата“,„затруднения в дишането“ и болки в горна коремна половина. След проведени прегледи, изследвания и рентгенографии за Т. К. се установили следните 2 травматични наранявания: Контузио абдоминис ет торацис; Фрактури по задна аксиларна линия на трето, пето, шесто и седмо леви ребра; Дислокация на костните фрагменти на трето ребро; Малък частичен пневмоторакс в ляво; Ограничени движения в раменна става; Задух и затруднено дишане. Заради преживяното ПТП, на ищеца били дадени насоки за хранително диетичен режими и контролни прегледи в отделението. След проведена консултация с ортопед-травматолог, по време на престоя си в болницата, бил насочен към УМБАЛСМ „Н. И. П.“ гр. С., за продължаване на лечението му, като същия е транспортиран там и му е издадено направление за хоспитализация по спешност с насочена диагноза „Счупване на лопатката“. На 23.11.2023г. ищецът постъпил в отделението по ортопедична травматология на „УМБАЛСМ Н. И. П.“ гр. С. с първоначална диагноза „Счупване на лопатката, закрито“ - Фрактура скапуле син, както и множество счупвания на ребра. На 24.11.2023г. бил опериран, като при операцията били репонирани и фиксирани две плаки и винтове. Извършена му била щателна хомеостаза, обратен послоен шев и суха стерилна превръзка. Изписан бил от болничното заведение на 26.11.2023г. със спокойна оперативна рана. Били му предписани терапевтични процедури, превръзки и рехабилитация и към момента бил временно нетрудоспособен. Трябвало да спазва стационарен режим и рехабилитационна програма по време на оздравителния процес. Имал право на два контролни прегледа в срок от 1 месец след изписването му от клиниката, като на 07.12.2023 г. контролен преглед на конците и 30 дни след операцията. Вследствие на получените уреждания, за продължителен период от време ищецът бил изключително трудно подвижен и изпитвал силни и режещи болки при най-малкото движение, което обстоятелство налагало да приема силни болкоуспокоителни медикаменти, както и да ангажира своите близки, които да му помагат за извършването на ежедневните му битови и хигиенни нужди.След изписването му от болничното заведение, продължил лечението си и възстановяването си в домашни условия, което наложило и продължително отсъствие от работа, месеци наред, за което му били издадени и болнични.Възстановителният период за пострадалия продължавал и към момента на подаване на исковата молба, като продължавал да търпи болки и страдания и здравословното му съС.ие било подобрено, въпреки, че от датата на пътния инцидент до момента на предявяване на исковете е изминала почти половин година.Уврежданията и изживеният шок от злополуката се отразили на здравословното съС.ие на Т. З. К., което се влошило и дало отражение и върху психиката му. Оплаквал се от понижено настроение, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.Във връзка с лечението си ищецът извършил и имуществени разходи, възлизащи до момента на сумата в размер на 1 795 лева (хиляда седемстотин деветдесет и пет лева).
Молят съда на основание с чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3, пред. 3-то от КЗ да приеме, че е налице правен интерес за ищеца да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно ЗД „Бул Инс“ АД и да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД, да заплати на Т. З. К. сумата в размер на 80 000 лв. , представляващи обезщетение за претърпените от него 3 неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 20.11.2023 г. в гр. Х. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищеца е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно - 30.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата,както и да осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, да заплати на ищеца сумата в размер 1 795 лв. представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществените вреди в резултат от ПТП, настъпило на 20.11.2023 г. в гр. Х. ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата, на която ищеца е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно 30.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират разноските по делото, като на Адвокатско дружество „Г. и М.“ да се изплати адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна правна защита и съдействие.
Ответникът ЗД „Бул Инс“АД в срока по чл. 367 от ГПК е подал отговор, с който се оспорва исковата молба. Оспорват се изцяло като неоснователни предявените срещу ответното дружество обективно съединени искове. Оспорват се изцяло като неоснователни твърденията на ищеца за начина на настъпване на пътното произшествие, както и всички твърдения на ищеца касаещи вида, характера и интензитета на претърпените от него травматични увреждания и претендираните неимуществени вреди. Оспорват се изцяло твърденията, че вина за настъпване на ПТП има посоченият в исковата молба като водач Ц.
Д. Ц..За посоченото лице ПТП се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Считат, че изключителна вина за настъпване на ПТП има ищецът, тъй като същият се е движил с несъобразена с пътната ситуация скорост, управлявал е мотоциклета в нарушение на установените в закона правила за движение по пътищата. При приближаване на кръстовище не е намалил скоростта на движение поради което за водача Ц. от техническа гледна точка процесното ПТП е било непредотвратимо. Ищецът не е съобразил скоростта на движение на мотоциклета както с поставения преди кръстовището пътен знак, така и с наличната на мястото маркировка за пешеходна пътека, находяща се напречно по отношение посоката му на движение по бул.“О.“. Ищецът не се е съобразил и с пешеходната пътека по смисъла на пар.6,т.54 от ДР на ЗДвП.Ищецът е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на управлявания от него мотоциклет с две отделни пешеходни пътеки, находящи се кръстовището, както и със самия факт,че приближава кръстовище. В тази връзка се твърди, че ищецът е съпричинил настъпването на процесното ПТП, тъй като не е съобразил всички факти и обстоятелства,с които е бил длъжен да се съобрази и взе предвид, поради което и на практика не е реагирал технически правилно на конкретната пътна ситуация, а поради несъобразената скорост с която се е движил е увеличил изключително много силата на удара в автомобила.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда и възражение за съпричиняване. Счита, че с поведението си ищеца К. е съпричинил настъпването на ПТП, както и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и по -точно за получените травматични увреждания, както и за всички претърпени във връзка с инцидента неимуществени и имуществени вреди. На първо място се посочва,че ищецът се е движил с превишена скорост, която не била съобразена с пътната обстановка. Нарушил разпоредбата 4 на чл.20,ал.2 ЗДвП,тъй като не се движил със скорост,при която би имал възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие и именно с това негово поведение е съпричинил /допринесъл за настъпване на ПТП и вредите.Лекият автомобил според ответника се е явявал предвидимо препятствие за ищеца и той е следвало да съобрази скоростта си на движение с него. Несъобразената с конкретната пътна ситуация скорост на движение на мотоциклета била причината ищецът да няма техническа възможност да предотврати удара чрез спиране на мотоциклета като именно с това свое поведение ищецът съпричинил ПТП и допринесъл за настъпване на вредите. Ищецът допринесъл за настъпване на инцидента и вредите,тъй като не е преценил правилно конкретната пътна ситуация,не е реагирал адекватно,не е задействал своевренно спирачната система на мотоциклета,не предприел каквито й да било действия за пълно предотвратяване на удара в автомобила,не е предприел каквито й да било действия за намаляване силата на удара в автомобила и намаляване на вредите. И въпреки,че ищецът е имал видимост към автомобила от достатъчно разС.ие не намалил скоростта до такава,при която да има конкретна възможност да спре и да предотврати удара,в случай,че това се наложи в конкретната пътна ситуация. Според ответника с конкретното си поведение ищецът Т. З. К. е съпричинил / допринесъл за настъпването на ПТП и свързания с него вредоносен резултат с не по-малко от 75 % и в случай,че съдът определи обезщетения на ищеца,то размерът му би следвало да бъде намален с приети от съда процент на съпричиняване.