Решение № 61 от 03.07.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Търговище, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500089 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника С. И. С. от гр.Търговище, действащ чрез пълномощника си адв.Й. К. от АК-Търговище против решение №48/08.02.2023г., постановено по гр.д.№908/2022г. на Районен съдТърговище в частта му, с която е осъден солидарно с ответника М. Д. М. от гр.Търговище да заплати на ищеца Н. Д. П. от гр.Търговище обезщетение по чл.45 от ЗЗД в размер над сумата 2 000 лв. до сумата 5 000 лв. за неимуществени вреди от побой, нанесен му на 17.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане, както и направените по делото разноски над съответния размер до сумата 196.33 лв., ведно със съответната държавна такса. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за намаляване размера на обезщетението до посочения размер от 2 000 лв.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд 1 констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата 7 000 лв. е обоснован с обстоятелствата, че на 17.07.2018г. в гр.Търговище ответниците С. И. С. и М.

Д. М., двамата от гр.Търговище нанесли побой на ищеца, като му причинили телесни увреждания, изразяващи се в охлузвания и кръвонасядания, в резултат на което е претърпял болки и страдания, както и морални вреди от други негативни изживявания, изразяващи се в срам, стрес, унижение и обида, които неимуществени вреди са останали невъзмездени до настоящия момент.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът С. С., действащ чрез процесуалния си представител адв.Й. К. от АКТърговище оспорва предявения иск с възражения за незначителност на вредите и съпричиняване на резултата от страна на ищеца, провокирал с поведението си реакцията на ответниците.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

С влязло в сила на 17.03.2020г. р ешение №242/ 22.10.2019г., постановено по а.н.д.№845/2019г. на Р айонен съд-Търговище двамата ответници са признати за виновни в престъпление по чл.131, ал.1,т.12 във вр. с чл.130, ал.2 и чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 17.07.2018г. в гр.Търговище, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди причинили лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, което решение е задължително за гражданския съд относно това дали деянието е извършено и виновността на дееца-чл.413, ал.2 от НПК.

Приложената медицинска документация , заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели установяват останалите предпоставки, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на деликвента, а именно-наличието на болки и страдания, стрес, притеснения и други негативни изживявания за ищеца, които морални вреди не са репарирани до настоящия момент, поради което предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за обезвреда е доказан по основание.

2

При определяне размера на обезщетението за репари-ране на претърпените неимуществени вреди, предвид изисква-нията на чл.52 от ЗЗД, следва да се отчете времевата им продължителност и интензитета на негативните изживявания във физически, психологичен и емоционален план.

В конкретния случай, съгласно заключението на вещото лице-съдебен лекар, ответниците са нанесли множество удари с ритници и юмруци на ищеца в областта на главата, тялото и крайниците, вследствие на които същият е получил охлузвания по двете ръце, поясната област и кръвонасядания по лявото бедро, причинили му физически болки и страдания за около 20-25 дни, които увреждания са с висока тежест в рамките на леката телесна повреда. Свидетелските показания установяват, че при започване на побоя ищецът е бил с малкото си дете на ръце, т.е. пострадалият е бил в невъзможност да осъществи каквато и да е било защита, което обстоятелство, наред с времетраенето на нападението и обстановката-на улицата и в присъствието на други хора, разкриват изключителна по интензитет агресивност и арогатност в поведението на ответниците.В резултат на това, ищецът несъмнено е преживял силен стрес, включващ и притеснения за детето, унижение, срам и обида, които за продължителен период са предизвиквали нарушения на емоционално-психологическия му баланс.

Съвкупността от посочените негативни изживявания са неимуществени вреди, които е необходимо да бъдат възмездени със сумата 5 000 лв., предвид изискванията на чл.52 от ЗЗД, без да са установени предпоставки по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение, изразяващи се в неправомерно поведение на ищеца спрямо ответниците и предявеният иск по чл.45 от ЗЗД следва да бъде уважен до този размер.

Присъждайки посоченото обезщетение, първоинстан-ционният съд е изложил обстойни мотиви, като се е позовал на задължителна съдебна практика, които мотиви се споделят от настоящия съдебен състав на въззивната инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към тях.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му осъдителна част е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените във въззивната инстанция разноски в размер на 340 лв.

3

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №48/08.02.2023г., постановено по гр.д.

№908/2022г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която ответникът С. И. С. от гр.Търговище, ул.”Ц.О.”№ 39, вх.В, ап.20, ЕГН:********** е осъден солидарно с ответника М. Д. М. от гр.Търговище да заплати на ищеца Н. Д. П. от гр.Търговище, кв.“З.“, бл.52, ап.67, ЕГН:********** обезщетение по чл.45 от ЗЗД в размер над сумата 2 000 лв. до сумата 5 000 лв. за неимуществени вреди от побой, нанесен му на 17.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане, както и направените по делото разноски над съответния размер до сумата 196.33 лв., ведно със съответната държавна такса, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му осъдителна и отхвърлителна част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ответника С. И. С. от гр.Търговище, ЕГН:********** да заплати на ищеца Н. Д. П. от гр.Търговище, ЕГН:********** напра-вените във въззивната инстанция разноски в размер на 340 лв.

Р Е Ш Е Н И Е Т О може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4