Решение № 4735 от 29.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4735

Бургас, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20267040700766 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. В. Л., гражданин на Руска федерация, с адрес на територията на България в гр.Равда, ул.„Лазур“ № 13, ап.19, против Решение № 530/16.03.2026г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

Жалбоподателят оспорва решението като нищожно на основание чл.177, ал.2 от АПК. Оспорва го също като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. Счита мотивите на административният орган за повърхностни, бланкетни, неглижиращи наличие на реална заплаха за живота му, посегателство и насилие. Възразява, че не са взети предвид украинският произход на семейството му, политическите му убеждения, инициираното наказателно преследване срещу него, както и отказът за екстрадицията му. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Административният орган не се явява и не изпраща представител.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в законовия срок.

Разгледана по същество съдът счете за основателна.

Данните от административната преписка сочат, че жалбоподателят С. Л. е гражданин на Руската федерация, роден на 10.04.1974г. в гр. Челябинск, женен, с едно дете.

Подал е молба за международна закрила вх. № 6647/17.10.2023г. до Държавната агенция за бежанците.

По тази молба е постановено Решение № 5342/08.04.2024г., с което, на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението е обжалвано пред Административен съд - Бургас, който с Решение № 4409/11.06.2024г., постановено по адм. дело № 760/2024г., е отхвърлил жалбата на С. Л. като неоснователна.

По реда на инстанционния контрол, с Решение № 4333/28.04.2025г. постановено по адм. дело № 8101/2024г. по описа на Върховен административен съд, решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е отменено в частта, в която на жалбоподателя е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне в тази част.

В изпълнение на този съдебен акт, на 20.08.2025г. със С. Л. е проведено ново интервю от длъжностно лице при ДАБ, за което е съставен Протокол № УП31522/20.08.2025г.

Видно от дадените в хода на интервюто сведения, жалбоподателят е напуснал Русия през месец май 2021г., заедно със съпругата и детето си, които към този момент са имали право на пребиваване в Република България, след като закупили апартамент в гр.Равда, а впоследствие и хотел в същия град. Твърди, че майка му е с предоставен хуманитарен статут в страната, а на сестра му, като украинска гражданка, била предоставена временна закрила. Отбелязал е, че също има украинско гражданство и преди да дойде в България имал фирма за хотелиерство и ресторантьорство в гр.Челябинск, Русия. Разказал е за водено срещу него производство от 2022г. и за привличането му като обвиняем за извършено престъпление по ч.3, чл.171.2, ч.4 на чл.210 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което в момента било спряно. Възможната присъда по тези обвинения била между 20 и 25 години затвор. Разказал е още, че през 2022г. са били конфискувани парични средства на майка му, леля му, на брат и майка на съпругата му, на която е било запорирано и имущество. През същата година продал бизнеса си и се подготвил да напусне страната, като отбелязва, че по това време му е искан подкуп от Федералната служба за разследване. Относно украинския си произход е уточнил, че баща му е украинец, а майка му е рускиня, живели са в Украйна, като от 1992г. до 1994г. е служил в армията там. Относно опасенията, с които мотивира заявения хуманитарен статут, е посочил, че ако се върне в Русия ще бъде арестуван и изтезаван, като има възможност да бъде изпратен и на фронта, а ако бъде осъден го чака затвор или колония.

По подадената от жалбоподателя Лаврентиев молба за международна закрила е постановено процесното Решение № 530/16.03.2026г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Видно от изложените мотиви административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.9, т.1 – т.3 от ЗУБ, като е разгледал всяка една хипотеза поотделно. Приел, че установената фактическа обстановка, преди и след като руският гражданин е напуснал Русия, не обосновават извод, че там той би бил подложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Коментирал е, че действително от 29.06.2022г. срещу него в Русия се води дело, в което същият е привлечен като обвиняем по извършено престъпление по част 3 от чл.171.2 и част 4 от чл.291 от НК на РФ (незаконно организиране и провеждане на хазартни игри с използване на хазартно оборудване извън зона за хазартни игри; даване на подкуп на длъжностно лице чрез посредник), като за всяко едно от тези престъпления може да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, но е посочил, че това не попада в приложното поле на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. По отношение на основната посочена причина за исканата закрила, е счетено, че обвинението в незаконна хазартна дейност в държавата по произход, е неполитическо престъпление, което няма общо с военния конфликт между Русия и Украйна. Взето е предвид и това, че наказателното производство срещу молителя е спряно, а представеният отчет по делото бил в негова полза, с оглед на което е прието, че липсват сериозни и потвърдени основания, че той ще бъде изложен на реална опасност от нечовешко или унизително отношение или наказание. В мотивите на решението е отбелязано още, че повдигнато обвинение в страна по произход сам по себе си не е основание за предоставяне на международна закрила, защото иначе всеки руски гражданин с повдигнато обвинение за престъпление от общ характер в Руската федерация, би търсил международна закрила. Административният орган е коментирал и запорирането на сметките на съпругата на молителя като мярка за обезпечаване, която не нарушава основните човешки права, както е взел предвид и липсата на доказателства за наложена обезпечителна мярка върху негова лична банкова сметка. Не са установени и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като в тази връзка е посочено, че на територията на Русия няма вътрешен или международен въоръжен конфликт, който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя и за него не съществува реален риск от тежки посегателства. Разгледани са и хипотезите на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, по отношение на които също е прието, че липсват предпоставки за прилагането им.

Решението е незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Първата хипотеза не се твърди да е възможна.

Отсъстват и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Данните относно ситуацията в държавата по произход, сочат, че обстановката в Русия не е усложнена и несигурна в такава степен, налагаща извод за безогледно насилие по смисъла на тази норма, което би поставило жалбоподателя в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си само поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение.

Хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ съдът разглежда и обсъжда в по-широк контекст, не само въз основа на служебните справки на Дирекция „Международна дейност“, но и въз основа на приложен Доклад за състоянието на човешките права и върховенството на закона в Руската федерация, изготвен от Б. Х. комитет, доколкото този документ е по-специфично ориентиран и дава по-добра представа в този сегмент и стои по-близо до положението на жалбоподателя на привлечено към наказателна отговорност лице в държавата по произход. Докладът е съставен за целите на съдебно производство по разглеждане на искане за екстрадиция на жалбоподателя С. Л., но това не го прави неприложим и в други производства, доколкото това е принципно изследване и неговият предмет е относим и за разглежданата понастоящем хипотеза.

Видно от констатациите в доклада състоянието на върховенството на правото в Р. Ф. е силно влошено през последните 10 години и особено драстично след военната интервенция в Украйна през февруари 2022г., като подобни констатации са направени и от редица международни организации. Посочва се, че изтезанията и малтретирането на задържани под стража и лишени от свобода лица в Русия са системен проблем, като дългогодишни наблюдения на местни и международни наблюдатели на правата на човека разкриват, че тези практики са масово разпространени, по правило остават безнаказани, като това състояние не само не се подобрява, но и бележи регрес. Докладът привежда множество примери на станали публично достояние актове на изтезания в затвори, следствени арести, затворнически колонии, затворнически болници. Визира също така множество решения на Европейския съд по правата на човека, по които са били констатирани тежки нарушения на правата на човека, вкл. случаи на изтезания и други форми на малтретиране в местата за задържане и липса на ефективно разследване.

По делото бяха разпитани като свидетели М.Е. и Е.С., които разказаха за познанството си с жалбоподателя Лаврентиев, датиращо от последните 15-20 години и го описаха като активен участник за защита на човешките права в Русия, участвал в множество протести в периода 2011г.-2014г. за честни избори. Свидетелят Е. каза, че жалбоподателят имал собствен ресторантски бизнес в гр.Челябинск и когато през 2014г. Русия превзела Крим и започнали военните действия в Донецк и Луганск, той започнал финансово да помага на бежанците – украинци. Руските власти предприели действия спрямо свидетеля, като следовател му казал или да прекрати това, което прави, или ще го хвърлят в затвора. Свидетелят предполага, че така са действали и по отношения на жалбоподателя, но със сигурност знае за предприети действия спрямо мъжа на неговата (на жалбоподателя) сестра, който бил хвърлен в затвора. В тази връзка разказа, че това е обичайна практика в Русия властите да прибягват до шантаж чрез роднините на активистите, като свидетелят счита, че поради тази практика десетки хиляди хора са в затворите. Каза, че когато вкарат активист в затвора, по един или друг начин, целта е да изтръгнат самопризнание за някакво престъпление, като за постигане на тази цел се използвали мъчения. Свидетелят С. сподели, че е запознат с ареста на съпруга на сестра му, с което смята, че се оказва влияние/давление върху жалбоподателя, като от разговор с адвоката на арестуваното лице разбрал, че той се намира в затвора без никакви обвинения.