Определение № 4151 от 17.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4151 гр. София, 17.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И. Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607471 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по жалба от „А.К.“ ЕООД с ЕИК ****, представлявано и управлявано от Р.Н.Р., чрез адв. И. П. – САК срещу Определение от 02.10.2024г. по ЧНД № 9268/2024г. по описа на Софийски районен съд, с което е било потвърдено постановление на прокурор при СРП, с което е прекратил досъдебното производство по ДП № 5289/2022г. по описа на СДВР, пр. пр.

№ 22684/2022г.

В жалбата се посочва, че първоинстанционното определение е необосновано и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна, както и отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Изложени са мотиви за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно изяснена фактическа обстановка, която на места е и преиначена и незаконосъобразност на правният извод за липса на извършено престъпление. Жалбоподателят посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с обсъждането на доказателствата по делото и извеждането на неправилни правни изводи. Излагат се становища за нарушение на чл. 105 НПК чрез позоваването от страна на прокурора на заключение на съдебно-счетоводни експертизи, назначение по търговски дела и доказателствени средства, които не са събрани по реда на НПК. Посочва се, че в постановление основно е коментирано поведението на Р., а действията на Д. са били омаловажени. Жалбоподателят намира, че не са били обсъдени приобщените писмени доказателства. Отново се посочва, позоваването на решения по търговски дела, както и задължението на прокурора да обсъди всички доказателства по делото. Неизвестно за жалбоподателят е защо постановлението е било изпратено на В. Д., 1 при положение, че тя не е били привличана като обвиняема. По фактологията на делото е посочено, че преводи от страна на Р. не са били правени и това твърдение е невярно и произволно. Счита се, че фактическата обстановка и последиците от инкриминираното деяние са възприети неправилно, неглижирани са и са в противоречие със закона, поради което и определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, като са изтъкнати подробни съображения и анализ на направените фактически констатации. Изтъкнати са и подробни аргументи срещу възприетите правни изводи, както в постановлението за прекратяване, така и в определението на първоинстанционния съд, с което то е било потвърдено. Жалбоподателят намира за неправилен извода, че деянието на Д. не се явява противоправно. В тази насока е изложил е подробни аргументи във връзка с прилагането на Търговския закон и практиката на гражданските съдилища. Изрично е посочено, че извода на прокуратурата за еквивалентност на „напускащ“ и „напуснал“ съдружник е незаконосъобразен и несъобразен с възможността за оттегляне на предизвестието за напускане. Също така е наблегнато на обстоятелството, че възможността на напуснал съдружник да получи паричната равностойност на дружествения дял се извърша след направен и въз основата на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Изтъкнато е, че в случая Д. сама е изготвила счетоводен баланс и сама е преценила колко биха стрували дръжествените й дялове, а към онзи момент не е бил ясен размерът на дължимото й се, нито финансовото състояние на дружеството. С това Д. се е била разпоредила в собствена полза без да има право за това. На базата на всичко изложено се моли за отмяната на атакуваното определение и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и връщането на делото на прокуратура със задължителни указания относно прилагането на закона.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен от „А.К.“ чрез адв. И. П. – САК на 29.10.2024г.

Жалбата е депозирана на 06.11.2024г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация. С оглед изложеното, Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 5289/2022г. по описа на СДВР, пр. пр. № 22684/2022г. по описа на СРП е било образувано на 28.09.2022г. за престъпление по чл. 201, ал.1 от НК, а именно за това, че в периода 28.05.2021г. – 28.08.2021г. в гр. София, са присвоени чужди пари собственост на „А.К.“ ООД /след 28.08.2021г. дружеството е преобразувано в ЕООД/, които са били връчени на длъжностно лице в това му качество да управлява.

По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

В рамките на разследването в качеството на свидетели са били разпитани св. Р. Р., св. В. Д., 2 св. Л.Х., св. А.И.. По делото е била разкрита банкова тайна за инриминирания период от време относно сметките на дружеството „А.К.“ ООД и личните сметки на св. Р.. Изготвена е Съдебно-счетоводна експертиза, както и са били приобщени множество писмени доказателства – счетоводни и фирмени документи на „А.К.“ ООД и различни съдебни решения по граждански и търговски дела, водени между св. Р. и св. Д. във връзка с уреждането на техни последващи имуществени отношения.

С постановление от 16.04.2024г., прокурор при СРП е прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1 от НПК. Прокурорът е счел, че липсва осъществен състав на престъпление, тъй като от обективна страна патримониума на дружеството на е неправомерно намалял от извършеното от В. Д. авансово плащане на част от дължимата й се, поради прекратяване на съдружието си в „А.К.“ ООД, парична равностойност на дружествения й дял в това юридическо лице.

Постановление е било обжалвано пред Софийски районен съд, които го е потвърдил. Съдът е посочил фактическите изводи на прокурора съответстват на събраните по делото доказателствени материали. Първоинстанционният съд споделя и правния извод на СРП, че при така установените факти по делото не са събрани несъмнени доказателства относно извършването на длъжностно присвояване или друго престъпление от общ характер, попадащо в рамките на постановление, с което е образувано досъдебното производство.

Предмет на въззивната проверка е правилността и законосъобразността на първоинстанцинния съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд, както и прокурорът в прекратителното си постановление, са правилни, подробно и коректно изведени и изцяло почиват на събрания доказателствен материал.

По делото са налице влошени отношение между двамата, вече бивши, съдружници в дружеството „А.К.“ ООД. В периода от 13.09.2010г. до 28.08.2021г. св. Р. и св. Д. са били съдружници с равни дялове в дружеството и негови управители. Св. Д. е изпълнявала и длъжността „финансов мениджър“, която е включвала и задължения по водене на цялата счетоводна дейност. На 11.05.2021г. трудовият договор за длъжността „финансов мениджър“ на св. Д. бил прекратен. На 28.05.2021г. тя оправила три месечно предизвестие за напускане на „А.К.“ ООД, в което е обективирала и искането си да й бъде изплатена стойността на дружествените й дялове. В последствие св. Д. установила, че св. Р. е превеждал парични суми от сметки на дружеството в лични негови или в сметки на свързани с него дружества.

На 20.08.2021г. св. Д. превела в своя лична сметка сумата от 4 000 000 щатски долара.

Основанието, което е посочила за превода била „Авансово разпределение на дружествен дял“. Св. Р. е сезирал органите на досъдебното производство именно за този превод.

По делото са събрани необходимите доказателства, както по обем, така и по своето съдържание. От тях безспорно се установява застъпеният краен извод в постановлението за прекратяване на наказателното производство и в първоинстанционното определение, с което то е потвърдено, а именно, че липса осъществен състав на престъпление. По делото не е спорно, че св. Д., в качеството й на управител на дружеството, е превела в своя лична сметка 3 сумата от 4 000 000 щатски долара. С оглед цялата фактология по делото, тези действия от страна на св. Д. могат напълно да бъдат възприети като ответна реакция на предприетите действия от св. Р. по умишлено намаляване на баланса по сметките на дружеството. Като писмени доказателства по делото са били приобщени материали, в частност експертизи, назначени по търговски производства пред СГС и САС. В заключения им е посочено е св. Р. е предприел целенасочени действия по намаляване на капитала на дружеството към 31.08.2021 /месец, към който е следвало да се определи стойността на дяловете на св. Д./. На следващо място е бил изчислен и размерът, на който възлизат дружествените дялове на св.

Д.. Св. Д. със своите действия не е осъществила състава на престъпление по чл. 201, ал.1 от НК нито от обективна, нито от субективна страна. На първо място присвояването е акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес. Безспорно е, че св. Д. е действала в качеството на длъжностно лице, но е било установено /включително и от две инстанции по търговски дела/, че прехвърлената сума от св. Д. не надхвърля полагащата й се такава съобразно дружествения й дял, т.е св. Д. не е извършила акт на противозаконно разпореждане с чуждо имущество в свой интерес. От страна на св. Р. са налице действия по възпрепятстване на св. Д. да получи полагаемите й се еквиваленти в парична сума на дружествените й дялове като напускащ съдружник. Това от своя страна формира извод, че от субективна страна в св. Д. не е бил налице законово изисквания пряк умисъл за извършване на престъпление по чл. 201 от НК, тъй като със своите действия не е целяла да излезе извън пределите на правомощията си и да нанесе вреди на дружеството. Още повече, че в рамките на други производства, водени между страните, успоредно с настоящото наказателно производство е категорично установено, че преведената сума пари не надвиша пълния размер на полагащата й се парична сума от дружествените й дялове. От всичко изложена е категоричен извода, че от разпоредителните действия на св. Д. за дружеството не е настъпила имуществена вреда.

С оглед липсата обективния и субективния елемент на престъпния състав по смисъла на чл.

201 от НК, както и категорично установеното, че дружеството не е претърпяла неправомерни вреди, единственият законосъобразен извод е, че липсва осъществен състав на престъпление.

Въззивната инстанция дължи отговор и на направените в жалбата възражения, но след като се запозна с тях, както и със съдържанието на възраженията обективирани в жалбата до първата инстанция, Съдът намира, че същите са напълно идентични. Първоинстанционният съд е дал отговор на тези възражения, като изчерпателно е мотивирал изводите си свързани с всяко от едно от тях. Въззвината инстанция напълно се солидализира с изложеното от предходния съдебен състав, поради което и не намира за необходимо да преповтаря мотивите му в тази насока.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно определението на Софийски районен съд, с което е било потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство. Жалбата се 4 явява неоснователна.

Така мотивиран и на правно основание член 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК, Съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.10.2024г. по ЧНД № 9268/2024г. по описа на Софийски районен съд, с което е било потвърдено постановление на прокурор при СРП, с което е прекратил досъдебното производство по ДП № 5289/2022г. по описа на СДВР, пр. пр.