Определение № 140 от 06.07.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Силистра, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20233400600254 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.73а, ал.3, вр.с ал.1 НПК, вр.с чл.396, ал.1 ГПК.

Постъпила е жалба от М. Д. Р. срещу протоколно определение от 09.06.2023г., постановено по НОХД №1/2023г. на Тутракански районен съд, с което е допуснато обезпечение на извършените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, чрез налагане на запор на сумата внесена като парична гаранция и възбрана на недвижим имот в гр.Т..

Жалбоподателката счита определението за незаконосъобразно и неправилно, и иска от въззивната инстанция да го отмени.

Силистренски окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и представените доказателства установи следното:

В съдебно заседание на 09.06.2023г. Тутракански районен съд е постановил присъда, с която е признал подс.М. Д. Р. за виновна в извършване на престъпление по чл.212, ал.3, вр.с ал.1 НК, за което й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложил за срок от три години.

Осъдил е подс.Р. на осн.чл.189, ал.3 НПК да заплати в полза на ОДМВРСилистра направените в хода на досъдебното производство разноски, на обща стойност от 3 926,68 лева, и в полза на РС-Тутракан на обща стойност от 2 220.63 лева.

На същата дата съдът в производство по чл.309 НПК, е разгледал и въпроса за мярката за неотклонение по отношение на подсъдимата, като е изменил мярката от „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, в „подписка“, 1 предвид наложеното по вид и начин на изтърпяване наказание. В това производство, прокурорът е направил предложение и за налагане на обезпечителни мерки, по отношение на паричната гаранция и апартамент, намиращ се на ул.“Б.“ в гр.Т., за гарантиране събирането на направените по делото разноски.

Съдът се е произнесъл и по това искането в хода на същото производство, което не е неправилно, но за по-голяма процесуална прецизност е следвало да го разгледа в отделно производство.

Постановеното в тази връзка определение не е протоколно, а съответстващ на характера на производството /и по чл.309 НПК и по чл.73а НПК/ съдебен акт. Необяснимо защо към него е „пришит“ номер 57/на ръка/, който е несъотносим на този от конкретното производство-№153.

Според настоящата инстанция, жалбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Искането за налагане на обезпечителни мерки е направено в открито съдебно заседание на 09.06.2023г., в присъствието на подсъдимата, която е изразила становище по искането на прокурора, с правно основание чл.73а, ал.3, вр.с ал.1 НПК.

Независимо от пестеливостта на изложените в тази връзка доводи, първоинстанционния съд е достигнал до верен правен извод за основателността на направеното искане, като е наложил запор върху вземането на подс.Р. за сумата от 1000 лева, внесени от нея като парична гаранция за наложената й МН, както и възбрана върху самостоятелен обект с идентификатор №***, представляващ апартамент с площ от 62кв.м, с административен адрес гр.Тутракан, ул.“Б.“ №...., бл.“В.“, вх...., ет...., ап...., с цел обезпечаване на вземанията на ОДМВР-Силистра и РСТутракан с оглед направените от тях разноски в хода на наказателното производство, в различните му фази.

По делото е налице постановен съдебен акт на 09.06.2023г.-присъда, с който направените от тези две институции разноски са възложени именно на подсъдимата, във връзка с признаването й за виновна за извършено престъпление по чл.212, ал.3, вр.с ал.1 НК. Предвид на това са били налице и двете изискуеми от разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 ГПК предпоставки, а именно искът да е допустим и да е вероятно основателен, както и да е налице обезпечителна нужда. С налагането на обезпечителните мерки се отнема възможността да бъде затруднено едно евентуално бъдещо изпълнение на присъдата, в частта за разноските, които като размер в случая от 6 152.31 лева, не пренебрежимо малка сума.

Не е налице и несъразмерност между размера на наложените обезпечения и размера на направените по делото разноски, тъй като е видно, че с присъдата съдът е наложил и наказанието конфискация на определена част от процесния недвижим имот /апартамент/, която част не би служила като обезпечение за удовлетворяване на направените разноски. Ако подсъдимата действително получава трудово възнаграждение в размер, позволяващ й да заплати възложените й разноски, и го стори, то това 2 неминуемо би било основание за отмяна на обезпечението, поради отпадане на обезпечителната нужда.

Ето защо въззивната инстанция намира определението на Тутракански районен съд за обосновано и законосъобразно.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.06.2023г. по протокол №153, постановено по НОХД №1/2023г. на Районен съд-Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3