Решение № 370 от 04.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Велико Търново, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500392 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Д. Н., чрез адв. М. М. от САК срещу Решение № 231/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1770/2023 г. по описа на ВТРС, с което частично е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен срещу ЗАД Д.Б.Ж.З АД за заплащане на допълнително обезщетение да претърпени неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 28.12.2019 г., вследствие на виновното противоправно поведение на водач на л.а. с рег.№..., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника.

С решението си първоинстанционния съд е осъдил ЗАД Д.Б.Ж.З АД да заплати на Д. Д. Н. сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 8000 лв. Със същото решение ответникът е осъден и да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като в тази част 1 същото не се обжалва.

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че с оглед на претърпените от Д. Д. Н. вреди - телесни увреждания, тяхното проявление във времето, цялостното неблагоприятно отражение върху него и без данни за усложнения в оздравителния процес, продължил около два месеца, на основание чл. 52 ЗЗД, справедливо е да бъде присъдена именно горепосочената сума.

Жалбоподателят развива подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ в пълен размер от 8000 лв. Претендира разноски. Не се твърдят нови обстоятелства и не се сочат и представят доказателства.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника по делото, с който заема становище за неоснователност на жалбата по изложените в него аргументи.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.

269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на предявената искова претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП на 28.12.2019 г. на ПП I-4 (гр. София – гр.

Варна) в района на км 109+100, предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ЗАД Д.Б.Ж.З АД водач на МПС "Ауди А4" с рег.№... със застрахователна полица №BG/30/119001677834 по застраховка „Гражданска отговорност" с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, от което са причинени неимуществени вреди Д. Д. Н., изразяващи се в болки и страдания по време на оздравителния процес.

2

Исковата претенция е допустима, тъй като до застрахователя е била предявена т. нар. "застрахователна претенция" по чл. 380, ал. 1 КЗ - арг. чл.

498, ал. 3 КЗ, което се установява от писмо изх. 6№2471/01.07.2020 г., с което ЗАД Д.Б.Ж.З АД е отказало да заплати на ищеца неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания и от представеното банково извлечение, от което е видно в последствие платената сума в размер на 1000 лв.

Спорният въпрос по делото е свързан с размера на дължимото на Д. Д.

Н. обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието, "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.

Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства, които се установява от приетите по делото лист за 3 преглед на пациент от 28.12.2019 г., съдебномедицинско удостоверение № Г195/30.12.2019 г., издадено от специалист по съдебна медицина и деонтология, комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза и събраните гласни доказателства, а именно - характера, вида и тежестта на претърпяното от Д. Д. Н. телесно увреждане от пътно-транспортното произшествие, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота – оток с размери 3х4 см в тилната област вляво, охлузвания и малки прорезни рани по гърба на дясната китка с инфилтрат на подкожието, охлузване и хематом над дясната гривнена става с размер 3х1 см, множество охлузвания и охлудни рани по двете колене отпред и по двете подбедрици. Няма данни за наранявания, проникващи в телесни кухини.

Установява се, че лечението и възстановяването е преминало в домашна обстановка като са предписани медикаменти.

Свидетелят Х.Н споделя, че брат му Д. Н. е имал проблеми със съня, като постоянно се е будел нощно време от страх, сънувал е инцидента, както и че е имал страх да шофира и да се вози в автомобил. Споделя още и за силните болки, които ищецът е имал в областта на главата и ръката, а също и за белези, останали от порязванията вследствие на счупени стъкла. Св. Н. сочи, че брат му два месеца след инцидента не е ходил на работа след инцидента поради ползван болничен с оглед възстановяването му.

При съобразяване на горепосочените обстоятелства и на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД въззивният съд намира, че сумата от 6 000 лева би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като определянето на по-голямо по размер от посоченото обезщетение, предвид характера на увреждането, което не е довело до трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца, периода на възстановяване и пълното възстановяване на здравето на ищеца, без последващи усложнения, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване. От определеното справедливо обезщетение следва да бъде приспадната сумата от 1000 лв., за която безспорно е установено, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца. По тази причина, дължимото обезщетение възлиза в размер на 5000 лв.

При така изложените съображения, предвид частичното несъвпадане на приетите от двете инстанции крайни изводи по съществото на спора, 4 постановеното от ВТРС решение следва да се отмени в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 2000 лева до 5000 лева, вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен за тази разлика в размер на 3000 лева. В останалата обжалвана част, в която искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за сумата над 5000 лева до 8000 лева, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК като необжалвано.

По разноските:

Изходът по делото обуславя преразглеждане на отговорността на страните за съдебни разноски за първоинстанционното производство и отмяна на решението на РС и в частта за разноските.

Изходът по делото и нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК обуславят основателност на претенцията на ищеца, на който следва да се присъдят и допълнителни разноски за първата инстанция за разликата от уважения размер от 170,62 лв. до 420,31 лв. или това са 249,69 лева. Следва да бъде присъдена на адв. М. М. – САК и разликата по отношение на определеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция предвид Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска, а именно от 281,40 лв. до 693,19 или това са 411,80 лв. Съответно, съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски за първата инстанция в размер на 126, 70 лв., поради което обжалваното решение следва да се отмени в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разликата над 126, 70 лв. до 253,42 лв.

Жалбоподателят има право на разноски за въззивното производство, съразмерно на уважената част от жалбата му, а именно сумата в размер на 75 лв. В полза на процесуалния му представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за оказана безплатна правна помощ в размер на 687,50 лв., изчислена съобразно правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и съобразно уважената част от жалбата.

На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът по въззивната жалба има 5 право на разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите. С оглед липсата на представени по делото доказателства за направени разноски, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по тях.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 231/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1770/2023 г. по описа на ВТРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д. Д. Н. срещу ЗАД Д.Б.Ж.З АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата от 2000 лв. до 5000 лева, КАКТО и в частта за разноските, с която Д. Д. Н. е осъден да заплати на КЗ ЗАД Д.Б.Ж.З АД съдебни разноски за горницата над 126,70 лв. до 253,42 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД Д.Б.Ж.З АД с ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."М.Д"... сума в размер на 3000 (три хиляди) лева (разликата между първоначално уважената претенция от 2000 лева до сума в размер на 5000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 28.12.2019 г. вследствие на виновното противоправно поведение на водач на л.а. с рег.№..., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2020 г. до окончателното й плащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231/23.01.2024 г., постановено по гр.д.

№ 1770/2023 г. по описа на ВТРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Д. Д.