Решение № 260896 от 27.10.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/27.10.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА при участието на секретаря

Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18973 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***1, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за кредит „Бяла карта“ № 531920 от 31.01.2018 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлени в полза на заявителя „АКПЗ“ ООД с Приложение № 1 от 26.02.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. вземания, както следва: сумата 300 лв., представляваща дължима главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 09.09.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 23.76 лв., представляваща договорна лихва за периода 02.02.2018 г. – 06.06.2018 г., сумата 24.88 лв., представляваща законна лихва за периода 07.06.2018 г. – 30.08.2019 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 7014/10.09.2019 г. по ч. гр. д. № 14430 по описа за 2019 г. на ВРС, XXV състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е постъпило възражение, в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви установителния иск.

Сочи се, че между „Аксес Файнанс“

ООД и ответника бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 531920 от 31.01.2018 г., по силата на който ответникът получил платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД. Съгласно чл. 8 вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора, кредитополучателят дължи договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент 43.20 %. Излага се, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на основание чл. 21, ал. 1 от Договора, на 06.06.2018 г., която е обявена на кредитополучателя чрез изпращане на текстово съобщение на посочения в договора телефонен номер. От този момент кредитополучателят дължи и лихва за забава. Процесните вземания били прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от

26.02.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.

Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.Ч., с който се оспорват предявените искове като неоснователни.

Потвърждава се, че между „Аксес Файнанс“

ООД и ответника бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 531920 от 31.01.2018 г. Сочи се, че на ответника не е връчено уведомително писмо за извършената цесия, поради което се оспорва прехвърлянето на вземането. Оспорва да му е предоставена сума от 300 лв. и той да е усвоил сума в такъв размер. Счита, че да се говори за предсрочна изискуемост при прекратен договор, е недопустимо. Възразява, че не са налице доказателства за уведомяването за настъпване на предсрочна изискуемост. Оспорва да е уведомен, включително чрез кратко текстово съобщение. Ответникът не е представил подписани на всяка страница съобразно чл. 11, ал. 2 ЗПК Общи условия. Липсва и погасителен план, отговарящ на реквизитите в чл. 11, т. 2 ЗПК. Поради това, се възразява, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Възразява се за прекомерен размер на договорените лихва, неустойка и ГПР и в противоречие на закона и добрите нрави. Сочи се, че не става ясно по какъв начин ГЛП се отразява на размера на погасителните вноски. Оспорва се и вземането за законна лихва. Обръща се внимание, че посредством уговорената неустойка се заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК. Няма доказателство извършвани ли са от „Аксес Файнанс“ ООД разходи за извънсъдебно събиране. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените от ответника разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.10.2020 г. ищецът се представлява от процесуалния му представител – юрк. Методиев, който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.

Ответникът се представлява от адв. Райна Друмева, преупълномощена от адв. К.Т., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 14430/2019 г. по описа на ВРС, XXV състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника В.Ч. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 531920/31.01.2018 г.

С приложение № 1/26.02.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. цедентът „АКСЕС ФАЙНАНС” ООД е прехвърлил на цесионера „А.З.К.Н.П.З.” ООД /към настоящия момент ЕООД/ вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит № 531920 от 31.01.2018 г. Представено е и потвърждение за сключена цесия, издадено от „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД. Ето защо съдът приема, че извършената цесия е валидна, поради което ищецът се легитимира като кредитор на вземанията по договора, включително и за изтеклите лихви, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ГПК.

Видно от представеното пълномощно, „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД е упълномощило „А.З.К.Н.П.З.” ООД с правата да уведоми по законоустановения ред всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно сключения на 11.11.2016 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, включени в което и да е подписано Приложение № 1 между страните, неразделна част от този рамков договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. Ето защо следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия с факта на получаване на уведомлението за прехвърленото вземане в рамките на настоящото производство /към исковата молба е приложено уведомление – покана за доброволно изпълнение – л. 28 от делото/, в който смисъл са и задължителните разрешения, дадени в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл съдът намира за неоснователни направените възражения от страна на процесуалния представител на ответника относно легитимацията на ищеца по силата на договора за цесия.

Не е спорно, а и от приложение № 1 към договор за кредит „Бяла карта“ /л. 12 от делото/ се установява, че картодържателят В.Н.Ч. е получил от издателя „Айкарт“ АД, чрез „Аксес Файнанс“ ООД, процесната платежна карта „Бяла карта“, с номер 531920.

От страна на процесуалния представител на ответника са направени възражения за недействителност на договора, на основание чл. 22 ЗПК, доколкото ищецът не е представил подписани от ответника на всяка страница, съобразно чл.

11, ал. 2 ЗПК, Общи условия и доколкото липсва погасителен план, отговарящ на реквизитите на чл. 11 ЗПК. Тези възражения съдът приема за неоснователни по следните съображения. На първо място, ответникът не е оспорил обстоятелството, че Общите условия са му били предоставени от кредитодателя, съответно, че е положил подписа си под последната им страница. В този смисъл и предвид обстоятелството, че всички релевантни за настоящото производство моменти – главница, падеж на плащането, възнаградителна лихва, обезщетение за забава и техният размер, са индивидуално посочени в договора, който е подписан на всяка страница от страна на кредитополучателя, съдът приема, че само по себе си обстоятелството, че Общите условия към договора не носят подписа на ответника на всяка страница, не може да доведе до най-тежния порок, а именно недействителност на договора за кредит. Още повече, че ответникът не е оспорил съдържанието на тези Общи условия, а и то по никакъв начин не се отразява върху правната сфера на ответника /както се посочи и по-горе, настоящите претенции са във връзка със самия договор и основанията им произтичат от клаузите в него/. На следващо място, съдът приема, че съгласно характера на сключения договор, към същия не може да бъде приложен съответен погасителен план, така както е по останалите стандартни договори за кредит. И това е така, доколкото кредитодателят не може предварително да знае в кой момент кредитополучателят ще реши да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, съответно не разполага с правото да определя това. Такъв погасителен план е несъвместим с целите на договора /предоставяне на револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта/, поради което и така направените възражения не могат да бъдат споделени от съда.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит. В ал. 2 е уговорено, че през целия срок на валидност на този договор кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на текущия месец. В ал. 3 е уредено кои задължения се включват в т. нар.

„текущо задължение“ на кредитополучателя.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора същият е сключен за неопределен срок. За първите 60 календарни дни, считано от датата на активиране на кредитната карта и в случай че тя е активирана до 06.03.2018 г., годишният лихвен процент по заема е 0 %, след което уговореният лихвен процент е в размер на 43.2 % /ГПР е в размер на 45.9 %/. Върху усвоеният размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 % /чл. 4, ал. 2 и ал. 4 от договора/.

В този смисъл следва да се посочи, че уговореният годишен процент на разходите не противоречи на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ето защо следва да се приеме, че възражението в тази насока е неоснователно. В случая уговореният процент на разходите не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, независимо че е близък до този размер. В този смисъл и уговарянето на ГЛП в размер на 43.2 % не може да се приеме за прекомерен и съответно противоречащ на добрите нрави. Направените възражения за нищожност на клаузите за начислената възнаградителна лихва, съответно за прекомерност на изискуемите лихви, за неоснователни. За предоставените под формата на кредит суми кредитополучателят дължи и съответните възнаградителни лихви. И това всъщност е иманентна характеристика на всеки договор за кредит.