Присъда № 191 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 191/23.06.2026 г. по НОХД № 5012/2025 г. по описа на РС-Варна.

Варненската районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 414/2023 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВРВарна, ПД № 592/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Варна, с който е повдигнато обвинение срещу С.Т.Р, роден на *********г. в с. Горен чифлик, обл. Варна, живущ в гр. Варна, ул.“*****“ №24, ет.3, ап.8, ЕГН ********** за това, че:

- в периода 15.12.2022г. до м. април 2025г. включително, в гр. Варна, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от КЗХ свое предполагаемо право - да паркира притежаваните от него автомобили - т.а. „Дачия Логан“ с рег. *********8* и л.а. „Шевролет Калос“ с рег. № ******* пред автоплатформата, находяща се в подземен паркинг на жилищна кооперация с адрес гр. Варна, ул. „*****“ № 24, като случаят не е маловажен - престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В хода на производството в качеството на частен обвинител беше конституиран КЗХ, който в настоящото производство се представлява и от надлежно упълномощен процесуален представител, повереник адв. БП от АКВарна.

В пледоарията си пред съда прокурорът заявява, че поддържа обвинението, което се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. Предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание "глоба" в размер на 100 евро.

Повереникът на частния обвинител поддържа, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като относно размера на наказанието не изразява становище.

Защитникът на подсъдимия - адв.ГК от АК- Варна, прави подробен доказателствен анализ и счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, с оглед събрания доказателствен материал, поради което моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият С.Т.Р, моли за оправдателна присъда.

Пред съда, по искане на подсъдимият С.Р. и неговият защитник адв. ГК, производството по делото протече по реда на Глава ХХVII от НПК в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като бяха разпитани свидетели посочени от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.Т.Р живеел в гр.Варна на ул.“*****“ № 24, ет.3 , ап.8 заедно със съпругата си свид.Е.С.Р..В жилищната кооперация имало изграден подземен паркинг, който бил с право на ползване от 2019г. Паркинга бил изграден по-рано, но не се ползвал, тъй като хидравличната платформа за автомобилите не работела. Семейството на подсъдимия С.Р. притежавали на 1 този паркинг общо четири паркоместа.

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 42, том VI, рег. № 11223, дело № 1031/2017г., частния обвинител КЗХ и съпругата му придобили собствеността върху двойно подземно паркомясто № 3/4, находящо се в гр. Варна, ул. „*****“ № 24, ет. -1, сутерен, с площ 15 кв. м.

Собственик на останалите обособени паркоместа в подземния гараж № 1/2, № 5/6, № 7 и № 8 бил подсъдимият С.Т.Р. До всички паркоместа се стигало посредством хидравличната платформа. Паркоместата №7 и №8 се намирали точно срещу щората на хидравличната платформа и за да се паркира на паркомясто №3/4 било необходимо да се маневрира, като се използва пространството на паркоместата №7 и №8, които всъщност били собственост на подсъдимият и се ползвали от членовете на семейството му- от него самия, от съпругата му, понякога от синът му- свид.ПСР и от дъщеря му.

Още при изграждане на подземния паркинг и обособяване на паркоместата в него този проблем съществувал. В началото отношенията между ч. обвинител КХ и подс. С.Р. били добри, двамата използвали горепосочените подземни паркоместа, като проявявали разбиране един към друг и успявали да паркират автомобилите си. В началото на 2021г., обаче, между ч. обвинител КХ Х и подс. С.Р. възникнал конфликт във връзка със заплащането на такса от страна на подс. С.Р. за всички притежавани от него паркоместа. При това подсъдимият, а в определени случаи, когато автомобилите се ползвали и от съпругата и децата му, започнали да паркират автомобилите си – т.а. „Дачия Логан“ с рег. *************, регистриран на името на подсъдимият С.Р. и л.а. „Шевролет Калос“ с рег. № *******, регистриран на името на съпругата му, свид. Е.С.Р., непосредствено пред платформата където се намирало собственото им паркомясто №7/8, по начин, който възпрепятствал достъпа на частния обвинител КЗХ до притежаваното от него паркомясто № 3/4. Поради това, св. Х подал жалба за случилото се и е била образувана пр. пр. № 1180/2021 г. по описа на РП - Варна. По същата била извършена проверка от служител при Второ РУ при ОД - МВР – Варна. С постановление от 30.03.2021г., прокурор при РП - Варна отказал да образуването на досъдебно производство, като е направен коментар, че след отправеното към подс. Р. предупреждение, е „било преустановено възпрепятстването на достъпа на КХ до неговото паркомясто. При това положение считам, че е било възстановено първоначалното фактическо положение при възникналия спор между Х и Р..“

На 15.12.2022г. ч. обвинител КХ видял отново, че автомобилите, притежавани от семейството на подс. С.Р., са паркирани пред хидравличната платформа на ет. -1, на паркомясто №7/8 по начин, възпрепятстващ достъпа му до собственото му паркомясто № ¾ и се тъжил за това.

Видно от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена, при направения оглед на помещението - етаж -1, вещото лице е установило, че не са спазени строителните планове на помещението, 2 тъй като едната от колоните е премахната; изградена е плътна стена вляво от входната врата, съседна на паркоместа № 1/2, както и № 7; предвидените за двойни паркоместа с № 1/2; 3/4, както и 5/6, не могат да се ползват като такива, поради недостатъчната височина, като наличната е 2,80м. до тавана на помещението, на който има изградени комуникации. Предвид това, не е възможно използването на всички обособени по план паркоместа без затруднение, паркоместата с № 7 и № 8 не отговарят на нормативните изисквания, същите ограничават необходимата площ за маневриране и подход от и към автоплатформата. С оглед горното, вещото лице прави заключение, че е блокиран пътя към стълбищната клетка, пътя от и към автоплатформата, с което не е осигурено разстояние от 6,0 метра за маневриране, не е възможно обособяване на паркоместата 7 и 8, тъй като трябва да бъдат с размери не помалко от 2,50 ширина и 5,0 м. дължина.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Е.С.Р. и ПСР дадени в съдебно заседание при условията на чл.371 от НПК и от събраните на досъдебното производство доказателства – обяснения на обвиняемия, показания на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-техническа експертиза, свидетелство за съдимост и др.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи: Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.С.Р. и ПСР, които до голяма степен допринасят за изясняване на фактическата обстановка. И двамата подробно излагат по какъв начин се ползват паркоместата в подземният паркинг в гр.Варна на ул.“*****“ № 24. В показанията си свид.Е Р.а заявява, че автомобилите т.а. „Дачия Логан“ с рег.

************* и л.а. „Шевролет Калос“ с рег. № ******* не се ползват и паркират в паркинга на жилищната кооперация, само и единствено от съпругът й С.Р., но и от синът й и дъщеря й.Твърди, че всички те паркират автомобилите си само на собствените им паркоместа, които са четири на брой.Частният обвинител притежавал едно двойно паркомясто с №3/4.Последният имал претенция към тях да му бъде осигурен подход за паркиране, като искал да използва за маневриране паркоместата им с №№7 и 8. Те се стараели да паркират максимално близо до стената на паркинга автомобилите си, но невинаги паркирането на ч. обвинител КХ ставало безпроблемно, като за това те нямали вина, тъй като самият паркинг бил проектиран и изграден по този начин.Този проблем при паркиране на автомобилите съществувал още от изграждането на подземният паркинг и към момента, когато ч. обвинител е закупил паркоместото си.

Съдът кредитира изцяло заявеното и от свид. ПСР в съдебно заседание, като показанията му бяха логични, последователни и най-важното липсват каквито и да е доказателства, които да ги оборват.Той твърди, че както родителите му, така и той паркират автомобилите си на места с №№7 и 3

8, стараят се да паркират максимално близо до стената на паркинга, но не винаги успяват, защото паркинга е малък и според него неправилно проектиран.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно-техническа експертиза, според която не е възможно използването на всички обособени по план паркоместа без затруднение, паркоместата с № 7 и № 8 не отговарят на нормативните изисквания, същите ограничават необходимата площ за маневриране и подход от и към автоплатформата.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия дадени по време на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, които макар и лаконични се подкрепят от събрания доказателствен материал и най-вече от показанията на свид. Е.С.Р. и ПСР, както и от заключението на съдебнотехническа експертиза.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Нещо повече, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи, че е доказано обвиненението, така както е повдигнато в обвинителения акт със съдържащите се в него фактически твърдения и правна квалификация. Единствената възможност съдът да осъди подсъдим за нещо различно от повдигнатото с обвинителния акт обвинение е да приложи закон за същото, еднакво, или по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на фактическите обстоятелства. За останалите случаи е необходимо да бъде извършено изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК.

Както бе посочено, съдът се ръководи от повдигнатото с обвинителния акт обвинение и в частност- от изложеното в обстоятелствената част, където прокурорът описва приетата за установена фактическа обстановка. В диспозитивната част на обвинителния акт прокурорът вече окончателно формулира обвинението с посочване и на приложимата според него санкционна разпоредба от НК. Така се очертава предметът на доказване в найсъществената му част- какво деяние се твърди да е извършено. Деянието се характеризира с признаци от обективна и субективна страна, като също така се характеризира и с място и време на осъществяването му.

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият С.Т.Р не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 323, ал. 1 от НК, поради следните правни съображения:

Обект на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК са обществените 4 отношения, осигуряващи реда и общественото спокойствие. За съставомерността на деянието е необходимо деецът самоволно, не по установения от закона ред да осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, т. е. да промени противоправно фактическото положение във връзка с това оспорвано право, със съзнанието за наличния (съществуващ или приключил) спор за него и осъществи реализация на претенцията си не по установения ред.

Пренесени на плоскостта на настоящия казус, горепосочените общи разсъждения означават, че за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимият С.Т.Р, е необходимо да се докаже по несъмнен начин, че на конкретно посочената в обвинителния акт дата - в периода 15.12.2022г. до м. април 2025г. включително в гр.Варна подсъдимият противоправно – самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от други лица- ч. обвинител КХ, свое предполагаемо право, като това е станало чрез конкретно описаните в обвинителния акт действия- да паркира притежаваните от него автомобили - т.а. „Дачия Логан“ с рег. *********8* и л.а. „Шевролет Калос“ с рег. № ******* пред автоплатформата, находяща се в подземен паркинг на жилищна кооперация с адрес гр. Варна, ул. „*****“ № 24, като случаят не е маловажен.