Решение № 26 от 27.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Самоков, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200311 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Б. Г. Б. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № .. г., издадено от инж. С.

Ц. Т. - Директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с искане за отмяна на наказателното постановление поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност с искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление в цялост, алтернативно – за неговата отмяна в частта му, с която е постановено отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило като средство за извършване на вменените на жалбоподателя административни нарушения.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – Директорът на РДГ – София, като в случая след издаване на наказателното постановление до приключване на съдебните прения в настоящото производство, тази длъжност се изпълнява от Заместник-директора на РДГ – София инж. Н. Н., оправомощен за това със Заповед № .. г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваемата страна заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно 1 постановление да бъде потвърдено. В писмена защита, постъпила в съда преди даване ход на съдебното следствие, въззиваемата страна поддържа становището си по жалбата.

В писмо изх. № РДГ-14-6531/10.07.2023 г. инж. Н. Н., оправомощен със Заповед № 694/15.8.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ да изпълнява длъжността Директор на РДГ - София изрично посочва в качеството си на въззиваема страна – административнонаказващ орган, издал обжалваното наказателно постановление, че не възразява срещу нередовното оформяне на изпратените за връчване на въззиваемата страна съобщения и призовки за проведените по делото открити съдебни заседания, заявява, че се счита редовно призован за същите. Също така заявява – в случай, че по делото са постъпили документи от името на процесуален представител – упълномощен юрисконсулт в РДГ – София, съответно ако такъв процесуален представител е взел участие в някое от проведените открити съдебни заседания по делото – че потвърждава всички действия в съдебното производство на упълномощения юрисконсулт и желае същите да се считат за извършени от негово име, в качеството му на административнонаказващ орган по Закона за горите, издал процесното наказателно постановление.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

По същество по жалбата съдът намира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити, установени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установените нарушения, обосновали наложените административни наказания по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) срещу жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен за това съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ с представената Заповед № РД-49-199/16.5.2011 г., издадена от Министъра на земеделието и храните. Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото доказателства – констативен протокол серия ИАГ № .., съставен на .. г. от св. Н. Л. Н., на длъжност „главен специалист“ в ИАГ, АУАН серия .., с номер по регистъра ..г., съставен на .. г. от св. Н. Н. и разписка серия ИАГ .. г. за 2 отговорно пазене на вещи, както и от свидетелските показания на актосъставителя Н.

Н. и на свидетеля по АУАН Д. К. се установява, че на .. г. в землището на с. П., Община Самоков жалбоподателят Б. Г. Б. е транспортирал с лек автомобил марка „М.“, модел „П..“ с рег. № .., тъмносин на цвят, 1,4 пространствени кубически метра (пр. м. куб.) дърва за огрев от бук, нарязани на секции с дължина 1 м., които не са били маркирани с контролна горска марка и не са били придружени с превозен билет.

Свидетелите са видели, че гореописаният автомобил е управляван от жалбоподателя – те са го настигнали и спрели за проверка. При извършената проверка те са възприели, че цялото вътрешно пространство на автомобила от задната му врата до предните седалки било заето от дърва за огрев, като в констативния протокол е отразено, че това са дърва от дървесния вид „бук“ с дължина на секциите от по 1 метър. Свидетелите измерили така образуваната от дървата геометрична фигура в автомобила и по нейните размери (дължина, широчина и височина) установили, че обемът на превозваните дърва е 1,4 пространствени кубически метра. Свидетелите виждали челата на секциите откъм задната врата на автомобила, както и около 60 % от челата на секциите откъм предните седалки, които не били плътно допрени до тях, и не установили дървата да са маркирани с контролна горска марка или производствена марка. Поради това са неоснователни доводите на пълномощника на жалбоподателя в хода на съдебните прения за неустановеност на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, извлечени от чл. 63, ал. 1, т. 2 и чл. 65, т. 2 от Наредба № 1/30.1.2012 г. за контрола и опазване на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.). Според тези разпоредби при експедирането й от временен склад, дървесината се маркира с контролна горска марка (КГМ) като при дървата за горене се маркира най-малко 30 на сто от обема на натоварената на транспортното средство дървесина чрез поставяне на марката на видимия при транспортиране отрез, съответно – маркирането с производствена марка (ПМ) на дървесина, транспортирана от обекти, в които постъпва, преработва се и се експедира дървесина, се извършва като на един от отрезите на секциите при дървата за горене се маркира най-малко 30 на сто от общия обем на транспортираната дървесина, в т. ч. и всички секции с диаметър над 20 см. на видимия при транспортиране отрез.

Първо, от показанията на свидетелите Н. и К. еднозначно се установява, че жалбоподателят е заявил пред тях, че е намерил транспортираните от него дърва за горене. Поради това изобщо не може да става дума за експедирането им от временен склад или за транспортирането им от обекти, в които постъпва, преработва се и се експедира дървесина. Така дори изявлението на жалбоподателя, че е намерил дървата, да е съответствало на действителността (в автомобила му не е била намерена резачка), то в такъв случай не са приложими облекчените правила за маркиране на дървата за горене с КГМ, респ. ПМ, защото тяхното прилагане категорично предполага дървата да са били придружени с превозен билет, а жалбоподателят е заявил, че не разполага с такъв и не може да го представи. И второ, ако се твърди дървата да са били маркирани 3 в 30 на сто от установения им обем, е в разрез с всякаква житейска логика при проверката да не е установена нито една секция, маркирана с каквато и да е марка.

По тези съображения, основани на детайлния и съвкупен анализ на горепосочената доказателствена съвкупност, се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин, че с деянието си жалбоподателят е виновно нарушил забраните, установени в чл. 213, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗГ за транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет. Този извод не се опровергава от никакви доказателства по делото.

Виновното нарушение на всяка от тези забрани съставлява отделно административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ. За тези административни нарушения с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя като за всяко от тях му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100 лв., който е близо над минималния размер в законоустановения диапазон на глобата от 50 лв. до 3000 лв. съгласно редакцията на чл. 266, ал. 1 от ЗГ (обн. ДВ, бр. 19/2011 г.), действаща към датата на извършване на нарушенията. Наложените на жалбоподателя глоби са в почти минимални размери, а нарушенията имат своята тежест, поради което тези размери на глобите не следва да бъдат намалявани от съда.

Извършените от жалбоподателя административни нарушения не разкриват белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Те са формални, т. е. за съставомерността им не е необходимо да се установи настъпването на вредни последици, поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Освен това, жалбоподателят е извършил реална съвкупност от нарушения, което налага извод, че обществената им опасност не е незначителна. И на последно място, неголемият обем на предмета на нарушенията е бил обусловен най-вече от капацитета на превозното средство, с което те са извършени. Казано иначе – в това превозно средство не е могло да бъдат натоварени повече дърва. Тези обстоятелства сочат, че нарушенията са типични за този вид административни нарушения, а и от доказателствата не се установяват значими смекчаващи обстоятелства, обуславящи тяхната по-ниска степен на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения. Ето защо основания за прилагане на чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН не са налице.

Предмет на извършените от жалбоподателя административни нарушения са дърва за огрев от бук с обем 1,4 пространствени кубически метра. Поради това с обжалваното НП те са отнети в полза на държавата законосъобразно - в съответствие с чл. 273, ал. 1 от ЗГ.

Наказателното постановление е незаконосъобразно в частта му, с която на 4 основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъде отнета в полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушенията, а именно лек автомобил марка „М..“, модел „П..“, с рег. № ... От приетото удостоверение № ..г., издадено от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се установява, че към датата на извършване на административните нарушения застрахователната стойност на това МПС е била 2000 лв. Съгласно Приложение към чл. 5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд (обн. ДВ, бр. 39/2004 г.) меродавната за определяне размера на такова обезщетение цена на 1,4 пространствени куб. м. дърва за горене от бук е 35 лв. Служебно известно на съда е, че пазарната цена на такъв обем дърва за горене от бук към м. май 2022 г. е била около 80-85 лв. (60 лв. за 1 куб. м.). Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН не се допуска отнемане на основание чл.

20, ал. 1 от ЗАНН на вещите, послужили за извършване на нарушението, ако тяхната стойност явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В чл. 273 от ЗГ не е предвидено изключение от приложението на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН за административни нарушения по ЗГ или по нормативните актове за прилагането му. В случая стойността на МПС, послужило за извършване на нарушенията, надхвърля около 25 пъти пазарната стойност на предмета на нарушенията и над 57 пъти стойността на този предмет съгласно Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд. Очевидно е, че стойността на МПС, послужило за извършване на нарушенията явно не съответства на техните характер и тежест. В този случай чл. 20, ал. 4 от ЗАНН не допуска отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението. Поради това в частта му, с която е постановено да бъде отнет в полза на държавата гореописания лек автомобил, послужил за извършване на нарушенията, НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – на приложимия към случая чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.