Протокол № 1480 от 11.10.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1480 гр. Пазарджик, 06.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220101853 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищеца В. Д. Д., редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. И., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено по делото.

За ответника Районен съд- Карлово, редовно призовано, представлявано от Гюрай Алиев Мурадов, в качеството си на Административен ръководителПредседател, не изпараща процесуален представител.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата по делото молба с вх. № 23386/05.10.2023 г., както и постъпилата молба с вх. № 23411/05.10.2023 г.посочените две молби са с напълно идентично съдържание. С посочената молба ответникът заявява, че поради служебни ангажименти е възпрепятстван да се яви в настоящото съдебно заседание, като моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Не възразява да бъдат приети постъпилите изпълнителни дела. Няма други доказателствени искания. Моли 1 съда да бъде даден срок за представяне на писмени бележки.

АДВ. И.: Поддържаме исковата молба.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Няма как да се постигне спогодба, тъй като не се явява представител на ответника.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иска с правно основание чл. 439 от ГПК от адв. А. К. И., в качеството му на пълномощник на ищеца В. Д. Д. с който сочи, че срещу ищеца В. Д. е бил издаден изпълнителен лист от 24.01.2018 г. Ищецът е бил осъден да заплати в по полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на PC Карлово - ДТ по гр.д. № 687/2016г.в размер на 120 лв., разноски за възнаграждение на вещо лице по същото дело в размер на 200 лв., както и сумата от 5 лева - ДТ за служебно издаване на изпълнителния лист. С възлагателно писмо на Районен съд - гр. Карлово на основание чл. 3 ал. 2 от Споразумение за сътрудничество за принудително изпълнение на вземанията на органите на съдебната власт, сключено между ВСС и КЧСИ за събиране на държавни вземания е образувал изпълнително дело № 175/2018 г. по описа на ЧСИ М. К. с peг. № 823 на КЧСИ. По това изпълнително дело взискателят ответник в настоящото производство Районен съд - гр. Карлово е претендирал изпълнение срещу доверителя за сумите посочени в изпълнителния лист, а именно 325 лева. Единственото изпълнително действие по това изпълнително производство е молбата за образуване на делото и е връчена ПДИ на 21.02.2018г. След това с постановление 22.02.2023 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Като последно изпълнително действие е посочено - молба от 21.02.2018г.

Изпълнителният лист е изтеглен от ответника и с молба от 27.03.2023 е образувано ново изпълнително производство под № 205/2023г. при ЧСИ Р. Р. с peг. №910.

Предвид гореописаната фактическа обстановка за доверителя му възниква правен интерес от настоящото производство, чиято цел е да установи недължимост на вземането на Районен съд - гр. Карлово, като взискател по изпълнително дело № 205/2023 г. по описа на ЧСИ Р. Р. с per. № 2

910 на КЧСИ, което съгласно приложения изпълнителен лист е в размер на 325 лева.

Твърд, че доверителят му не дължи претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите са погасени по давност. Видно от приложения изпълнителен лист е, че същият е издаден на 24.01.2018 г. , а решението по гр.д. № 687/2016г. на PC Карлово е влязло в сила на 22.11.2017г, тоест от тази дата започва да тече петгодишната погасителна давност. Тоест, давността е изтекла на 22.11.2022 г.

Въпреки, че с постановление от22.02. 2023г. изп. д. №175/2018г. е прекратено ЧСИ М. К.. С разрешението дадено в т.10 от Тълкувателно Решение № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител с постановлението си може само да прогласи вече настъпилото прекратяването, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Неговият акт има констативен, но не и конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност за вземането започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В настоящия случай по изпълнително дело №175/2018г. няма никакво изпълнително действие, с което да е налице прекъсване на давността по отношение на вземането на PC Карлово или ако се счете, че молбата за образуване на изп. дело е такова, то тогава последното изп.действие е на 20.02.2018г.

Твърди се, че като няма валидно изпълнително действие по делото, съобразно тълк. решение, цитирано по-горе, то счита, че петгодишната погасителна давност за вземането на ответника е започнала да тече на 22.11.2017 година и е изтекла на 22.11.2022г. Новото изпълнително дело №205/2023 година по описа на ЧСИ Р. Р., като изпълнителният титул е същия изпълнителния лист, е за вземане, което е погасено по давност. Съобразно Тълкувателно решение №2/2013, гр.София, 26 юни 2015 на ВКС: „Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., 3 назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Поради това тези вземания на взискателя- ответник в настоящото дело срещу доверителя му се явяват недължими, като погасени по давност.

Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и след доказване на твърденията му, изложени в настоящата искова молба, да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между В. Д. Д. с ЕГН ********** и ответника "Районен съд - гр. Карлово" с ЕИК 000471792, гр. Карлово, ул. „Ген. Карцов“ 44, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 325 лева, което вземане е обективирано в изпълнителен лист от 24.01.2018 г. издаден по гр.д. №687/2016г. по описа на Районен съд - Карлово и сумата е формирана по следния начин 120 лв.държавна такса и 200лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице, като погасена по давност.

Моли съда да им бъдат присъдени всички направени в настоящото производство разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Районен съд- Карлово с който сочи, че са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 24.01.2018г. по гр.д. № 687 по описа за 2016г. на PC - Карлово и се води изп.д.

№ 205/2023г. по описа на ЧСИ Р. Р., peг. № 910 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, а именно: за сумата от 120.00 лв. - държавна такса, 200.00 лева разноски за възнаграждение на вещо лице и 5.00 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Сочи, че намира така предявените искове за допустими, но оспорва същите като неоснователни и недоказани. Давността е прекъсната с молбата за първоначално образуване на изпълнителното дело № 175/2018г. по описа на ЧСИ М. К., peг. № 823 по описа на КЧСИ, по което дело са били предприети възможните действия от взискателя по събиране на вземането.

Давността е прекъсната многократно, поради което вземанията не са погасени 4 по давност. Още повече, към датата на образуване на настоящото изпълнително дело не е изтекъл период по-дълъг от 5 години, като едновременно с това е посочен изпълнителен способ във връзка със събиране на вземането. Съгласно чл. 115, ал.1, б. „ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е петгодишна. Както посочих, към датата на образуване изп.д. № 205/2023г. по описа на ЧСИ Р. Р., peг. № 910 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, давността не е изтекла. В тази насока е практиката обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа на ВКС, съгласно която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.

Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността.

Моли съда да отхвърли предявените искове, както и искането за присъждане на разноски.

Моли съда да им бъдат присъдени направени в настоящото производство разноски.

5

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай в тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемото вземане, както и да докаже твърденията си за настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността на вземането. Ищцовата страна следва да докаже наличието на правен интерес в търсената искова защита.

АДВ. И.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ с Определение № 1994/28.07.2023 г. е приел представените от страните писмени доказателства. Изискал е препис от изпълнително дело № 175/2018 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823 с район на действие ОС Пловдив. Изискал е препис от изпълнително дело № 205/2023 г. по описа на ЧСИ Р. Р., рег. № 910 с район на действие ОС Пловдив.

СЪДЪТ докладва на страните, че към настоящият момент са постъпили по делото копие от материалите по изпълнително дело № 175/2018 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823 с район на действие ОС Пловдив, както и копие от материалите по изпълнително дело № 205/2023 г. по описа на ЧСИ Р. Р., рег.

№ 910 с район на действие ОС Пловдив.

АДВ. И.: Да се приемат по делото.

Съдът счита, че материалите по изпълнителни дела са относими към предмета на правния спор и като такива следва да се приемат поделото.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА материалите по изпълнително дело № 205/2023 г. по описа на ЧСИ Р. Р., рег. № 910 с район на действие ОС Пловдив, както и материалите по изпълнително дело № 175/2018 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823 с район на действие ОС Пловдив.

АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи делото. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.