Решение № 502 от 19.01.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 502

Бургас, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20267040700116 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на М. А. М., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Заповед №103-10-3#1/13.01.2026 г. на началника на Затвора [област], с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 /четиринадесет/ денонощия”, на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предложение 1 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС. С жалбата се оспорват съдържащите се в заповедта фактически констатации. По същество се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, доведен от ОД „Охрана“. Поддържа жалбата и пледира заповедта да бъде отменена. Не ангажира доказателства.

Ответникът – началникът на Затвора [област] представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт в цялост. В съдебно заседание, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Моли заповедта да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - [област], като взе предвид изложените от страните доводи, съобрази приетите по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС. Видно от заповедта и отбелязването направено от самия жалбоподател /л.11 от делото/, той се е запознал със заповедта, предмет на оспорване, на 13.01.2026 г. Жалбата е подадена по пощата и входирана в Административен съд –[област] на 16.01.2026 г. Същата е депозирана от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:

От представената административна преписка се установява, че оспорената заповед е издадена от началника на Затвора [област], по повод на това, че на 21.11.2025 г., в 17.30 часа, постовия пост №17 е констатирал, че в спално помещение №404, на втора група на Затвора [област], е възникнал словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа между М. А. М. –жалбоподател в настоящото производство и М. Т. М.. Събрани са сведения и от участниците и от свидетелите на конфликта. Лицата са прегледани, като са констатирани травматични увреждания и при двамата. Въпреки намесата на надзорно охранителния апарат и отправените разпореждания двамата продължават да си отправят заплахи за физическа саморазправа. В резултат на установеното, на 21.11.2025 г, в 17.45 часа, началникът на Затвора [област] издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание затова, че М. А. М. е упражнил физическо насилие над друго лице, с което е нарушил разпоредбите на чл.97, т.4 от ЗИНЗС, във вр. с чл.100, ал.2, т. 7 от ЗИНЗС.

По случая дежурен главен надзирател И. Р. К. извършил проверка, резултатите от която са обективирани в Докладна записка /л.14 гръб/, в която е посочил, че от постъпилите в хода на проверката данни, е установил, че на 21.11.2025 г., в 17.30 часа, постовия на пост №17 младши инспектор Д. Т. го уведомил за възникнал конфликт между М. Т. М. и М. А. М., като конфликта е прераснал във физическа саморазправа помежду им. В резултат на саморазправата лявата ръка на М. М. била ранена, а устната на М. М. цепната. Въпреки предупрежденията, които К. е отправил към лишените от свобода да преустановят конфликта помежду си, същите продължили да си отправят закани за последваща саморазправа. С цел предотвратяване ескалирането на конфликта, както и опазване живота и здравето на лишението от свобода, лишеният от свобода М. М. бил преместен в друго помещение. Към докладната записка на инспектор И. К. са приложени докладна записка, изготвена от младши инспектор Д. Т. /л.15/, и обясненията на лишените от свобода. За конкретния случай на 21.11.2025 г. в 17.30ч., инспектор Тънков е описал възприетото по следния начин:

„На 21.11.2025 г., в 17.30 часа, като постови на пост 17 чух викове от салона на втора група и обявих по радиостанцията, че има проблем на поста. След пристигане на дежурния главен надзирател И. К. и командира на отделението мл.експерт Г. отворихме спално помещение №404 и установихме, че има конфликт между лишения от свобода М. М. и лишения от свобода М. М.. Установихме, че М. има видими наранявания в лявата ръка, а М. в областта на устата, след което бяха конвоирани и обработени в медицинския център, намиращ се в Затвора“ Към докладната записка са приложени писмените обяснения на М. и М., както и обясненията на лишения от свобода М. Г..

Относно извършената проверка по докладни записки с вх.№ДЗ-13460/24.11.2025 г. и вх.№ДЗ-13462/24.11.2025г. ИСДВР Л. е приключил възложената проверка със заключението, че на 21.11.2025 г., в 17.30 часа, в района на пост №17, е констатирано, че в помещение №404 на втора група, между М. А. М. и М. Т. М. е възникнало словестно пререкание, което е прерастнало във физическо съприкосновение, и са отказали да изпълнят нареждане на длъжностно лице да преустановят конфликтното си поведение, което не е разрешение и се явява изключително грубо и умишлено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.96, т.3,т.4, чл.97, т.4, във вр. с чл.100, ал.1 и ал.2,т.1, т.2 и т.7 от ЗИНЗС. Предложено е на М. М. да бъде наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. За да предложи това наказание инспектор Л. се е аргументирал освен с физическата саморазправа, така и с отказа на лишените от свобода да изпълнят нареждането на инспектор К., който ги е предупредил да преустановят конфликта помежду си, но същите продължили да си отправят закани за последваща саморазправа.

На 13.01.2026 год. лишеният от свобода бил изслушан от началника на Затвора във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение, за което бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя /л.12 гръб/.

На същата дата – 13.01.2026 г. е издадена обжалваната заповед на началника на Затвора [област], с която на М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”, на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предлож.1 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание л.св. го обжалва пред Административен съд - [област].

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Заповед № 103-10-3#1/13.01.2026 г. на началника на Затвора [област] е издадена от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.104, ал.2, предл. 2 от ЗИНЗС, в предвидената от закона писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята и физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

Разпоредбата на чл. 101,т.7 от ЗИНЗС предвижда, че дисциплинарните наказания са „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия.

Съгласно чл.96, т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да спазват точно установените за тях правила, а по силата на чл.97, т.4 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съдът обаче намира, че заповедта е издадена при допуснати процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка, като съображенията за това са следните:

По отношение спазване на процесуалните правила, следва да се подчертае, че редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е уреден в Глава IX, Раздел II "Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания" на ЗИНЗС. В чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС законодателят е установил задължение на дисциплинарно-наказващия орган да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание. В случая тази разпоредба за изслушване на лицето е изпълнена формално. В представения Протокол за изслушване на лишен от свобода от 13.01.2026 г. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, за изслушване на жалбоподателя не е посочено, във връзка с кое конкретно нарушение е изслушан лишения от свобода, а само е посочено, че е изслушан за нарушение, което е извършил на 21.11.2025 г..

Протоколът е подписан от Началника на Затвора и от л. св. М., но не са отразени конкретните обяснения на лицето, поради което съдът намира, че ответникът не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. При изслушване на л. св. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС следва да бъдат отразени в протокола обясненията и изявленията на лицето, какво е заявил л. св. при изслушването, макар да не е определен конкретен обем информация. Въпреки това, е необходимо да се удостовери тяхното наличие, още повече, че не се описва и конкретното нарушение и/или най-малко определената от органа правна [жк], за деянието което се вменява. В оспорената заповед е посочено, че жалбоподателя е изслушан съобразно чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, като са му снети обяснения, но датата на снетите обяснения е 21.11.2025 г., която не кореспондира на датата на съставения протокол от 13.01.2026 г. и не може да се направи връзка с изслушването.

Освен това, ДНО се произнесъл при ненапълно изяснена фактическа обстановка. В чл. 35 от АПК е регламентирано, че административния акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно чл. 36 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган. В случая на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, според която законова разпоредба лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо наличие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им. От приложените по делото писмени обяснения на лишените от свобода не може да се установи категорично какви точно действия е извършил жалбоподателя. Има противоречия между показанията на М. и М.. Освен това, показанията им са твърде кратки, а обясненията на Г. не водят до изясняване на фактическата обстановка. При положение, че случаят между двамата лишени от свобода е станал на публично място в Затвора и има свидетели, ДНО е следвало да изиска от тях в своите обяснения да опишат по-подробно какво точно са възприели, след което да обсъди обясненията, да ги съпостави, ако е необходимо да поиска от свидетелите да уточнят и прецизират обясненията, за да може да се установи ясно и категорично какви точно действия е извършил жалбоподателя, за да може да се прецени дали те нарушават разпоредбите на ЗИНЗС. Съдът намира, че ДНО е описал много общо и бланкетно деянието на жалбоподателя, което безспорно оказва влияние и върху правото му на защита. Това налага обжалваната заповед да бъде отменена и делото да бъде върнато като преписка на ДНО за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.

За пълното на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че на М. е наложено наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, а за същото нарушение на другото лице М. е наложено наказание забрана за участие в колективни мероприятия във връзка и извън местата за лишаване от свобода, като за съда са неясни причините, поради които на двамата лишени от свобода са наложени различни по вид наказания за едно и също нарушение.