Определение № 9 от 06.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Благоевград, 06.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200501284 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П" ЕООД, ЕИК 175074752, подадена чрез юрк. И, срещу Разпореждане № 2945 от 02.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2593/2024 г. на РС Благоевград, с което частично е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Г. С., ЕГН **********. С жалбата разпореждането се обжалва в частите, с които заявлението е отхвърлено за следните суми: над уважения размер от 205,95 лв. до пълния предявен размер от 661,47 лв. по Договор за потребителски кредит П № 40012347325 от 27.09.2022 г., сключен между „П“ ЕООД и М. Г. С.; 179,84 лв.

– неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; 86,22 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; 109,74 лв. – законна лихва за периода от 06.03.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Жалбоподателят се позовава на определение № 14 от 03.01.2019 г. по в. ч. т. д. № 1917/2018 г. на Окръжен съд - Варна, според което чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда, че е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение, когато незаконно или неморално е самото искане, като противоречието със закона се свързва с хипотези, при които незаконността следва по очевиден и несъмнен начин от самото искане, а законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл. 410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението. Позовава се на определение от 09.05.2019 г. по ч. гр. д. № 145/2019 г. и определение от 21.05.2019 г. по ч. гр. д. № 171/2019 г. на Окръжен съд Габрово и изразява становище, че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя 1 черпи права. Посочва, че поради измененията на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заповедният съд преценява дали искането се основава на неравноправна клауза или дали е налице обоснована вероятност за това, но счита, че заповедният съд не следва да преценява валидността на договора за потребителски кредит (ДПК) или на отделни негови клаузи поради противоречие на закона или накърняване на добрите нрави. Затова намира, че заповедния съд е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Изразява мнение, че клаузата трябва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред. Намира, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на критериите в чл. 143 ЗЗП и че не е отчел чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Навежда аргументи, че кредитополучателят е бил добре запознат с условията на договора преди неговото сключване и че не е пожелал да се откаже от договора, което е можел да направи съгласно закона и общите условия (ОУ). Счита, че уговорения годишен лихвен процент (ГЛП) отговаря на законовите изисквания и на добрите нрави и че с оглед свободата на договарянето и автономията на волята страните сключили договор с посочените ГЛП и годишен процент на разходите (ГПР). Твърди, че по-старата съдебна практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. на ВКС, решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о. на ВКС) е приемала, че клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва, са нищожни като противоречащи на добрите нрави, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е до двукратния размер. Жалбоподателят счита, че тази практика е преодоляна с последвалите изменения в ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Поддържа, че в чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, като според ал. 5 клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Посочва, че според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила. Счита, че с това изменение на ЗПК е въведен максимален размер на ГПР, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, което е 50%. Поддържа, че ако съдът постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 %, неоснователно би се ограничил и размерът на ГПР до 35-40 %.

Жалбоподателят счита, че кредиторът не е длъжен да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Поддържа, че по арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК подобно изискване има само при наличието на референтен лихвен процент. Счита, че чл. 19, ал. 4 ЗПК е спазен. Твърди, че страните са уговорили ГЛП в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. Счита, че в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на сумите, дължими от длъжника. Поддържа, че са спазени императивните законови изисквания за ГПР и че не може да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно или че за договорната лихва е 2 налице неравноправна клауза, вкл. и по арг. от чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Счита, че не може да има недействителност поради противоречие с добрите нрави за нещо, което е позволено с императивна правна норма. Затова приема, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави.

Предвид действителността на клаузите, които уговарят възнаграждението и ГПР счита договора за изцяло действителен. Навежда доводи, че присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и не представлява самостоятелен иск. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението относно лихвата за забава, за която твърди, че липсва неравноправна клауза. Навежда, че кредиторът има право на възнаграждение за използването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Аргументира, че в случая няма анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на паричната сума, а лихвата за забава е обезщетение за неизпълнение. Затова на осн. чл. 33 ЗПК и общите условия претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва. Поддържа, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и че той се начислява само върху невърната част от главницата във вноската. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение за сумите, които са предмет на частната жалба. Претендира разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя "П" ЕООД срещу длъжника М. Г. С. за следните суми: 661,47 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит П № 40012347325 от 27.09.2022 г., сключен между „П“ ЕООД и М. Г. С., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.09.2024 г. до изплащане на вземането;

179,84 лв. – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; 231,10 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст; 336,96 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси; 400 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени 06.06.2023 г.; 86,22 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; 109,74 лв. – законна лихва за периода от 06.03.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г. Със заявлението са претендирани и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № 40012347325 от 27.09.2022 г., сключен между „П“ ЕООД и М. Г. С.. Посочено е, че преди да сключи 3 договора С. отправилa искане за отпускане и e задалa параметрите му.

Предоставена била цялата изискуема съгласно ЗПК информация относно параметрите на договора под формата на Стандартен европейски формуляр.

Тя получила и разяснения, въз основа на които имал възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото й състояние. След одобрение на 27.09.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № 40012347325, подписан при Общи условия, които са неразделна част от него. Клиентът ги приел надлежно и декларирал, че е запознат със съдържанието им, че ги приема без забележки и че се задължава да ги спазва. По силата на сключения договор "Профи Кредит България" ЕООД изпълнило точно и в срок задължението си като превело заемната сума по посочена от клиента банкова сметка. От своя страна клиентът е поел задължения да върне договорената като общо задължение сума за срок от 18 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 102,46 лв. и падежна дата на 5-о число от месеца, посочени в т. VI от договора. Съгласно ОУ длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Страните са се споразумели това задължение да възникне към деня на отпускане на заема, същото да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план.

Посочено е, че неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 179,84 лв., дължимо за периода от 05.03.2023 г. до 06.03.2024 г. В заявлението е посочено, че длъжникът е поискал и закупил допълнителни услуги, за които дължи уговорено в договора възнаграждение, което става изискуемо с неговото подписване. Страните се съгласили възнаграждението за тези услуги да бъде разсрочено за срока на кредита на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Услугата Фаст била предоставена още при сключване на ДПК, като длъжникът е получил приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащането му преди клиентите, които не били закупили услугата Фаст. Услугата Флекси предоставяла право на едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК. Неизплатеното възнаграждение за услугата Фаст било в размер на 231,10 лв., а за услугата Флекси – 336,96 лв. В заявлението се твърди, че М. Г. С. не е изпълнилa задължението си, направилa е четири погасителни вноски и е изпаднала в забава съгласно погасителния план. Посочено, че във връзка с забавеното изпълнение кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени с Тарифа за таксите на "Профи Кредит България" ЕООД. Поради това след изпадане в забава по- голяма от 14 календарни дни са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 0 лв., а в резултат на забава с повече от 90 календарни дни на 06.06.2023 г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 400 лв. За периода от изпадане в забава 06.11.2022 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 06.03.2024 г. се дължала и мораторна лихва в остатъчен размер от 86,22 лв.