Разпореждане № 61398 от 12.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 20150/2025
- Вид
- Разпореждане № 61398
- Подписан
- 12.04.2025
- Състав
- ВИКТОРИЯ МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 61398 гр. София, 12.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: .................. като разгледа докладваното от .................. Частно гражданско дело № 20251110120150 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ................... срещу И. Е. Г., ЕГН ********** за сумата от 107,16 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ........................, сключен между длъжника и ................. вземанията по който са прехвърлени от страна на ..................... в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ....................., ведно със законната лихва от ...................... до изплащане на вземането; сумата от 234,44 лева, представляваща неустойка по чл. 17 от Договор за потребителски кредит № ........................; и за сумата от 152,66 лева, представляваща лихва за забава за периода от ....................
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата и лихвата за забава на 12.04.2025 г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за неустойка по чл. 17 от договора за кредит, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
1
Отделно от изложеното, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са за това, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за посоченото вземане.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за сумата от 35,58 лева (11,86 лева държавна такса и 23,72 лева юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ................... срещу И. Е. Г., ЕГН ********** В ЧАСТТА за сумата от 234,44 лева, представляваща неустойка по чл. 17 от Договор за потребителски кредит № ........................, сключен между длъжника и ................. вземанията по който са прехвърлени от страна на ..................... в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ....................., както и за направените по делото разноски в размер на 35,58 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2