Присъда № 255 от 20.10.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 255/20.10.2022 г.

ПО НОХД № 10413/2021 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийски районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подс. В. Н. В., за това че:

1.На 27.11.2020 г. около 20.00 ч. в гр. София, в жилище, намиращо се на адрес ул. „Христо Максимов“ № 64, ет. 4, ап. 14 в условията на домашно насилие се е заканил на майка си В. Б. Н. в присъствието на съпруга й и негов баща Н. В. Н. с убийство, отправяйки думите „Ще ви изкормя, ще умрете в мъки, ще ви горя на огнен кръст, на клада, ще ви приложа средновековни мъчения“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и за това, че:

2. На 27.11.2020 г. около 20.00ч. в гр. София, в жилище, намиращо се на адрес ул. „Христо Максимов“ № 64, ет. 4, ап. 14 в условията на домашно насилие се е заканил на баща си Н. В. Н., в присъствието на съпругата му и негова майка В. Б. Н. с убийство, отправяйки думите „Ще ви изкормя, ще умрете в мъки, ще ви горя на огнен кръст, на клада, ще ви приложа средновековни мъчения“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК .

Производството по НОХД № 10431/2021 г. по описа на СРС, НО, 135 състав е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, тъй като подс.В. не е намерен на посочения от него адрес, а местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

В хода на съдебните прения прокурорът изцяло поддържа така повдигнатото обвинение, считайки че от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установила фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Ето защо, предлага на съда да се произнесе с присъда, с която да признае подс. В. за виновен в извършване на двете престъпления и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ към минималния размер, предвиден за това престъпление, след което на основание чл.23, ал.1 от НК да определи едно общо най –тежко наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. – САК в пледоарията си по същество на делото излага аргументи за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс.В.. Изразява становище, че извършването на инкриминираните деяния не е доказано по несъмнен и категоричен начин в хода на проведеното съдебно следствие с необходимите доказателства и доказателствени средства, поради което били налице основанията на чл.304 от НПК за признаване на подсъдимия за невиновен по обвинението, за което е предаден на съд.

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Подсъдимият В. Н. В. е роден на 07.11.1980 г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********.

През 2020 г. подс.В. живеел заедно с родителите си – В. и Н.Н.и в тяхното жилище, находящо се гр. София, ************. Подс. В. употребявал алкохол в големи количества, след което започвал да тормози психически родителите си, като ги обвинявал за собствените си проблеми и неудачи в живота, а понякога проявявал и физическа агресия спрямо тях.

На 28.11.2020 г. свидетелите Г. К. М. и И. А. Б. –полицейски служители при 01 РУ – СДВР били на работа нощна смяна от 19:00 часа до 07:00 часа на 29.11.2020 г. и изпълнявали служебните се задължения като АП-71. Във връзка с подаден сигнал посетили адрес в гр. София, ул. „Христо Максимов“ № 64, ет. 4, ап. 14, където живеел подсъдимия с родителите си. По случая св.Б. изготвил докладна записка, а а св.М. –заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, по силата на която подс. В.В. бил задържан и откаран в сградата на 01 РУ – СДВР.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото СМЕ № 297/2020 г. се установява, че при прегледа на В. Б.

Н., извършен на 30.11.2020 г. са констатирани рана на дясната ушна мида и кръвонасядания на двете предмишници, които са й причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото СМЕ № 296/2020 г. се установява, че при прегледа на Н. В.

Н., извършен на 30.11.2020 г. са констатирани кръвонасядане на лявата ушна мида, кръвонасядания на лявата буза на лицето, охлузване на долната устна и охлузване на лявата предмишница, които са му причинили болка и страдание.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото СПЕ се установява, че освидетелствата В. Б. Н. от години живее в хронична психотравмираща обстановка, свързана с конфликтни отношения със сина й, който от 5-6 години бил с променено поведение, системно употребявал алкохол и проявявал вербална и физическа агресия, която ескалирала през последната година с обвинения, отправени към родителите му и заплахи за убийство. Проявената вербална и физическа агресия по време на инкриминираното деяние е предизвикала основателен страх за живота и здравето й.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото СПЕ е, че освидетелстваният Н. В. Н. от години живее в хронична психотравмираща обстановка, свързана с конфликтни отношения със сина му, който от 5-6 години бил с променено поведение, системно употребявал алкохол и проявявал вербална и физическа агресия, която ескалирала през последната година с обвинения, отправени към родителите му и заплахи за убийство.

Проявената вербална и физическа агресия по време на инкриминираното деяние е предизвикала основателен страх за живота и здравето му.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.В. Н. В. е видно, че към момента на изготвяне на експертното заключение не са събрани достатъчно данни, на чиято база на 2 бъде даден обоснован отговор на поставените въпроси. Повече информация би могла да бъде събрана при извършване на стационарно освидетелстване.

От заключението на изготвената и приета по делото тройна съдебна психолого –психиатрична експертиза се установява, че към момента на инкриминираното деяние освидетелстваният В. Н. В. не е бил с качествени разстройства в базисни сфери от психичната дейност, които да са възпрепятствали основните му психични годности. Освидетелстваният е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При осв.В. е констатирано личностово разстройство –емоционално нестабилна личност, граничен тип и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на вредна употреба на алкохол. По време на инкриминираното деяние освидетелстваният не е бил с количествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които да са възпрепятствали психичните му годности да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, което от своя страна елиминира предпоставките да прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 от НК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. М. и И. Б., дадени в хода на съдебното следствие; писмени доказателства и доказателствени средства: заповед за задържане ( л.12 от ДП), докладна записка (л.11 от ДП), справка –съдимост (л.119 и л.121, л.122 от ДП, л.19 СП); както и способите за доказване: заключенията на изготвените и приети по делото експертизи: СМЕ (л. 30 и л.33 ДП), СПЕ (л. 36-45 ДП и л.49-58 ДП), КСППЕ (л.65-72 ДП) и тройна КСППЕ (л.78-106 от ДП).

Съдът намира, че след извършване на цялостна преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност не може да се направи категоричен извод, че подс. В.В. е извършил престъплението, в което е обвинен.

На първо място, безспорно се установява от доказателствата по делото – заключенията на приетите СПЕ, изготвени по отношение на родителите на подсъдимия – В.Н. и Н.Н., че отношенията между тях и сина им в последните пет –шест години са били обтегнати, като често се е стигало до скандали помежду им, след употреба на алкохол от подсъдимия. Тогава подс.В. проявявал вербална и физическа агресия спрямо родителите си, като отправял обвинения и закани към тях.

В случая обаче В.Н. и Н.Н. в хода на проведеното съдебно следствие се възползваха от правото си по чл.119 НПК и отказаха да свидетелстват в съдебното производство. Това означава, че дадените от тях в предходен етап (на ДП) показания не може да бъдат приобщавани към доказателствата по делото и съответно взети предвид от съда при формирането на неговите фактически изводи по казуса. Когато се възползват от правото си по чл. 119 от НПК, лицата не са свидетели и не въвеждат каквито и да било фактически данни в доказателствената съвкупност по делото. Това право на определен кръг лица да откажат да свидетелстват се явява възпиращо спрямо установяването на обективната истина по делото – първостепенна цел, 3 поставена от законодателя в наказателния процес. В случая важността на тази цел и нейното постигане отстъпват пред презумираните „близки връзки на привързаност и симпатия, иначе покровителствани от закона“ (Павлов С, Наказателен процес на Република България, Обща част, С., 1996, Сиби, с.

287), които биха възпрели съответното лице да свидетелства и то правдиво.

Балансът между интереса на близките на обвиняемия/подсъдимия лица и обществения такъв може да бъде разрешен с различна тежест, но винаги в нечий ущърб. От едната страна стои опасността от силно ограничаване на възможността за разкрИ.е на обективната истина, когато това зависи от близки на обвиняемия/подсъдимия лица, а от друга страна – тези близки да са изправени пред неприятния избор (ЕСПЧ го нарича „морална дилема“ – Решение от 24.11.1986 г. на ЕСПЧ по дело Unterpertinger v. Austria) между свидетелстването срещу съпруг/роднина или понасянето на имуществена или наказателна отговорност за отказа или преиначаването на свидетелски показания.

В случая посоченият по –горе баланс е нарушен в ущърб на разкрИ.ето на обективната истина, тъй като при престъпленията, извършени в условията на домашно насилие, какъвто е и настоящия, по принцип източниците на доказателства са силно ограничени. Тези престъпления обичайно се извършват пред ограничен кръг свидетели и то роднини (съпруг/съжител, възходящи или низходящи). При един подобен случай съдът е посочил, че при отказа на пострадалата, дъщеря на подсъдимия, да свидетелства, за обвинителната теза е налице „сериозен доказателствен дефицит“ (Р. № 8 от 7.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 1165/2019 г., II н. о., НК). Прието е още (Р. № 39 от 11.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 1010/2020 г., I н. о., НК), че при отказ на единствените очевидци (роднини) да свидетелстват, първичните доказателства са „недостъпни“ (Р № 490/25.03.2010 г. по н. д. № 475/2009 г. на ВКС, НК, 1 н. о.).

В конкретиката на настоящия казус, поради отказа на родителите на подсъдимия да свидетелстват (макар и те да са уведомили властите за извършено престъпление) е налице доказателствен дефицит относно правнорелевантните факти от предмета на доказване по делото, като същевременно е налице и обективната невъзможност да се съберат други преки или косвени доказателства в тази насока.

Показанията на полицейските служители посетили адреса на родителите на подсъдимия, след подадения от последните сигнал, дадени в хода на досъдебното производство също не бяха приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им, тъй като производството се разглежда задочно и лицето, което може да претърпи неблагоприятни последици от това прочитане (подсъдимият) не може да изрази предварително съгласие или несъгласие за това. Но дори и тези показания да бяха приобщени по надлежниия ред към доказателствената съвкупност на делото, същите не установяват факти от предмета на доказване по делото, за които показания могат да дадат само преки очевидци.

Съдът кредитира с доверие като обективни и компетентно изготвени заключенията на приетите по делото СМЕ и СПЕ на В.Н. и Н.Н., от които се установяват телесните им увреждания, констатирани при извършения им медицински преглед на 30.11.2020 г. и психичното им състояние към датата 4 на инкриминираното деяние.