Решение № 79 от 22.07.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Царево, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100156 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба В.

В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Буная“ № 33, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат К. Е. Д., член на Софийската адвокатска колегия, с адрес на кантората: гр. С. против: Р. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Со***** и Р. П.

Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С********, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца, сумата в размер на 2000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата 19.01.2023 год. на извършения деликт до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 50,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Да присъди на ищеца разноските, направени по водене на делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответниците са получили съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответниците считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажират писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че ищеца е претърпял болки и страдания в резултат на причинена телесна увреда, изразяваща се в разкъсано-контузна 1 рА. на лявата длан, кръвонасядане и поднокътен хематом на втори пръст на лявата ръка, кръвонасядане на трети пръсти на лявата ръка. Ищеца сочи, че той и С..М.ползват и владеят два недвижими имота- апартаменти на един и същи етаж, с обща тераса към двата апартамента, находящи се в гр. Царево.

Твърди се, че на 19.01.2023 година, във връзка с апартаментите, намиращи се един до друг с обща тераса, ищеца и С. В.М. били в града и закусвали в един от апартаментите като съсед ги уведомил, че на единия от апартаментите ключалката била сменена. В този момент влезнали ответниците Р. В. Ч. и Р. П.

Т., заедно с още една жена и тогава установили, че бравата очевидно е сменена от тях. Твърди се, че ищецът и ответниците излезли на общата тераса, за да изяснят ситуацията около смяната на ключалката, като след продължителни разговори и спорове обстановката се напрегнала и дошла полиция. Сочи се, че впоследствие ответниците съвсем целенасочено физически изтласкали от апартамента както ищеца, така и С като ищеца се намирал на прага на апартамента, подпирайки се с ръка на касата и ответниците умишлено силно натиснали вратата с цел ищецът В. Л. да остане отвън, притискайки лявата му ръката и така втори и трети пръст му остА.ли от вътрешната стрА. на касата.

Вследствие притискането на пръстите ищецът получил рА. на същата длан и изпитал силна болка.

С отговора на исковата молба, ответниците твърдят, че предявените искове са неоснователни. Алтернативно се претендира, че същите за завишени и като размер. С отговора на исковата молба се твърди, че ответниците не са изблъсквали откъдето и да е било ищеца В. В. Л.. Сочи се, че не са натискали която и да е врата, за да оставят ищеца навън, не са притискали ръката му, не са му нА.сяли телесни повреди. С допълнително становище се прави възражение за прихващане със сумата от 2000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ищеца на ответницата Р. Чаушева.

Пред съда, чрез представляващия го адвокат, ищеца ангажира гласни и писмени доказателства. Счита предявените искове за основателни и моли съда да ги уважи.

Ответниците, чрез своя процесуален представител оспорват исковете.

Ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Считат предявените искове за неоснователни и молят съда да ги отхвърли изцяло.

Царевският районен съд, като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявени са обективно съединени в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

В обстоятелствената част на исковата молба, се съдържат твърдения, че поради виновно поведение от стрА. на ответника, ищеца е претърпял имуществени и неимуществени вреди, поради което е налице интерес от 2 съдебното разрешаване на възникналия спор. В тази връзка, съда намира, че иска е предявен от лице, имащо правен интерес от неговото предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради което той се явява допустим.

По основателността на исковете:

По отношение на иска по чл. 45 от ЗЗД: Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно втората алинея на същия член, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез своето виновно поведение- действия или бездействия. Тази отговорност обаче, се поражда единствено при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на искането и репариране на причинените вследствие непозволеното увреждане вреди. В тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- противоправно деяние, вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между деянията и вредите, а също и размера на претендираните обезщетения. При установяване на предпоставките по чл.

45 от ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

В настоящия случай според съда, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин се установи, че фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД е осъществен, като кумулативно изискуемите предпоставки на състава са налице– на ищеца е причинена вреда, тя е причинена виновно и същата е в резултат на противоправното поведение на ответниците.

По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 04/ 2023 г. видно от което на 25.01.2023 г. е бил извършен преглед на ищеца от съдебен медик и са били констатирани разкъсано-контузна рА. на лявата длан, кръвонасядане и поднокътен хематом на втори пръст на лявата ръка, кръвонасядане на трети пръсти на лявата ръка. За издаване на съдебномедицинското удостоверение ищеца е заплатил сумата от 50,00 лева съгласно издадената фактура № 42905/ 25.01.2023 год.

Видно от заключението на изпълнената по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като безпристрастно, компетентно и обстойно обосновано, от наличните данни в медицинската документация, на ищеца са установени разкъсано-контузна рА. на лявата длан, кръвонасядане и поднокътен хематом на втори пръст на лявата ръка, кръвонасядане на трети пръсти на лявата ръка, които наранявания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и които наранявания е възможно да са 3 получени по описания механизъм в исковата молба- от притискане с метална врата. Вещото лице в съдебно заседание потвърди заключението си, като допълнително посочи, че не е налице алтернативен механизъм, а травмите са получени така, както се сочи от ищеца.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят П. И..- присъствал по времена инцидента и пряк очевидец на случилото се. От показанията на този свидетел, съдът приема за установено по делото, че свидетеля е бил заедно с ищеца в апартамента му, когато пристигали ответниците и между страните възникнал спор. От показанията на свидетеля се установи, че двете ответници блъснали вратата на терасата, в момент, в който ищеца се държал за рамката, като по този начин притиснали ръката му и му причинили телесни повреди.

В този смисъл са и показанията на св. В.П.от които съда прие за доказано, че пръстите на ищеца са били черни, подути, имал и рани по тях. С тия показания се доказа, че ищеца се е чувствал неприятно, защото не могъл да ползва ръката си нормално. Било му притеснено, дискомфортно, не можел да помага в грижите за детето. От показанията на тази свидетелка се установи, че това състояние на ищеца е продължило няколко седмици.

По делото е разпитА. свидетелката П., която посочва, че на 19.01.2023 г. страните се били в гр. Царево, в един от съседните апартаменти, като между страните възникнал скандал, по повод сменен патрон на входната врата.

Според тази свидетелка, стА.ло течение и вратата се затворила, като ударила ръката на ищеца.

Съда дава изцяло вяра на показанията на свидетелите И.и П. Същите се подкрепят категорично от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно- медицинската експертиза, поради което и съда ги кредитира като истинни.

Съда не цени показанията на свидетеля П., тъй като същите категорично се опровергават от показанията на св. И. и П.. както и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Според настоящия състав, по делото беше категорично доказано, че ищецът е претърпял сочените от него имуществени и неимуществени вредипретърпени болка и страдание- както и че тези вреди са в пряка причинна връзка с виновните и противоправни действия на ответниците, които са засегнали телесната му неприкосновеност като са му нанесли наранявания на ръката. В тази част исковете за имуществени и неимуществени вреди са доказани по своето основание, като искът за имуществени вреди е доказан по размер от приложената по делото фактура.

При определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, съдът съобрази следното:

4

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените неимуществени вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и интензивността на причинените неудобства, продължителността във времето, физическото и психическо състояние на ищците, тяхното социално положение и др. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/ 64 г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са например характера на извършеното, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него. Следва да се отчетат и всички онези неудобства- емоционални, физически и психически, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

Като взе предвид горните обстоятелства и съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и предвид установеното, че ищеца е претърпял редица неудобства в ползването на ръката си, в следствие на извършеното спрямо личността му, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението следва да се определи на сумата от 1500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

За да определи този размер, съдът съобрази вида, характера, дълбочината и интензитета на претърпените болки и страдания на ищеца, негативното въздействие върху неговото физическо, емоционално и психическо състояние. Съдът съобрази и фактите изложени от самия ищец и от свидетелите по делото, сочещи на преживени физически и психически травми, негативните емоционални преживявания, но при определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът счете, че за разликата над сумата от 1500,00 лв. до пълния претендиран размер от 2000,00 лв. искът ще следва да се отхвърли, тъй като според съда, интензитет на търпените неимуществени вреди, не отговаря по размер на заявената претенция за обезвреда за тази разлика.