Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4100 от 29.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15932/2025
Вид
Определение № 4100
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 345 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4100 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110115932 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 39041/2024 г. по описа на СРС, 82 състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.03.2026 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

„Йеттел България“ ЕАД е предявило срещу Г. Р. Б. по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

228 ЗЕС, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 5729,99 лв., която представлява сбор от следните парични вземания: сумата от 345,17 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по фактура № 7337365250/25.06.2022 г. за отчетен период 25.05.2022 г. – 24.06.2022 г., сумата от 354,01 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по фактура № 7338697810/25.07.2022 г. за отчетен период 25.06.2022 г. – 24.07.2022 г., сумата от 329,64 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по фактура № 7339989366/25.08.2022 г.

1 за отчетен период 25.07.2022 г. – 24.08.2022 г., сумата от 179,66 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по фактура № 7341282151/25.09.2022 г. за отчетен период 25.08.2022 г. – 24.09.2022 г., сумата от 3500,44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, неустойки и суми за мобилни устройства по фактура № 7342569773/25.10.2022 г. за отчетен период 25.09.2022 г. – 24.10.2022 г., сумата от 1021,07 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, неустойки и суми за мобилни устройства по фактура № **********/25.11.2022 г. за отчетен период 25.10.2022 г. – 24.11.2022 г., ведно със законната лихва от 26.06.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39041/2024 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е сключил с ответницата договори за мобилни услуги, по силата на които е предоставил електронни съобщителни услуги, както и договори за лизинг, въз основа на които е предоставил за временно и възмездно ползване мобилни устройства и пакети с базови аксесоари. Посочва, че е сключил с ответницата и договор за услуга „Интернет за дома“, по силата на който е предоставил устройството, посочено в т. 7 от договора. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите за мобилни услуги за плащане стойността на предоставените услуги в уговорения срок, поради което по всеки от тях била начислена неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси по всеки от договорите. Поради неизпълнение на задълженията на ответницата за плащане в срок на лизинговите вноски е настъпила тяхната обща изискуемост, произтичаща от чл. 2 от всеки от договорите за лизинг. Ответницата не върнала предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства и пакети с базови аксесоари, както предоставеното с договора за услуга „Интернет за дома“ устройство, поради което за последното дължи сумата от 999 лв. За всеки от отчетните периоди ищецът издал фактури, като по фактура № 7337365250/25.06.2022 г., издадена на стойност от 347,43 лв., ищецът претендира сумата от 345,17 лв. поради извършено частично плащане в размер на 2,26 лв., с което ответницата погасила задължението си за лизингова вноска за предпочетен номер +*** до размера от 122,33 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения особен представител е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва стойността на начислените по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** абонаментни такси за исковия период. Счита за неясно какви други „ползвани услуги“ са включени към стойността на абонаментните такси по този договор. Оспорва дължимостта на сумата в размер на 61,23 лв., респ. на сумата в размер на 354 лв., представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциална обща лизингова цена, доколкото в допълнителните споразумения за предпочетен номер +*** и за предпочетен номер +***, вкл. в приложимите към тях общи условия, не е налице уговорка в този смисъл. Излага, че е налице разминаване в стойността на реално дължимите лизингови вноски и претендираните от ищеца с исковата молба.

Оспорва дължимостта на сумата от 999 лв., тъй като договорът за услуга „Интернет за дома“ 2 не е надлежно прекратен. Твърди, че претендираните неустойки по всеки от договорите са прекомерни по размер.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието през исковия период на твърдяното облигационно правоотношение с ответницата, възникнало по силата на сключени договори за мобилни услуги, както и тяхното съдържание; че е бил изправна страна по договорите, вкл., че е предоставил на ответницата мобилни услуги през процесния период; размера на дължимите месечни абонаментни такси по договорите за мобилни услуги.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 345 ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието през исковия период на твърдяното облигационно правоотношение с ответницата, възникнало по силата на сключени договори за лизинг, както и тяхното съдържание; че е предоставил на ответницата лизинговото имущество по всеки от договорите за лизинг, както и размера на договорените лизингови вноски.

По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидни неустоечни клаузи, настъпване на предпоставките за претендиране на неустойките, вкл. надлежно упражняване на правото на разваляне на договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях, както и размера на дължимите неустойки, вкл. размерите на стандартните месечни такси по всеки договор за мобилни услуги, респ. по допълнителните споразумения към тях.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да установи погасяване на претендираните задължения.

УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства за надлежно упражняване на правото на разваляне на договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или 3 извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4