Протокол № 47 от 16.03.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 47 гр. Бургас, 13.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Й. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600272 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Я. М., се явява лично и с упълномощените защитници адв. Я. Н. и адв. В. К., както и родителят Н. К..

Не се явява жалбоподателят частен обвинител Г. Т., редовно призован.

За него се явява упълномощеният повереник адв. С. Б. от АК-С..

Не се явява упълномощеният повереник адв. Т. Г. от АК-С..

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Г..

АДВ. Б.: Заявявам, че моят доверител Г. Т. и адв. Г. знаят за настоящото производство. Частният обвинител не желае да се явява по делото, а колегата е служебно ангажиран.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

РОДИТЕЛ Н. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът, като изслуша становищата

1 на страните и съобрази обстоятелството, че неявяването на частния обвинител, който е редовно призован за днешното съдебно заседание, както и на втория му упълномощен повереник, не е пречка за разглеждане на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.

АДВ. Б.: Поддържаме подадената жалба.

АДВ. Н.: Поддържаме подадената жалба и допълнението към нея.

Моля да отмените определението, с което ми е наложена глоба за неявяването ми в предходното съдебно заседание. Грешката е наша, предоверихме се на обстоятелството, че болничният лист на нашия подзащитен е послужил за основание на съда да приеме извинителни причини и да отложи веднъж делото. Недоглеждане е разбира се, че той не отговаря формално на изискванията, но това, което знаехме беше, че неговото здравословно състоЯ.е не се е подобрило и че болничният лист в същия вид е удължен.

Когато стана дума, че М. е болен, аз бях намерен по телефона извън страната. Истината е, че това е било петък предходната седмица, в събота аз се прибрах в страната и в деня на заседанието бях абсолютно свободен на разположение в С.. Не пътувах, защото смятах, че е налице основание да не се гледа делото.

АДВ. К.: Поддържаме подадената жалба и допълнението към нея.

Аз също поддържам искането за отмяна на глобата. На 13.02.2023 г. съм се явила в Сливенския окръжен съд, т.к. там имах гр.дело № 109/2021 г. срещу КПКОНПИ, дело което многократно беше отлагано и поради тази причина и с оглед факта, защото знаех, че подзащитният ми е болен и дори да се явя, само ще чуя следващата дата, реших да не отлагам онова дело, което също беше с голям материален интерес.

Представям протокол от съдебно заседание и призовка за следващото съдебно заседание, от които се вижда, че аз съм пълномощникът по делото.

2

Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направените искания от адв. К. и адв. Н. за отмяна на наложените им глоби за неявяване в съдебно заседание на 13.02.2023 г.

След проведеното тайно съвещание съдът намери исканията на защитниците ведно с приложеното доказателство от адв.К. за основателни, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ наложените с определение от 13.02.2023 г. глоби в размер на по 600 лева на адв. Я. Н., адв. В. К. и подсъдимия Я. М..

Съдът дава ход на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча допълнителни доказателства. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Б.: Няма да соча нови доказателства, нямам доказателствени искания.

АДВ Н.: В жалбата сме посочили, че намираме делото за изяснено от фактическа страна. Поддържаме това си виждане. Нямаме искания по доказателствата.

АДВ. К.: Няма да сочим други доказателства.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства за изясняване на фактическата обстановка,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, макар и допустими, считам както въззивната жалба на подсъдимия М. и неговите защитници, така и въззивната жалба на частния обвинител за неоснователни, като на първо място ще взема отношение по въззивната жалба на подсъдимото лице.

3

Напълно споделям изводите на Окръжен съд-Ямбол по отношение на възприетата като доказана фактическа обстановка по делото и конкретно, относно обстоятелството касаещо отговорите, първо на въпроса поставен от защитата на подсъдимия - дали настоящият случай не може да се подведе под хипотезата на чл.15 от НК и на второ място, че безспорното нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от подсъдимия, а именно управлението на л.а."Т.Р."“ с превишена скорост от 85.5 км/ч. при изискуема за случая до 50 км/ч., е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, в резултат на което е и настъпила смъртта на пострадалия Т..

При протеклото по общия ред съдебно следствие, обосновано и законосъобразно съдът е уважил искането на защитата за назначаване на шесторна автотехническа експертиза, заключението на която считам за пълно, обосновано и законосъобразно, в синхрон с установените и събрани по делото и други доказателства и доказателствени средства и като такова, моля и Вие да кредитирате. Видно от обяснението на подсъдимия М., същият е изтъкнал в съдебно заседание на 09.11.2022 г., че е видял автомобила на пострадалия намиращ се от негово дясно. Това негово обяснение е съответно на показанието на свид.Т. по делото за ясното време и сравнително лекият трафик в деня на ПТП. То е съответно и на съдържанието на вещественото доказателство предявено в съдебно заседание - ДВД, съдържащо видео от ПТП за неограничена видимост във всички посоки над 70 м., съгласно експертизата. Тук е моментът да се изтъкне и още един аргумент – безспорно по делото се доказва, че управляваният от подсъдимия лек автомобил "Т.Р."“ е бил с дясна дирекция. Тоест, дори и седящата до него свид. Михайлова с тялото си не е възпрепятствала видимостта на подсъдимия в дясно, там където е било месторазположението на автомобила на пострадалото лице.

Нещо повече, отклоняването на движението на автомобила на подсъдимия наляво и после надясно по пътното платно, по негови собствени думи в обяснението в съдебно заседание пред Окръжен съд-Ямбол, е в резултат на възприетия движещ се автомобил на пострадалия. Но, видно от заключението на вещите лица, не е последвало намаляване на скоростта на л.а."Т.Р."“ или аварийно спиране, независимо от техническата възможност това да бъде сторено.

Съдебната практика е категорична в становището си за това, кой е 4 моментът, от който се приема, че пострадалият е станал опасност за подсъдимия. В дадения случай - това е моментът, в който предната част на автомобила на пострадалия е преминал мястото, респективно лентата за спиране. Именно от този момент за подсъдимия, при обективна възможност да възприеме това движение, е съществувало и задължението да намали вече превишената си скорост на движение и да спре, още повече, че е имал тази техническа възможност. Ето защо считам, че по делото е безспорно доказано наличието на причинно-следствената връзка между допуснатото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от подсъдимото лице и допуснатото по непредпазливост деяние. В тази насока е ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, Решение № 1309/1976 г. по н.д. № 1167/1976 г. на трето н.о. на ВС и др.

Следователно, като е признал подсъдимия за виновен по възведеното от Окръжна прокуратура-Ямбол обвинение, Окръжен съд-Ямбол не е допуснал нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.

На второ място - правилно подсъдимият М. е бил оправдан по отношение на повдигнатото обвинение за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Считам, че в тази норма не се предписва конкретно задължение на водачите и тя, като такава, няма отношение към конкретното поведение на подсъдимото лице.

На трето място, моля да приемете, че в случая не е налице и случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и това е така, т.к. при допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на подсъдимото лице, последният очевидно не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Не на последно място, по отношение на определеното наказание, считам, че изчерпателно съдебният състав на Окръжен съд-Ямбол е ценил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, при това възприемайки превес на смекчаващите такива, при отчетено съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалото лице. Същите няма да преповтарям и изцяло се солидаризирам с изтъкнатите смекчаващи и отегчаващи отговорността, визирани в мотивите на Окръжен съд-Ямбол. Ето защо, считам присъдата и за справедлива по отношение на наложеното наказание, с приложението на чл.66 от НК, включително и в частта относно 5 лишаването от право да се управлява МПС. Тези наказания в най-голяма степен ще изпълнят целите на генералната и частна превенция. В тази част на моята пледоария считам, че давам отговор и по въззивната жалба на частния обвинител.

Моля да потвърдите присъдата и по отношение на разноските в частта на направените такива на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, като присъдите в тежест на подсъдимия и тези пред настоящата инстанция.