Присъда № 15 от 14.05.2026, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към Присъда №15/14.05.2026 г. по НОХД № 114/2026 по описа Районен съд – ******, V състав

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура - ****** срещу подсъдимия Н.И.Х., ЕГН:

**********, за това, че на 04.09.2025 г. в гр. ******, като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица - извършители, с цел да набави за себе си и за неустановените по делото лица имотна облага, поддържал у Н.М.Д. заблуждение- че е изпратен от доктор да вземе сумата от 8 000 лева, във връзка с извършване на операция на внучката й, като взел посочената парична сума и с това й причинил имотна вреда в размер на 8 000 лева /4 090.33 евро - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Производството по делото се проведе по реда на глава XXVII от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие.

Същият, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По съществото на делото, прокурорът счита, че от събраните на досъдебното производство доказателства, безспорно се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимия Х. е осъществил състава на престъплението за което му е предявено обвинение. По отношение на наказанието, намира, че следва да се определи такова в размер на минималния такъв, а именно на 1 година „Лишаване от свобода“ което да бъде намалено с 1/3, доколкото и в случая счита, че са налице единствено смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Н.И.Х. по реда на чл.371 т.2 от НПК признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти.

Поддържа изцяло посоченото в хода на съдебното дирене от неговия защитник. С последната си дума моли за по-малко наказание.

Защитата на подс.Х. – адв.С. от ВАК счита, че фактическа обстановка е изяснена от всички доказателства по делото, като за извършеното от подсъдимия престъпление следва да му се наложи наказание при отчитане наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, като чистото му съдебно минало и липсата на криминалистични регистрации, младата възраст, съжалението и разкаянието. Именно за това моли за определяне на наказание под предвидения минимум, отложено с подходящ изпитателен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Св. Н.М.Д., живеела в гр. ******, ул. ******. Същата ползвала стационарен телефон с номер ****** и мобилен телефон с номер **********.

Подс. Н.И.Х. живеел в с. ******, общ. ******. Същият не работел, предвид и което отговорил на публикувана онлайн обява за работа като 1 шофьор. С него, на предоставения телефонен номер ******, на 03.09.2025 г. се свързало лице което му обяснило, че следва да взима пари за мебели от посочени от него лица. На следващия ден – 04.09.2025 г. мъжът се свързал отново с него от телефонен номер +****** , като чрез Вайбър комуникация го напътствало за получаване на парична сума от св.Д. от гр.******.

Междувременно със същата в 10,16 часа бил установен контакт на домашния й телефон от този номер. След като св. Д. приела обаждането, лице от женски пол й казало „Маминке, аз ти се обаждам от болницата, катастрофирахме!“ и веднага разговорът продължил с мъж, който се представил за доктор и който й казал „Внучката ви, единият й крак е счупен на две места, а другият на три и се налага да започнем операция, иначе ще я загубите“. Допълнил, че не следва да затваря телефона, като не след дълго разговорът продължил, при който лицето представило се за доктор казал на св. Д., че операцията щяла да струва 150 000 лева. Тя му отговорила, че няма такава парична сума, като той отвърнал, че ще изпрати човек да вземе парите, на адреса където свидетелката живеела и който споделила. Била изрично предупредена да не говори с лицето на което ще даде парите. Вярвайки, че помага на своята внучка, св. Д. събрала сумата от 8000 лева която имала в дома си , поставила ги в найлонова торбичка и отишла до входната врата на апартамента си, за да чака лицето на което да даде парите. Междувременно подс.Н.И.Х., уведомен за това, че следва именно от св.Д. да получи парична сума, около 11,20 часа пристигнал в гр. ******, в близост до ЖП- спирка ******. Същият започнал да търси жилищния блок на св. Д., като предвид затруднението му, виждайки св. Г.С., го попитал къде се намира търсения от него адрес, за който бил упътен от последния. Няколко минути след това, в 11,35 часа св. С. видял, че подс. Х. се намира пред жилищния блок на ул. ******. влизайки в същия, говорейки по мобилния си телефон. Пеш се качил до четвъртия етаж и видял, че св. Д. стояла от вътрешната страна на входната врата на апартамента си и държала найлоновата торбичка с процесната парична сума в размер на 8 000 лева в ръцете си. Тогава подс.Х. застанал пред св. Д., без да й казва нищо, като прекрачил с единия си крак в апартамента и взел от ръцете на св. Д. държаната найлоновата торбичка, в която се намирала сумата от 8 000 лева , след което си тръгнал. На същата дата подс. Х. се придвижил до Република ******, където на неустановена място оставил на неустановените лица взетата от него сума от която преди това взел по тяхно указание 800 лева.

В хода на разследването по образуваното ДП, с Протокол за доброволно предаване от 04.09.2025 г. подс. Х. предал доброволно предаване : 6 (шест) бр. банкноти с номинал 100 лева; 1 (един) бр. банкнота с номинал 50 румънски леи; 1 (един) бр. банкнота с номинал 5 румънски леи;4 (четири) бр. банкноти с номинал 1 румънска лея и мобилен телефон марка „Моторола“ с IMEI 1- ****** и IMEI2- ******. С разписка от 26.11.2025 г. предадената парична сума е била върната на св.Н. Д..

По ДП е приобщен и 1 бр. CD-R диск maxell със записи от камера поставена на жилищния вход на св.Д., а с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване подс.Х. бил изготвен снимков материал на същия и изготвена комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза. Видно от заключението на същата на фотокопията от диска е заснето едно и също лице, а именно – подс. Н.И.Х..

Събраните по делото доказателствата са непротиворечиви, и последователни, като същите изцяло подкрепят направените от подс.Х. самопризнания, като въз основа и на това съдът приема за установени 2 обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Същите обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което настоящия съд изцяло основава на тях своите фактически изводи.

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира за доказано, че подс. Х., е извършил престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.4, от НК, за това, че на 04.09.2025г. в гр. ******, обл. ******, в съучастие, като помагач с неустановени по делото лица – извършители, с цел да набави за себе си и неустановените лица имотна облага, умишлено улеснил извършването на деянието, като взел сумата от 8 000 лева от пострадалата Н.М.Д., у която било възбудено и поддържано заблуждение, че парите са необходими за извършване на операция на внучката й, с което й била причинена имотна вреда в размер на 8 000 лева /4090,33 евро/, като го оправда по първоначално повдигнатото обвинение, да е извършил деянието в качеството му на извършител.

От обективна страна, в конкретния случай са налице всички признаци на визирания престъпен състав за осъществено деяние по чл.209 от НК, като по отношение на основните факти са събрани достатъчно доказателства, които са безспорни, непротиворечиви и еднопосочни. По делото е установено по несъмнен начин фактът на извършване на престъплението, при условията на съучастие и при което съществуването на извършители, макар и неизвестни, както и след като са събрани достатъчно доказателства за акцесорното съучастие на подс.Х., не са налице материалноправни пречки пред реализиране на наказателната му отговорност.Предвид фактическите прояви на деятелността на подс.Х., който е демонстрирал пред пострадалата, че той е изпратеният за парите, съгласно условията на възбуденото заблуждение от другите съучастници, то и според настоящия състав, същият не е допринесъл за заблуждението на жертвата, но пък в субективните му представи е имало оформено знание за предназначението на пренасяните пари, затова и дейността му следва да бъде квалифицирана като помагаческа.

Принципно, по дефиниция извършителството предполага участие в самото изпълнение на престъплението, като на плоскостта на изпълнителното деяние на измамата по чл.209, ал.1 от НК това предпоставя участие във формирането или в поддържането на вече формираните неправилни представи у измамения относно основанието за имущественото разпореждане или условията, при които трябва да се изпълни то. Необходимо условие е обаче деецът да е реализирал собствена активност по въздействие върху измамения.

В случая фактите показват, че подсъдимият Х. не само не е упражнил въздействие върху измамената св.Д. чрез собствена активност свързана към възбуждане или към поддържане на заблуждение, като контактът му е бил единствено при получаване на паричната сума от същата. Налице е класически случай на престъпно поведение, улесняващо измамата, извършена от неустановените съучастници на подсъдимия, доколкото същият се е съгласил да съдейства във на предложилият му „работа“ непознат, като събира от различни адреси парични суми, които ще му бъдат давани , като деятелността му в случая е ограничена именно до това - да вземе пликовете с пари и да ги отнесе и остави на посоченото от непознатото лице място, задържайки съответната "комисионна" за себе си. В конкретния казус подсъдимият, като помагач, е улеснил настъпването на имотната вреда в резултат на престъпното заблуждение у пострадалата. Реално, без деятелността на същия общественоопасната последица не би могла да се 3 реализира. Той е съзнавал своята противоправна роля - да вземе и предаде другиму пари, които са дадени от св.Д. под влияние на формирани от другиго неверни представи и с това й се причинява имотна вреда.

Ето защо и въз основа на установените по делото факти, обективирани в ОА, в рамките на приетите фактически положения, съдът приложи закон за същото наказуемо престъпление, като извършеното от подсъдимия престъпление се преквалифицира като осъществено такова в качеството му на помагач.

За престъплението по чл.209, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство изразено съжаление, чистото му съдебно минало, възрастта на подсъдимия, стойността на нанесената щета, конкретният му принос и форма на деятелност, а именно – помагаческа такава. При определяне на наказанието за така извършеното престъпление съдът съобрази в случая наличието единствено на смекчаващи вината на подс.Х. обстоятелства. Същите обаче съдът не намери за многобройни или налично изключитело такова, които да доведат до приложение на чл.55 от НК. Не може да се направи извод, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание би се явявало прекомерно репресивно съобразно данните за деянието и дееца. Наказание, определено в по- нисък размер от приетото от съда не би постигнало целите, визирани в чл.36 от НК и не би спомогнало за превъзпитанието на подсъдимия и подготовката му за съобразен с обществените норми живот. Ето защо на подсъдимия Х., съдът определи наказание в съответствие с разпоредбите на чл.54 и чл.36 от НК, в размер от една година „Лишаване от свобода“. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с една трета, като наложи наказание в размер на осем месеца „Лишаване от свобода“.