Решение № 6692 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6692 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100508686 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8686/2025 г по описа на СГС е образувано &

-по въззивна жалба на Столична община срещу решение №10390 от 03.06.2025 г по гр.дело №49238/2024 г на СРС , 76 състав , поправено с решение №10397 от 03.06.2025 г и решение №15552 от 15.08.2025 г по същото дело , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ във вр.чл.410 ал.1 КЗ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 гр.София сумата от 3897,88 лева, представляваща регресно вземане на застраховател по застраховка „Каско“ на МПС, за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 00001261-19-800407 и ликвидационни разноски в размер на 20 лева, за настъпило на 09.10.2019 г. в гр. София на ул.Иван Хаджиенев в района на кръстовището с ул.Хайдут Сидер ПТП / попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно/ , при което е увреден л.а.„Киа Каренс“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 481,26 лева разноски пред СРС ;

- и по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 гр.София срещу посоченото решение на СГС , но в частта , в която е отхвърлен иска на дружеството да се осъди Столична община да му заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1370,53 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху описаната главница за периода 19.08.2021 г – 19.08.2024 г ; както и дружеството е осъдено да заплати на СО сумата от 26 лева разноски пред СРС .

1

Въззивникът СО излага общи доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ . Липсва фактическия състав на регресното вземане и първоинстанционният съд не е изложил конкретни и задълбочени мотиви . Липсва валидно сключен договор за застраховка и не е налице покрит риск . Налице е съпричиняване от страна на водача на МПС .

Въззивникът ЗК „Лев Инс“ АД излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част . Налице е покана от 05.05.2020 г до СО за заплащане на процесната главница , която е връчена на 08.05.2020 г . Искът за обезщетение за забава се явява доказан по основание и размер .

СО е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ . Излага общи доводи , че жалбата е неоснователна .

ЗК „Лев Инс“ АД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на СО . СРС правилно е възприел наличните доказателства и е изложил законосъобразни мотиви .

Въззивните жалби са допустима. Решението е връчено на въззивниците на 10.06.2025 г и е обжалвано в срок съответно на 12.06.2025 г и на 05.06.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС е приел , че според застрахователна полица №93001910038824/27.05.2019 г. за застраховка „Каско“ на МПС, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, с период на валидност от 29.05.2019 г. – 28.05.2020 г., към датата на твърдяното ПТП /09.10.2019 г./ ищецът е носил риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила при уговорено застрахователно покритие „Каско“, Клауза 1 – Всички рискове.

Увреждането на процесното МПС представлява покрит риск по договора , защото видно от приложените към полицата Общи условия /л. 15 от делото пред СРС /, застрахователят покрива вреди от ПТП по време на движение и/или в паркирано състояние, който риск, съгласно дефиницията, дадена в пункт XIV „Определения“ от процесните ОУ, представлява „внезапно сблъскване на МПС с друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни обекти..“, какъвто неподвижен обект несъмнено представлява неравност на пътното платно.

Пред ищеца като застраховател е образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-126119-800407, като съгласно изготвените описи на щетите /л. 23 и л. 24 от делото пред СРС / са установени уврежданията върху предна лява гума, предна лява джанта на автомобила, греда преден мост, шенкел преден ляв, носач преден ляв, кормилен накрайник външен и вътрешен.

С възлагателно писмо застрахователят е възложил ремонта на автомобила на сервиз „Евросервиз Тандер“ ЕАД, като на 17.04.2020 г. е изплатил по негова сметка сумата от 3877,88 лева , съгласно издадената от сервиза калкулация по щета и фактура от 28.01.2020 г.

Съставен е ПТП № 1731082 от органите на МВР след посещение на мястото на инцидента.

2

Същият се ползва със задължителна доказателствена сила за установените пряко от съставителя обстоятелства – в това число, наличието на дупка пътното платно/.

Според СРС от приетата и неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС – Б.А.Н. се установява следният механизъм на ПТП: На 09.10.2019 г. в град София, водачът на МПС Киа Каренс, рег.№ ****, се е движил по ул. Иван Хаджиенев с посока на движението от Трета градска болница към ул. Хайдут Сидер. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието (21:20 часа), в условията изкуствено осветление, при ясно време и суха пътна настилка паваж, на пътен участък с една пътна лента с широчина от 6,01 до 7,00 м, предназначен за еднопосочно движение, регулиран с пътни знаци. Достигайки района на кръстовището с ул. Гьорче Петров, автомобилът преминава през необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което става причина за увреждане на автомобила.

Според САТЕ описаните щети / джанта предна лява, гума предна лява, греда преден мост, шенкел преден ляв, носач преден ляв, кормилна щанга лява к-кт, лагер шенкел, реглаж преден мост/ се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.

Според СРС установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Ответникът е бил задължен да осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП.

Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху автомобила вреди.

Според СРС събраните доказателства водят до еднозначен извод , че е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие и са а нанесени имуществени вреди върху автомобила вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника. Не е доказано при условията на пълно доказване от ответника възражението за съпричиняване от водача на МПС . Размерът на имуществените щети също е доказан чрез представените писмени доказателства и САТЕ . Ответникът не твърди, а и не се установява по делото да е погасил 3 процесната главница , поради което този иск е основателен .

Според СРС искът по чл. 86 ЗЗД е неоснователен . Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. За поставяне на ответника в забава е необходима покана. В случая по делото е представена регресна покана до ответника от 05.05.2020 г., както и обратна разписка от „Спиди“ АД /л. 34 от делото пред СРС /. Видно от последната, на 08.05.2025 г. Столична община е получила пратка в плик от „ЗК Лев Инс“ АД, изпратена на 07.05.2020 г. От представената товарителница обаче не може да бъде установено по еднозначен начин съдържанието на пратката, доколкото в описание на съдържанието е посочено единствено „документи“.

Решението на СРС е частично неправилно .

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В случая жалбата на ответника СО се явява бланкетна . Изложените в нея общи оплаквания за процесуални нарушения и за липса на мотиви от страна на първоинстанционния съд , както и цитиране на задължителна практика на ВС и ВКС в тази насока не представлява изричен довод за неправилност , който да подлежи на разглеждане от въззивния съд . Във въззивната жалба липсва каквато и да е конкретика и анализ на наличните доказателства , на мотивите на СРС и пр. , поради което настоящият съд не е длъжен да извършва служебна проверка за неправилност , в това число за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост . Общото посочване от въззивника СО на „съпричиняване“ от страна на „водача на автомобила“ също не е конкретен довод , още повече , че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока . Отделно изглежда , че възраженията за съпричиняване пред СРС са били повече от едно , а ответникът така и не е представил никакви доказателства по нито едно от тях. В частта по иска за главница решението на СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди .

Въззивната жалба на ищеца-застраховател е основателна . Първоинстанционният съд правилно е констатирал , че е налице отправена и връчена на ответника на 08.05.2020 г покана за плащане на процесната главница. При липса на изрично оспорване на разписката за връчване на поканата от страна на ответника в отговора на исковата молба , а и в течение на делото пред СРС и дори пред настоящия съд , неправилно СРС е обявил това обстоятелства за спорно , респ. за недоказано в решението си. В тази част решението на СРС трябва да се отмени и искът по чл.86 ЗЗД да се уважи в претендирания размер .

Ищецът не дължи разноски и има право на допълнителни разноски пред СРС и на разноски пред СГС .

4

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №10390 от 03.06.2025 г по гр.дело №49238/2024 г на СРС , 76 състав , поправено с решение №10397 от 03.06.2025 г и с решение №15552 от 15.08.2025 г по същото дело , в частта, с която отхвърлен иска на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 гр.София да се осъди Столична община да му заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1370,53 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.08.2021 г – 19.08.2024 г , върху главница от 3897,88 лева, представляваща регресно вземане на застраховател по застраховка „Каско“ на МПС, за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 00001261-19-800407 и ликвидационни разноски в размер на 20 лева, за настъпило на 09.10.2019 г. в гр. София на ул.Иван Хаджиенев в района на кръстовището с ул.Хайдет Сидер ПТП / попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно/ при което е увреден л.а.„Киа Каренс“ с рег. № **** ; и в частта , в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Столична община сумата от 26 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :