Решение № 66 от 24.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20254001000089 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3597/17.03.2025г. от “Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК831184677, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно срещу Решение № 42/17.02.2025г. постановено по т.дело № 69/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е ОТХВЪРЛEН предявения от въззивника против „Аркус“ АД с ЕИК 129007079, със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, представлявано от Изп.Директори, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено, че „Аркус“ АД дължи на “Корпоративна търговска банка”АД/в несъстоятелност/ следните суми: 792 143.52 USD /седемстотин деветдесет и две хиляди сто четиридесет и три щатски долара и петдесет и два цента/, представляваща неиздължени комисионни /73 226.87 USD комисионна за издаване съгласно чл. 1 ал.3 б.„а“ в размер па 0.20 % за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2022г. и сумата в размер на 718 916.65 USD комисионна за ангажимент съгласно чл. 1ал.3 б.„б“ в размер на 2.05 % за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2022г./ по Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. между „КТБ“АД и „Аркус“ АД и прилежащите му Анекс № 1 от 06.01.2004г. и Анекс № 2 от 25.10.2007г., SWIFT 36/033, ведно със законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 19.01.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, 1 както и за сумата в размер на 135.43 лева /сто тридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски за подновяване на обезпечения за периода от 11.10.2018 г. до датата на извлечението - 31.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 343 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.04.2023 година по ч.гр.д. № 160/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; сумата 300.00лв., представляваща разноски по ч.гр.дело №160/2023г. на ГОРС.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска на “КТБ” АД/н/ да бъде уважен.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че „Аркус" АД има задължения към „КТБ" АД /н./, произтичащи от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. реф. № 36/033, сключен от една страна от „КТБ" АД и от друга от „Аркус" АД като клиент/наредител или кредитополучател, с който банката поема задължение да издаде по нареждане на „Аркус" АД контрагаранция за сума в размер 1 568 400 USD, която да послужи пред банката - гарант UBS AG Zurich/предоговорена на ABU DHABI COMMERCIAL BANK, ABU DHABI, UAE ТБ на Абу Даби,ОАЕ/, която от своя страна да издаде гаранция пред посочения бенефициент, обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на боеприпаси на стойност 15 683 758 USD,в претендирания от ищеца размер, като твърди, че задължението на ответника е установено от приетото по делото заключение по ССЕ. Оспорва извода на съда, че неустойката от 0.2% се дължи еднократно, като твърди, че до спиране на плащанията, ответникът е заплащал същата на тримесечие. Текстът на банковата гаранция е изцяло посочен в SWIFT съобщението 36/033. Твърди, че съдът неправилно тълкува в тежест на КТБ факта, че по делото не е представена банкова гаранция от ТБ на Абу Даби, ОАЕ, доколкото „КТБ“ АД/н/ няма как да разполага с банковата гаранция, издавена от ТБ на Абу Даби, тъй като връщането й би означавало, че отношенията по същата са финализирани, а това не е така. Поддържа, че към дата на депозиране на исковата молба, банковата гаранция е валидна, индиция за което е безспорно установеното, че „КТБ“ АД /н/ е превела в полза на ABU DHABI COMMERCIAL BANK, ABU DHABI, UAE, банковата гаранция 36/033 в размер на 1 568 400 USD. Доказателство, че договорът не е прекратен с представянето на Окончателния сертификат от 2005г. е и, че до 2014г. /когато банката е поставена под особен надзор/, ответникът е заплащал дължимите комисионни. Твърди, че в „КТБ“АД/н/ не е постъпвала информация за финализиране на отношенията,не е отправяно и връчвано от бенефициента на „КТБ“ АД/н/ на уведомление за прекратяване на банковата гаранция, респ. контрагаранцията. За продължаването на договора се позовава на представена по делото кореспонденция между „КТБ“АД/н/ и ТБ на Абу Даби от 11.05.2015г., от която е видно, че гаранцията се подновява. Предвид горното твърди,че е налице хипотезата на чл.1, ал. 2, т. 8 от сключения договор за гаранционна сделка, а именно автоматично удължаване на действието на гаранцията и контрагаранцията, което пък обективно означава дължимост на комисиони. Окончателен сертификат за приемане на доставките по Договор № DP3/2/6/2002/50-С не е представен на банката , а в хода на производството същата го е 2 оспорила. Отделно от това твърди, че отношенията между „КТБ“ АД/н/ и „Аркус“ АД по банковия акредитив са извън предмета на делото и не касаят възникналите правни отношения между същите по процесия договор за гаранционна сделка, както и, че с окончателния сертификат се уреждат отношения между ответника и трето за спора лице, поради което го счита за неотносим. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва всички твърдения изложени в жалбата, с подробни аргументи идентични с изложените в отговора на исковата молба. Поддържа, че съгласно чл.4, чл.6 и чл.8 от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2023г., сроковете на валидност на банковата гаранция, респ., на контрагаранцията са изтекли. Отношенията между „Аркус“ АД, в качеството на продавач, и Генералния щаб на Въоръжените сили на ОАЕ (купувач) по Договор №DP3/2/6/2002/50-С са били финализирани в рамките на срока на валидност на гаранцията/контрагаранцията, за което е издаден Окончателен сертификат за приемане от 27.12.2005г.,подписан от представители на страните /л. 104 от дело/. „Аркус“ АД е доставило цялото количество боеприпаси по договора /последните доставки на стоки са извършени на 29.07.2005г. и на 28.09.2005г./, като е получило пълния размер на договорената цена от 15 683 758 USA, съобразно неотменяем акредитив, който е бил открит в „КТБ“/н/ АД. До изтичане срока на валидност на гаранцията, респ., контрагаранцията, не се установява да е имало рекламации от купувача спрямо „Аркус“ АД във връзка с доставените изделия, поради което не са настъпили условията за удължаване срока на гаранцията/контрагаранцията. Съгласно чл.11 от Договор №DP3/2/6/2002/50-С за доставка на боеприпаси, гаранцията на доставените стоки от „Аркус“ АД е две години от датата на подписване на Окончателния сертификат за приемане, като през посочения период купувачът ще проверява пратката за съответствие със спецификацията и този период се базира на срока на валидност на банковата гаранция за изпълнение. Доколкото се касае за банкова гаранция за изпълнение на договора, същата се издава, за да покрие гаранционния срок на изделията по чл.11 от договора. Твърди, че гаранцията и контрагаранцията са прекратени и по силата на приложимото към правоотношенията материално право - чл.288 от ТЗ, Еднообразни правила за гаранциите на поискване /ЕПДГ/ - чл.4 и чл.5 - ако гарантът не получи претенция на или преди датата на прекратяването, както и ако претенцията по гаранцията е изпълнена при пълно удовлетворяване на всички права на бенифициера, гаранцията се прекратява. Поддържа, че невъзстановено парично покритие от ТБ на Абу Даби на „КТБ“ АД/н/ не води до извод за неизтекъл срок на гаранцията. Поддържа, че въпреки дадените му указания, ищецът не представил по делото банковата гаранция, която е следвало да бъде издадена от ТБ на Абу Даби съобразно клаузите на Договора за гаранционна сделка от 18.12.2003г.,а е представил единствено контрагаранцията, която е излъчена от КТБ към ТБ на Абу Даби със SWIFT съобщение реф. №36/033. Твърди, че по 3 делото ищецът не е представил изисканите от него документи, като с това е признал, че не разполага с процесната банкова гаранция. Твърди, че от представеното по делото писмо от „КТБ“АД/н/ до ТБ на Абу Даби от 11.05.2015г. не се установява при условията на пълно и пряко доказване валидността на гаранцията за периода /01.04.2017г. – 31.12.2022г./ От същото единствено се установява, че на 11.05.2015г. „КТБ“АД/н/ вече е спряла да плаща задълженията си за комисионни към ТБ на Абу Даби по банковата гаранция. Излага, че от заключението по ССЕ, безспорно се установява, че „Аркус“ АД няма задължения към „КТБ“АД/н/, които да произтичат от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г.По отношение оспорването на окончателния сертификат за приемане представен от ответника, твърди, че същото е бланкетно, в последното по делото заседание ищецът е заявил, че няма доказателствени искания, както и, че доколкото „КТБ“АД/н/ има положението и на авизираща банка по отношение на акредитива, последната е получила и потвърдила не само окончателния сертификат за приемане на доставките, но и спесимените на двете длъжностни лица, които са подписали документа от името на Генерален щаб на въоръжените сили на ОАЕ.

Претендира да бъдат присъдени направените по делото съдебно - деловодни разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалните си представители, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд –Велико Търново е образувано по иск на „КТБ“ АД /н./ - град София , с правно основание чл. 422 от ГПК против „Аркус“ АД – град Лясковец, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на „КТБ“ АД /н./ - град София сумата общо в размер на 792 143.52 USD, дължима на основание Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 година и прилежащите му Анекс № 1 от 06.01.2004г. и Анекс № 2 от 25.10.2007г., SWIFT 36/033, от която сумата в размер на 73 226.87 USD комисионна за издаване съгласно чл. 1 /3/, б. „а“ в размер па 0.20 % за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2022 г., сумата в размер на 718 916.65 USD - комисионна за ангажимент съгласно чл. 1 /3/. б. „б“ в размер на 2.05 % за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер на 135.43 лева, представляваща разноски за подновяване на обезпечения за периода от 11.10.2018 година до датата на извлечението - 31.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 343 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 160/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; сумата 300.00лв., 4 представляваща разноски по ч.гр.дело №160/2023г. на ГОРС.

В исковата молба ищецът твърди, че страните са в търговски отношения по силата на Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 година, SWIFT 36/033, банката е поела задължение да издаде по нареждане на „Аркус“ АД, контрагаранция за сума в размер 1 568 400 USD, която да послужи пред банката гарант UBS AG Zurich / заменена с банка Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, съгласно Анекс № 1 от 06.01.2004 година/, която от своя страна да издаде гаранция /безусловна, като плащане по нея ще се извърши при получаване на първо писмено поискване от бенефициента, без обръщане към наредителя пред посочения бенефициент/, обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на боеприпаси на стойност 15 683 758 USD между ответника и Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ. Твърди, изпълнение на задълженията си по договора, като по нареждане на „Аркус“ АД е издадена банкова контрагаранция с реф. № 36/033 в полза на Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, която от своя страна е издала банкова гаранция за добро изпълнение и качество в полза на Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ. Излага, че претендираните от ответника суми представляващи такси и комисионни са дължими съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, а именно комисионна за издаване на гаранцията в размер на 0.2 % и комисионна за ангажимент в размер на 3.5 % на тримесечие, платима в края на всяко тримесечие, такси за текст и др. Посочват, че с Анекс № 2 от 25.10.2007 година, страните са договорили размерът на дължимата комисионна за ангажимент от 3.5 % да бъде намален на 2.05 %.