Решение № 37 от 19.06.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Радомир, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20251730200006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./17.10.2025 г. на началник група към ОДМВРПерник, сектор „П. п.“ – П., упълномощен с .2/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя В. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.У., ул.Й. Й., № ., са наложени административни наказания по чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца.

Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.С. С. от САК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган- началник група към ОДМВР- П., сектор „П.п.“ – П., редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт серия GA, № ./22.09.2024 г. за установяване на административно нарушение на Н. М., на длъжност „командир на отделение“ при ОДМВР - П., сектор „П. п.“ П. Според констатациите в същия, на 22.09.2024 г., в 14:50 часа, в община Р., на път 1

Автомагистрала № А-3, като Водач на товарен автомобил, „М. А.“, СВ.3ТН, с посока на движение от град С. към град Д., жалбоподателят В. Г., е управлявал въпросния автомобил, собственост на фирма „О. Б.“ ЕООД, с Булстат ., като в района на километър 31.800 се е движел в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство. Същият бил сам в МПС.

Отбелязано е, че с поведението си водачът е нарушил чл.58 т.З от ЗДвП.

В качеството на свидетел са разпитани актосъставителят Н. М. и свидетеля по акта П. Д..

Според показанията на актосъставителя Н. Й. М., на длъжност „Командир на отделение“, Сектор „ПП“ към ОДМВР - П.. Съставеният акт бил за това, че влекач с прикачено полуремарке се движел в аварийната лента в района на км.31+800, посока Д., по АМ „С.“, община Р.. Не си спомня дали жалбоподателят е имал възражения. Спрели превозното средство, обяснили на водача и съставили необходимия документ. Същият бил сам при извършване на проверката.

Почти целият обем на камиона бил в аварийната лента. Левите гуми бяха точно до границата с дясното платно. Целият автомобил бил в аварийната лента, а левите гуми били в дясното платно, близко до границата. Не знае каква е причината за това. Не си спомня дали има отбивка там в района. Не си спомня той да е обяснил нещо когато го спрели. Попитали го дали има здравословни причини или аварийна причина по МПС-то, но той не споменал нищо. Някъде в близост имало някаква отбивка, но не си спомня точно, била отбивка с една чешма. Те карали зад него. Изразява предположение, че може да е искал да направи път на тях, но те не са му пускали светлини.

В показанията си свидетелят П. В. Д., на длъжност „М. а.“ към Сектор „ПП“ОДМВР- П., твърди, че няма спомен конкретно за случая. Потвърждава единствено подписа си върху акта.

Изискана е схема от АПИ относно пътния участък на АМ „С.“, км.31+800, посока Д.. Видно от същата, съществува отбивка. В съпроводителното писмо от АПИ се сочи, че пътни знаци Г11 и С6.3 на км. 300 + 219 приблизително съответстват на км. 31 + 795 и на мястото, където има предпоследен знак за чешма и има прекъсната линия.

С оглед на така установеното наказващият орган началник група към ОДМВР- П., сектор „Пътна полиция“ – П., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно постановление № .5/17.10.2025 г., с което на жалбоподателя В. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Угърчин, ул.Йордан Йовков, № 39, са наложени административни наказания по чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца.

От правна страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.

2

Същата е основателна по следните съображения:

За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.

Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Както в АУАН, така и в обжалваното НП е отбелязано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58 т.З от ЗДвП, според който текст при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Наказателното постановление обаче, се явява неправилно. Видно от събраните по делото писмени доказателства и най- вече – от приложената схема от АПИ относно пътния участък на АМ „С.“, км.31+800, посока Дупница, на мястото съществува отбивка. В съпроводителното писмо от АПИ се сочи, че пътни знаци Г11 и С6.3 на км. 300 + 219 приблизително съответстват на км. 31 + 795 и на мястото, където има предпоследен знак за чешма. В показанията си свидетелите твърдят, че не си спомнят дали е имало отбивка в 3 района и в този смисъл съдът приема за безспорно установено оот приложените по далото писмени доказателства, че това е така.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.178ж, ал.1 ЗДвП. Текстът гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.“ В настоящия случай е отбелязано, че се отнася до хипотезата на предложение първо от посочения текст. Както бе отбелязано погоре, от доказателствата по делото се установи, че на мястото е имало отбивка и именно това е наложило напускането на пътното платно. Ето защо наказателното постановление се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./17.10.2025 г. на началник група към ОДМВР- П., сектор „П. п.“ – П., упълномощен с /02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя В. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.У., ул.Й. Й., №., са наложени административни наказания по чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съдПерник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4