Решение № 497 от 11.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300503302 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Р. И., ЕГН ********** с адрес село Н.с., ул.“***-та“ № ***, община С., област П., чрез пълномощника по делото адвокат С. Л., против Решение № 412 от 09.02.2022 г. постановено по гр.д. № 16854/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., с което се ДОПУСКА съдебна делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1395 (хиляда триста деветдесет и пет) кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда от около 70 (седемдесет) кв.м., находящо се в село Н.с., общ. С., област П., за което е отреден парцел ***, кв. 50 по плана на селото, одобрен със Заповед № *** г., при граници по регулационен план, парцели с номера: ***, ***, ***,***, ***, ***, *** и улица, а по нотариален акт от *** г., № ***. том ***, дело *** г. на нотариус при Районен съд – Пловдив: улица, Г.Б., А.И.Т. и братя Б. и А.Х., КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ между: Р. И. И., ЕГН **********, Б. И. И., ЕГН ********** и И. Р. И., ЕГН **********, ПРИ КВОТИ - 2/4 (две четвърти) идеални части за И. Р. И. и по 1/4 (една четвърт) идеална част за Р. И. И. и Б. И. И..

Във въззивната жалба се излагат съображения за допустимостта й като подадена в законоустановения срок от връчването на решението.

Оплакванията на въззивника са, че решението е постановено при съществени 1 нарушения на материалния и процесуалните закони и правила, поради което е бил лишен от правото си да участва в процеса и да бъде надлежно представляван, както и за наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, за да се яви лично или чрез повереник.

Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения от Районния съд, въз основа на които въззивникът е бил лишен от правото си на защита. Искането към съда е да отмени обжалваното решение, ведно с всички законни последици. Претендира разноските пред въззивната инстанция.

С молба с вх. № 4334 от 05.02.2024 г. от въззивника, чрез пълномощника адвокат Л., се поддържа доводите за порочност на атакуваното решение като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че по делото не е изяснен регулационният статут на имота и уредени ли са регулационните отношения с имот *** относно придаваемото място към парцел ***. Намира се, че е недопустимо въпросът за регулацията на недвижимия имот да бъде приета само на база на твърдения от страна в процеса. Излага съображения, че в имота има други сгради и строежи, които не са заявени и не е установен техният статут, както и че не е изследван и въпросът има ли нарушение на параграф 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Р. И. И., ЕГН ********** и Б. И. И., ЕГН **********, двамата с адрес: село Н.с., ул.“***-та“ № ***, община С., област П., чрез пълномощника адвокат И. В., с който вземат становище за неоснователност на жалбата. Излагат съображения за редовното провеждане на отритото съдебно заседание на 20.01.2022 г. Намират за неоснователни доводите за нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Поддържат, че в първата фаза на делбата съдът правилно и законосъобразно е индивидуализирал имота, съсобствениците и размерът на техните права. Моли се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се сторените разноски от Р. И. И..

С молба с вх. № 8813 от 12.03.2024 г. от въззиваемите страни, чрез пълномощника адвокат В., се излагат съображение за недопустимост на въззивната жалба като просрочена с искане да се прекрати производството и да се върне жалбата. Поддържат аргументите си за неоснователност на въззивната жалба, които са изложени в отговора на въззивната жалба.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

При проверка допустимостта на въззивната жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна в производството, която е останала недоволна от постановеното съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, както и от към съдържание и 2 приложения е редовна.

Неоснователни са доводите на въззиваемите страни, поддържани в молба с вх. № 8813 от 12.03.2024 г., за недопустимост на въззивната жалба като просрочена. По делото се установява, че въззивникът И. Р. И. е бил представляван в първоинстанционното производство от процесуалния представител адвокат Б.М. по силата на упълномощаване с пълномощно от 15.06.2021 г. С молба вх.№ 3882 от 18.01.2022 г. адвокат М. е уведомил районния съд за отказа си от предоставена му представителна власт . С достигането на това волеизявлението на адвокат М. до съда е настъпило и прекратяване на представителството. Предвид последното извършеното първоначално връчване на препис от първоинстанционното решение на 15.02.2022 г. на И. Р. И., чрез адвокат М., не е надлежно и не обвързва посочената страна по делото. Това е констатирано и от първостепенния съд, който на 12.12.2022 г. е разпоредил връчване на препис от обжалваното решение на И. Р. И., чрез пълномощника адвокат С. Л. с представено по делото пълномощно. Последвало е надлежно връчване на препис от решението на И. Р. И., чрез адвокат С. Л., на 04.01.2023 г. Въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана на 17.01.2023 г., поради което същата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК.

Ето защо неоснователни са съображенията на въззиваемите страни за влизане в сила на първоинстанционното решение на 22.03.2022 г. като съдебна практика, на която се позовават, в случая не намира приложение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато се касае за нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично направено оплакване за това с въззивната жалба съгласно разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството по настоящето дело е делбено във фазата по допускането на делбата.

Предявен е иск правно основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН от Р. И. И., ЕГН **********, и Б. И. И., ЕГН **********, против И. Р. И., ЕГН **********, за допускане до делба между страните на дворно място с площ от 1395 кв.м., ведно със застроената в него жилищна сграда от около 70 кв.м., находящо се в село Н.с., общ. С., област П., при граници - улица, Г.Б., А.И.Т. и братя Б. и А.Х., съставляващо парцел *** в кв. 50 по плана на селото - без припадащото се на регулация място към парцела от имот *** /парцелът, урегулиран е 1453 кв.м./, с административен адрес: общ.С., с.Н.с., ул.“***-та“ № ***, при квоти: 1/4 идеална част за Р. И. И., 1/4 идеална част за Б. И. И. и 2/4 идеални части за И. Р. И..

От И. Р. И., ЕГН ********** не е постъпил отговор на исковата молба, в първото открито съдебно заседание не е оспорил съсобствеността между 3 страните при посочените квоти.

С постановеното по делото решение е допусната делбата на посочените в исковата молба недвижими имоти - дворно място и жилищна сграда при заявените квоти.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

Настоящият въззивен състав на ПОС след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становището на въззиваемите страни, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че делбеният поземлен имот - дворно място с площ от 1395 кв.м., ведно със застроената в него жилищна сграда от около 70 кв.м., находящи се в село Н.с., общ. С., област П., са били придобити с договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт от *** г., № ***. том ***, дело *** г. на нотариус при Районен съд – Пловдив, от Р. Р. И. и съпругата му А. И. И. по време на брака им, сключен на *** г. съгласно удостоверение за сключен граждански брак от Общ.С..

От представените по делото удостоверения за наследници изд. от Общ.

С. се установява, че А. И. И. е починала на *** г., а Р. Р. И. е починал на ***г., при което са оставили следните наследници: Р. И. И. и Б. И. И. по право на заместване от сина им И. Р. И., починал на *** г., както и сина си И. Р. И..

Предвид изложеното на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗС, страните по делото се легитимират като съсобственици на процесните имоти при квоти: 2/4 идеални части за И. Р. И. и по 1/4 идеална част за Р. И. И. и Б.

И. И..

Във въззивната инстанция се прие като доказателство - скица на процесния поземлен имот № *** от *** г., издадена от Община С., отразяваща актуалния регулационен статут на имота като УПИ *** с площ от 1428 кв.м. ведно построената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 76 кв.м., при граници на УПИ: УПИ ***, ***, ***,***, ***, ***, *** и улица.

Според отбелязванията на скицата, регулацията не е уредена и няма промяна в регулацията към *** г.

С оглед на изложеното по делото се установява актуалният регулационен статут на имота, както и че не са уредени сметките по 4 регулацията. Следователно правилни са изводите на районния съд, че имотът е с неуредени сметки по регулацията и същият следва да се допуска до делба съобразно индивидуализацията по актуалните му технически характеристики.

Потвърждава се и изводът на районния съд, че за урбанизираната територия на село Н.с. не е налице влязла в сила кадастрална карта. Изложеното налага извод за неоснователност на оплакването, че по делото не е установен актуалният регулационен статут на поземленият имот, както и не се доказва твърдението за нарушение на параграф 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ.

По делото не се доказва и твърдението на въззивника, че в поземленият имот има други сгради и строежи, които не са заявени и не е установен техният статут, доколкото такива конкретно не са посочени и за тях не са представени доказателства. Неоснователно е и позоваването на въззивника в откритото съдебно заседание на декларация-съгласие от свидетели, представена в първата инстанция, доколкото същата има характер на писмени свидетелски показания, поради което е недопустима като доказателствено средство.

С оглед на изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди за допускане на съдебната делба съгласно удостоверения в производството актуален регулационен статут на делбения поземлен имот, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.

С оглед изхода на делото, основателно е искането за присъждане на сторените разноски от въззиваемия Р. И. И., направата на които се удостоверява в размер на 1200 лева от представения договор за правна защита и съдействие от 14.03.2023 г.

По тези съображения, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412 от 09.02.2022 г. постановено по гр.д.

№ 16854/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., с което се ДОПУСКА съдебна делба на следния недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, кв. 50 по регулационния план на село Н.с., община С., област П., одобрен със Заповед № *** г., целият застроен и незастроен с площ от 1428 (хиляда четиристотин двадесет и осем) квадратни метра, ведно със съществуващата в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 76 (седемдесет и шест) квадратни метра, при граници на УПИ: УПИ ***, ***, ***,***, ***, ***, *** и улица, който по документ за собственост нотариален акт от *** г., № ***. том ***, дело *** г. на нотариус при Районен съд – Пловдив представлява ДВОРНО МЯСТО с площ от 1395 (хиляда триста деветдесет и пет) квадратни метра, ведно със застроената в него жилищна сграда от около 70 (седемдесет) квадратни метра, намиращо се в село Н.с., общ. С., област П., съставлящо 5 парцел ***, кв. 50 по плана на същото село, при граници: улица, Г.Б., А.И.Т. и братя Б. и А.Х., КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ между: Р. И. И., ЕГН **********, Б. И. И., ЕГН ********** и И. Р. И., ЕГН **********, ПРИ КВОТИ - 2/4 (две четвърти) идеални части за И. Р. И. и по 1/4 (една четвърт) идеална част за Р.