Решение № 25 от 18.03.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Бургас, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Светла М. Цолова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20242000600048 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1 – 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актовете за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по жалба от адв.

П. , служебен защитник на засегнатото лице – З. М. , срещу решение № 15/ 01.02.2024 г., постановено по ЧНД № 31/2024 г.по описа на ОС Ямбол , с което съдът признал и допуснал изпълнение на Решение № BH- GS/03/226000122741/22 от 05.01.2023 г. на несъдебен орган - Областна администрация - Гюсинг, Австрия, влязло в законна сила на 26.01.2023 г., с което на З. М. И. от гр. Тополовград, е наложена финансова санкция в размер на 70 евро с левова равностойност 136,90 лева (сто тридесет и шест лева и деветдесет стотинки) за нарушение на Правилника за движение по пътищата на издаващата държава Австрия - на 17.10.2022 г., в 04:57 часа, в гр.Никелсдорф, на път А 4, управлявала МПС с българска регистрация № Х 1713 КР, с превишена скорост от 17 км/ч над разрешената за пътния участък от 130 км/ч.

С жалбата защитникът твърди, че удостоверението е непълно по смисъла на чл.35, т.1, предл.2 от ЗПИИАКОРНФС. Отбелязва, че формалното посочване в удостоверението, че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд по наказателни дела и че лицето е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез пълномощник относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, 1 не е достатъчно, поради невъзможност тези обстоятелства да бъдат доказани.

В тази връзка предвид наличието на факултативно основание за отказ за признаване и изпълнение на финансовата санкция, моли за отмяна на решението на Окръжен съд – Ямбол.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, засегнатото лице И., редовно призовано чрез свой роднина, не се явява. Процедурата за него и пред двете съдебни инстанции се е развила в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС. За него се явява назначеният служебен защитник – адв. Д.

П.. Поддържа наведените в жалбата доводи и настоява за отмяна на решението, като бъде приложена разпоредбата на чл.35, т.1 от ЗПИИАКОРНФС поради непълнота на удостоверението.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас, изразява становище за обоснованост и законосъобразност на оспорвания съдебен акт и предлага същият да бъде потвърден, а жалбата – оставена без уважение.

Бургаският апелативен съд като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на решението, намира жалбата за неоснователна.

За да постанови атакуваното решение, Ямболският окръжен съд е приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

То е издадено с оглед решение № BHGS/03/226000122741/22 от 05.01.2023 г. на несъдебен орган на издаващата държава Австрия, влязло в законна сила на, с което на българската гражданка З. М. И. от гр.Тополовград, обл.Хасково е наложена финансова санкция в размер на 70 евро за нарушение, уредено в Правилника за движение по пътищата на издаващата държава Австрия, за това, че: на 17.10.2022 г., в 04:57 часа, в гр.Никелсдорф, на път А 4, е управлявала МПС с българска регистрация № Х 1713 КР, с превишена скорост от 17 км/ч над разрешената за пътния участък от 130 км/ч., за което се твърди, че е административно нарушение по чл.2 от Кодекса за движение по пътищата на Австия.

В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за административно нарушение по правилата за движение по пътищата, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС в държава, която е членка на Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция.

Законосъобразно е преценено, че предвид хипотезата на чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС, в случая не се изисква двойна наказуемост. В удостоверението изрично е посочено, че се касае за поведение, което 2 нарушава разпоредбите за движение по пътищата.

Понеже решението, с което е наложена финансовата санкция, е влязло в законна сила на 13.04.2023г., давностният срок за неговото изпълнение не е изтекъл, съгласно австрийското и българското законодателство . Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение.

Санкционираното лице е административнонаказателно отговорно, няма данни за същото деяние да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция в Република България или друга държава, различна от издаващата, нарушението е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища, глобата не попада под минималната стойност, за която се извършва признаване и е осъществено уведомяване по чл.35, т.9 от ЗПИИАКОРНФС , съгласно законодателството на издаващата държава.

Неоснователни са повдигнатите с жалбата възражения.

В удостоверението е посочено също, че засегнатото лице З. И. е била уведомена съгласно австрийското законодателство за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Посочено е и, че производството е било писмено и И. е била уведомена лично на 11.01.23г. за правото на повторно разглеждане или обжалване, но не е поискала това в законовия срок. Издаващата държава е посочила в удостоверението, че алтернативното наказание по австрийското законодателство при неплащане на глобата е лишаване от свобода за срок от 1 ден и 8 часа.

Правилно първостепенният съд е счел, че удостоверението по чл. 4 от специалния закон е попълнено надлежно и съдържа необходимата за признаването информация, като развитите в жалбата възражения в този аспект за непълнота на документа и за отсъствие в отделни негови части на надлежен превод на български език, са неоснователни. Цялата значима информация в удостоверението е преведена на български език, като с изписване на латиница са останали единствено наименованието и адреса на конкретната извънсъдебна служба, постановила санкционирането и адреса за електронна кореспонденция, които не биха могли да се представят с аналози на български език и се запазват в автентичен вид. Наред с това не е налице и разминаване между удостоверението и приложеното към него решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3 от ЗПИИАКОРНФС.

Изпълнено е и положителното условие – лицето да има местоживеене или обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Наведените в тази връзка възражения в жалбата за отсъствие на категорични доказателства за местоживеене или местопребиваване, предвид неоткриването на И. на адреса, апелативният съд преценява за несъстоятелни.

По делото е безспорно установено, чрез изисканата в първоинстанционното производство справка НБД „Население“, че З. И. е с регистриран постоянен и настоящият адрес в Република България (съответно в гр. Тополовград), която 3 регистрация се извършва по волята на гражданина и именно чрез нея се урежда комуникацията му с властите. Неоткриване на санкционирания на постоянния му адрес, поради задгранични пътувания или други причини, не е равнозначно на липса на местоживеене в страната.

Изложените обстоятелства и изяснена фактология налагат извод за наличието на всички основания за признаване на решението.

С оглед изложеното, обжалваното решение на ОС-Ямбол следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, Апелативен съд - Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/ 01.02.2024 г., постановено по ЧНД № 31/2024 г.по описа на Ямболския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4