Решение № 685 от 26.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000503246 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№57194/12.09.2022 г., подадена от "Застрахователна компания Лев Инс"АД, чрез юрк. К. А., срещу Решение №2256/18.08.2022 г. по гр.д.№11341/2021 г. по описа на СГС - I ГО, 21 състав, В ЧАСТТА МУ, с която по предявен от А. И. В. иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, жалбоподателят е бил осъден да заплати на ищеца сумата над размера от 20 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата над размера от 759,70 лв. до присъдения размер от 911,64 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП на 28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главница над размера от 20 000 лв. и главница над размера от 759,70 лв., за периода от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане.

Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, който не съответства на принципа на справедливостта, и на съдебната практика по сходни случаи. Поддържа се справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер от 40 000 лв. Също така, поддържа се оплакване, че определеният от съда принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 40% е занижен, като следва да бъде отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 50%. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част, като вместо това да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени 1 вреди да се отхвърли за сумата над 20 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., а предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди да се отхвърли за сумата над размера от 759,70 лв. до размера от 911,64 лв., като бъдат съответно редуцирани разноските, които ответникът е бил осъден да заплати за първоинстанционното производство. Заявява се искане за присъждане на разноски за въззивното производство, съобразно изхода от спора.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозирала Отговор на въззивна жалба вх.№72445/02.11.2022 г., подаден от А.

И. В., чрез адв. М. Н. - Т.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. СГС правилно е отчел политравменото увреждане, тежестта и последиците от оперативното лечение с поставяне на импланти, функционалният дефицит на крайника, неудобствата и болките, които ищецът е понесъл, и е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на чл.51 от ЗЗД - пострадалият е предприел маневра "завой наляво" при зелен сигнал на светофарната уредба, в района на кръстовище и при ограничение на скоростта, и ако водачът на застрахования при ответника автомобил не е управлявал автомобила със скорост, два пъти по-висока от разрешената, не би настъпило ПТП. Неоснователно е и възражението за принос на пострадалия чрез непоставяне на обезопасителен колан - такъв принос не е установен по несъмнен начин. Ето защо, приносът, определен от съда в размер на 40 % не е занижен, а в действителност е завишен. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба, и потвърждаване на решението на първостепенния съд в обжалваната част. Заявява се претенция за осъждане на жалбоподателя да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след подадена извънсъдебна застрахователна претенция, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори между страните по факта на настъпилото на 2

28.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие, по наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, с което ответникът е приел да застрахова гражданската отговорност на водача на участващия в произшествието лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№********. Не се спори, че ищецът има качеството на увредено лице от същото ПТП, като е претърпял неимуществени и имуществени вреди – разходи за лечение. Не е спорен механизма на настъпването на произшествието и на увреждането на ищеца, както и че същият има принос за настъпване на процесното ПТП до размера от 40%. Спори се по размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди над размера от 40 000 лв. до определения от първостепенния съд размер от 50 000 лв., както и за размера на приноса на пострадалия – над размера от 40%, определен от първостепенния съд, до размера от 50%, претендиран от ответника. Решението е влязло в сила в необжалваната му част, с която е присъдено на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди до размера от 20 000 лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди до размера от 759,70 лв.

По спорните между страните въпроси, съдът намира следното:

Не е спорно, че на 28.10.2020 г. около 22:40 ч. в гр. София, на кръстовище, образувано от бул.“А. Малинов“ и ул.“Ана Ахматова“, е настъпило ПТП между управлявания от ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№********, и лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег.

№********.

От приетата по делото Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /на л.95-108 от делото на СГС/ се установява, че в района на настъпване на процесното ПТП бул.“А. Малинов“ се състои от две платна за движение –по едно във всяка посока, разделени помежду си от разделителен остров с ширина 1.00 метър. Всяко от двете платна е с широчина 9.00 метра, разделено на три пътни ленти, отделени помежду си с пътна маркировка, всяка с широчина от 3.00 метра. Движението на пътните потоци на кръстовището е регулирано със светофарна уредба, работеща на автоматичен режим.

Произшествието на настъпило в тъмната част на денонощието, в условия на ненамалена видимост, при ясно време и при работещо улично осветление в района на кръстовището. На 28.10.2020 г. около 22:40 ч. в гр. София, по бул.“А. Малинов“, в посока от бул.“Цариградско шосе“ към бул.“Андрей Сахаров“, се е движел лекия автомобил „БМВ“. По същото време, автомобилът „Фолксваген Голф“, управляван от ищеца, се е движел в обратна посока по бул.“А. Малинов“, като се е престроил в най-лявата пътна лента за своята посока, захождайки за извършване на кръстовището на маневра „завой наляво“. В зоната на кръстовището, и при зелена светлина на светофарната уредба, ищецът предприема изпълнение на „завой наляво“, по същото време, когато към кръстовището, движейки се направо по бул.“А. Малинов“, приближава лекият автомобил „БМВ“. Автомобилът „БМВ“ навлиза в кръстовището също на зелена светлина на светофарната уредба, движейки се направо, преди л.а.“Фолксваген Голф“ да е завършил маневрата. В зоната на кръстовището настъпва удар между предната дясна част на л.а.“БМВ“ и средно-задната лява част на 3 л.а.“Фолксваген Голф“. В момента на удара лекият автомобил „БМВ“ се е движел със скорост от 75,7 км/ч. (=21,04 м./сек. съгласно таблица на л.101), а лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се е движел със скорост 23,6 км/ч. (=6,55 м./сек. съгласно таблица на л.101) Тъй като в зоната на кръстовището не са налични „спирачни следи“, експертизата обосновава извод, че преди настъпване на удара двата автомобила са се движели със скоростта, при която е настъпил удара между тях. След удара, поради високата кинетична енергия на удрящия автомобил, и под влияние на ударния импулс, автомобилът „Фолксваген Голф“ се завърта със задната си част по посока на часовниковата стрелка, възкачва се върху десния тротоар, и реализира вторични удари в ел. табло и тръбен държач, след което се установява в покой на мястото, документирано при извършване на огледа.

Мястото на удара се намира в зоната на кръстовището, по продължението на лентата за движение на автомобила „БМВ“. Експертизата по изчислителен метод определя, че в момента, в който водачът на автомобила „Фолксваген Голф“ е предприел маневрата „завой на ляво“, лекият автомобил „БМВ“ се е намирал на отстояние от около 52,22 м. от него. При скорост от 75,7 км/ч., опасната зона за спиране на автомобила „БМВ“ е 57,80 м., и е поголяма от отстоянието между двата автомобила, поради което при посочената скорост водачът на автомобила не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. За да може да спре преди мястото на удара, автомобилът „БМВ“ е следвало да се движи със скорост не по-висока от 66 км./ч. От своя страна, водачът на автомобила „Фолксваген Голф“ е можел да предотврати настъпването на удара, ако изчака преминаването на приближаващия автомобил „БМВ“, преди да предприеме маневрата „завой наляво“.

Съдът кредитира в по-голямата му част заключението на автотехническата част от КСМАТЕ, като го намира за компетентно изготвено, подробно и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства - Констативен протокол №К-547 /на л.8/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.10.2020 г. със скица към него /на л.9-14/, както и на съдържащите се в приобщената преписка ЗМ№513 ЗМТ 11315/20 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. №44030/20 г. на СРП. След изслушване на заключението обаче, за установяване на механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Ш. /собственик на автомобила „БМВ“, пътувал като пътник на предната дясна седалка в момента на процесното ПТП/, и свидетелят С. С. /водач на автомобила „БМВ“ в момента на процесното ПТП/. Водачът на автомобила „БМВ“ С. С., разпитан като свидетел в настоящото производство, заявява, че непосредствено преди процесното ПТП е управлявал автомобила със скорост около 100 км/ч. На отстояние около 100 метра от кръстовището видял, че от „Младост“ към посока „Дружба“ на кръстовището лек автомобил „Фолксваген“ прави ляв завой. Мислел, че автомобилите ще се разминат, но впоследствие преценил, че няма да се разминат, и натиснал спирачка, но вече ударът не можел да се избегне. Когато натиснал спирачката, лекият автомобил „Фолксваген“ бил вече в средата на платното. Показанията на св. С. относно скоростта му на движение преди настъпване на удара се подкрепят от показанията на св. Ш., който се е возил на предната дясна седалка на собствения му автомобил „БМВ“, до водача С.. Същият заявява пред съда:

„Не мога да преценя с каква скорост караше С., но караше бързо. Няколко пъти го 4 предупредих, но той не взе поука и съвет… Колата се движеше в средната лента, но не съм сигурен….Нямам спомен с каква скорост кара С.. Казах му, че не бързаме, че няма нужда да бърза. Не усетих спирачките, нищо не усетих. Само удара усетих.“ С оглед така събраните гласни доказателства от разпита на водача на л.а. „БМВ“ и на собственика на автомобила, пътувал като пасажер, съдът не кредитира заключението на автотехническата част на КСМАТЕ в частта, в която експертизата приема, че при приближаването към кръстовището лекият автомобил „БМВ“ се е движел със скорост от 75,7 км/ч., тъй като от показанията на самия водач се установява, че е управлявал автомобила със значително по-висока скорост.