Решение № 1550 от 02.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502017 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на И. А. Р. срещу Решение № 2065 от 24.06.2022г. постановено по гр.д. № 10635/2021г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминацията са отхвърлени предявените от въззивника срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че е нарушено правото на ищеца на равно третиране по признак лично положение в периода 05.02.2018г. до 27.01.2021г. вследствие постановени откази от Началника на Затвора, гр. В. да ползва собствените си електрически уреди – един брой индукционен котлон, един брой тенджера и един брой тиган, докато изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в Затвора, гр. В., както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от бъдещи нарушения на забраната за дискриминация.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск – съдът служебно доразвил фактическите твърдения на ищеца, подменяйки предмета на делото в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, както и произнасяйки се по нередовна искова молба, като не е съдействал на ищеца за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Съдържа евентуални оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Развитите доводи са, че неправилно ВРС е приел, че режимът на 1 придобиване и ползване на котлон и малка фурна е разрешителен и като такъв попада в правомощията на Началника на съответния затвор, като същият има право сам да прецени следва ли да разреши или не ползването. Със своя Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г.

Министърът на правосъдието е утвърдил Списък с разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, могат да държат при себе си или на определени за целта места. Съгласно т. 3 от раздел III от този списък, като вещи и предмети, които могат да се ползват с разрешение на началника на затвора са котлон и малка фурна за общо ползване, които се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред определен от началника на затвора. В изпълнение на заповедта на министъра на правосъдието, началникът на Затвора – Л. със своя заповед е разписал право на лицата, осъдени на доживотен затвор да съхраняват и ползват електроуредите котлон и фурна; със своя заповед началника на Затвора – С. е уредил подробно реда и начина на внасяне на котлон и малка фурна в обособени „кухненски боксове“ за общо ползване на лишените от свобода, а в Затвора – П. ищецът е ползвал закупените от него електроуреди до привеждането му в Затвора – В. на 18.01.2018г.

Въпреки отправените от него молби до началника на Затвора – В. да ползва по определен ред собствените си вещи, искането му не е било удовлетворено. Притежанието на лични вещи и тяхната употреба изначално са разрешени от Министъра на правосъдието, съгласно издадената от последния заповед, която вменява задължение на началниците на затворите, да организират мероприятия и осигурят на лицата лишени от свобода, както битови и административни, така и социални условия, за да могат същите да ползват личните си вещи, вкл. да употребяват в ежедневието си котлон и фурна. Следователно, не е въпрос на лична преценка на началника на затвора и не е в неговата компетентност да решава дали да даде такова разрешение или не. От доказателствата по делото е установено, че в местата за лишаване от свобода – Затворите – С., Л. и П., на лицата лишени от свобода са създадени условия, обезпечаващи и гарантиращи им да ползват процесните електроуреди. За разлика от изброените места, в Затвора – В. липсват създадени предпоставки и условия, осигуряващи на лишените от свобода, в т.ч. на въззивника да ползват котлон и фурна. От друга страна с погрешно разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният съд лишил въззивника от възможността да докаже, че като изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ е поставен в по-неблагоприятно от други лица в същото положение, изтърпяващи същото наказание в затвори на територията на страната. В тази връзка правото на ищеца на равно третиране е нарушено вследствие неупражняване на контрол от страна на ГДИН върху администрацията на Затвора – В. относно провеждане на надлежни организационни мероприятия, които да осигурят на лицата лишени от свобода условия, за да могат същите да ползват личните си вещи. Необоснован е изводът на ВРС, че сравними сходни обстоятелства са налице, когато се сравняват лишени от свобода с еднакви наказания само в един затвор, а не и в различни. Контрол за изпълнение на заповедта на министъра не е проведен от ответната дирекция, с което е допуснала по отношение на ищеца дискриминационно отношение по признак „лично положение“, в нарушение и на международноправните норми, регламентиращи статута на лишените от свобода в затворите 2

/Препоръка Rec/2006/2 на Комитета на министрите на държавите членки, относно Европейските правила за затворите/. В този смисъл отправил искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва доводите в нея. Поддържа, че правилно въз основа на доказателствата по делото ВРС е приел, че ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор в Затвора – В., поради което не може да се приеме, че спрямо него е налице дискриминация по признак лично положение.

Останалите лишени от свобода в Затвора – В. също не могат да ползват котлон и фурна. Не е установено по делото по-неблагоприятно третиране на ищеца спрямо останалите лица в сходно на неговото положение. Дори и началниците на други затвори в страната да разрешават ползването на електроуреди, това не е задължение, което следва да се изпълни от Началника на Затвора – В.. Последният има право да реши дали даде такова разрешение или не. В този смисъл липсва нарушение на императивна правна норма, която да обоснове дискриминационно отношение спрямо ищеца. Отправила искане обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от И. А. Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на установителен иск с правно основание чл. 71, ал.

1, т. 1 от ЗЗДискр за приемане за установено в отношенията между страните, че е нарушено правото на ищеца на равно третиране по признак лично положение в сравнение с други лишени от свобода при идентични условия в периода 05.02.2018г. до 27.01.2021г. вследствие постановени откази от Началника на Затвора, гр. В. да ползва собствените си електрически уреди – индукционен котлон, тенджера и тиган, докато изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в Затвора, гр. В., както и осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови нарушението.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: ищецът изтърпява наложено му наказание „доживотен затвор“ в Затвора в гр. В.. Със заповед на министъра на правосъдието, уреждаща разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, настанени в затворите е предвидено, че лишените от свобода имат право да съхраняват и ползват електроуреди – котлон и малка фурна за общо ползване, по ред определен от Началника на Затвора. До 18.01.2018г. ищецът изтърпявал наказанието си 3 в Затвора – П., когато е преведен в Затвора – В.. През м. август 2016г. след одобрена негова молба, закупил от лавката на Затвора – П. един брой индукционен котлон, тенджера и тиган, които ползвал до привеждането му в Затвора – В.. При постъпването си в Затвора – В. тези вещи му били иззети от Администрацията на затвора под предлог, че Началника на Затвора – В. не разрешава да се ползват такива електроуреди. Многократно с писмени молби сезирал Началника на затвора да му бъде разрешено ползването на електроуредите, по които същият постановил отказ да даде исканото разрешение. Същевременно при същите сходни обстоятелства други лишени от свобода от различни затвори ползват такива електроуреди.

Това неравноправно третиране допуснато от бездействието на ответника по отношение на ищеца, в сравнение с други лишени от свобода със същия статус и присъда, му се отразява негативно, нарушава правата и законните му интереси, като по този начин е поставен в понеблагоприятно положение от други лица при сходни сравними обстоятелства. Отправя искане в тази връзка да се установи в отношенията между страните факта на допуснатото нарушение, както и да се осъди ответникът да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

В отговор на исковата молба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от главния директор оспорила исковете по основание. Оспорила твърденията за наличие на установено различно, по-неблагоприятно третиране на ищеца, извършено съзнателно от страна на ответната дирекция. Действията на служителите на ответника относно изпълнение на наказанието доживотен затвор в случая не са дискриминационни. На основание чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието доживотен затвор се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към други затвори, а на основание чл. 213 от ППЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на други затвори в обособени зони с повишена сигурност. На основание чл. 68, ал. 1 от ППЗИНЗС храненето на лишените от свобода се извършва съгласно утвърдения график за разпределение на времето. В заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието са посочени вещи и предмети, които лишените от свобода могат да държат и ползват с разрешение на Началника на Затвора. Предвид разрешителния режим, Началникът на Затвора – В. не е издавал разрешение за внасяне на котлон и малка фурна от ищеца. Ето защо в случая липсват основания за реализиране отговорността на ответника доколкото не е налице нарушение на принципа на равно третиране по смисъла на ЗЗДискр. Отправила искане в тази връзка предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно писмо рег. № 1867 от 09.08.2021г. на Началника на сектор „НОД“ на Затвора – В. лишеният от свобода И. А. Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен специален режим от 08.12.2005г., наложени с присъди по НОХД № 127/2004г. на ОС – П. за извършени деяния по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12 от НК. Преведен е в Затвора – В. на 18.01.2018г. от Затвора – П.

4 и настанен в III група, зона със засилен надзор и охрана на 24.01.2018г., самостоятелно в 127-мо спално помещение. На 06.08.2021г. е преведен в Затвора – Б.. Началника на Затвора – В. не е издавал разрешение за внасяне и ползване на котлон и малка фурна от лишени от свобода, нито има обособено помещение, което да се използва от лишените от свобода настанени в „Зона с повишена сигурност“, където да бъде поставен котлон и малка фурна и същите да си приготвят храна.