Определение № 12467 от 17.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12467 гр. София, 17.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно гражданско дело № 20211110146238 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на длъжника ВЛ. ИВ. ВЛ., чрез адв. М.Ш., с която се прави искане за допълване на Определение № 61/04.01.2022г. в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.

С разпореждане от 17.02.2022г. препис от молбата е изпратен на другата страна за становище в 1 – седмичен срок от съобщението, който в дадения от съда срок не изразява становище.

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по част I от ГПК, в това число и за отговорността за разноски.

Общото правило на чл. 80 ГПК налага отчитането като краен момент за упражняване на защита по чл. 78 ГПК приключването на устните състезания в последно заседание на съответна инстанция, сезирана с оспорването на заповедта. В заповедното производство в случай на осуетена искова защита на кредитора и обезсилване на издадената по реда на чл.

410 ГПК заповед, на основание чл. 415, ал.2 ГПК, устни състезания не могат да бъдат провеждани, поради което най-късният момент, в който длъжникът следва да заяви искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издадена заповед е с първото си процесуално действие. Съгласно т. 7 на ТР № 4/14.06.2014 г. по т. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотеза, в която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски.

С оглед гореизложеното следва, че депозираната молба с рег. № 17789/01.02.2022г. за допълване на определението по отношение на разноските, е своевременно подадена, поради което същата се явява и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Длъжникът с депозиране на възражението си в срока по чл.414 ГПК е представил договор за правна защита и съдействие, но в случая няма направено надлежно искане за присъждане на разноски. Използваният процесуален ред е неприложим, доколкото 1 липсва първоначално заявена претенция от последния до заповедния съд за присъждане на разноски. Длъжникът не е заявил претенцията си за разноски и с оглед диспозитивното начало съдът, макар представения договор за правна защита и съдействие не следва да присъжда без да е направено искане, поради което искането му за допълване на определението и присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с рег. № 17789/01.02.2022г., депозирана от ВЛ.

ИВ. ВЛ., чрез адв. М.Ш. по реда на чл. 248 ГПК, за присъждане на разноски по ч.гр.дело № 46238/2021 г. по описа на СРС в размер на 350 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2