Определение № 13 от 09.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500555 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена от Б. Д. Х. въззивна частна жалба срещу Определение № 1397/ 25.09.2025 г. по гр.д. № 188/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е върнал исковата й молба и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателката счита постановения акт за неправилен, като изразява несъгласие с формирания от съда извод за липса на правен интерес от предявения от нея отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания на „Юробанк България“ АД по договор за инвестиционен кредит № 758/ 2006 г., присъдени със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.07.2010 г. и изп. лист от 04.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5237/ 2010 г. по описа на РС – Плевен. Това заключение било направено въз основа на заявените от ответната банка с отговора на исковата й молба възражения, че по реда на принудителното изпълнение по изп. дело № 232/ 2011 г. по описа на ЧСИ Ц.

Н. е била удовлетворена за вземанията си по сочения договор чрез възлагане на ипотекирания в нейна полза имот срещу дълга и съответно е отписала задълженията в счетоводната си документация. Жалбоподателката сочи, че при наличието на изп. лист и предвид изготвеното от ЧСИ разпределение, в което било отразено погасяване на друг нейн дълг към Банката по друг изп. лист, последната можела да реши да реализира правата си за събиране на вземанията по процесния изп. лист. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника по иска „Юробанк България“ АД.

1

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, констатира следното:

Б. Д. Х. е сезирала ОС – Плевен с иск против „Юробанк България“ АД за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност не дължи на Банката сумите, присъдени със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.07.2010 г. и изп. лист от 04.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5237/ 2010 г. по описа на РС – Плевен – за главница и лихви по договор за инвестиционен кредит № 758/ 2006 г. и разноските за производството. Исковата си претенция е основала на твърденията, че кредиторът се е снабдил с процесния изпълнителен титул и въз основа на него е било образувано изп. дело № 232/ 2011 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., което било перимирано поради непредприемане на никакви изпълнителни действия от взискателя, считано от 18.01.2012 г. Исковата молба е разменена с насрещната страна, която в депозирания отговор е изложила, че Банката няма вземане по процесния кредит и няма претенции към ищцата, защото е удовлетворена чрез възлагане срещу дълга на Х. на ипотекирания като обезпечение по договора недвижим имот. В отговора е посочено, че ЧСИ погрешно е отразил погасяване с продажбата на имота на друг дълг на Х. към Банката – по кредит № 162/ 2023 г. След получаване на отговора с Определение № 1089/ 22.07.2025 г. съдът е счел исковата молба за нередовна и я е оставил без движение с указания ищцата да изложи обстоятелствата, на които се основава иска и да установи правния си интерес от оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК за установителните искове, както и да заяви има ли образувано друго изп. дело от Банката против нея „предвид прекратеното изп. дело № 232/ 2011 г. на ЧСИ“. В молба от 04.08.2025 г. ищцата е изложила, че има правен интерес от предявения иск, тъй като задълженията й по издадения изп. лист от 04.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5237/ 2010 г. по описа на РС – Плевен не са погасени, което се установявало от приложеното към исковата й молба удостоверение от 19.07.2024 г. на ЧСИ Н. за размера на дълга й по изп. дело № 232/ 2011 г. към 15.03.2024 г. – 344 144.40 лв. С обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Плевен е приел, че исковата молба на Х. е процесуално недопустима поради липса на правен интерес предвид това, че не е налице висящо принудително изпълнение за събиране на процесното вземане и защото ответната Банка в отговора си е заявила, че вземането й е погасено и няма спор между страните, че вземането по издадения изп. лист не съществува.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните изводи:

Оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на извода на ОС – Плевен за недопустимост на исковото производство е основателно. Исковата молба, предявена от Б. Х., отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК за редовност и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК за 2 установяване на недължимост на вземане на „Юробанк България“ АД, за което Банката се е снабдила с изпълнителен лист и въз основа на него е било образувано изпълнително производство, перемирано към датата на депозиране на исковата молба в съда. Разпоредбата на чл.439 ГПК е специална по отношение на общата разпоредба на чл.124, ал.1 ГПК и е приложимата в конкретния казус. Правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК е налице винаги, когато в полза на кредитора – ответник съществува изпълнителен титул и вземането му продължава да е неудовлетворено след снабдяване с него, като е ирелевантно дали последният е предприел действия за принудително събиране на същото, съответно дали има висящо към датата на предявяване на иска изпълнително производство.

Допустимостта на иска е обусловена от позоваването на факти, настъпили след приключването на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Ищцата твърди именно това – че Банката е нейн кредитор, че има издаден в нейна полза изп. лист, че е било образувано изп. дело, че същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като са останали непогасени задължения по процесния изп. лист, че правото на принудително изпълнение за събиране на тези задължения е погасено по давност. Перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и изп. дело бъде прекратено по силата на закона, остава висяща възможността кредиторът да инициира ново изпълнително производство за събиране на вземането си. Поради това трайната съдебна практика на ВКС приема, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора – бивш взискател – изпълнителен титул, материализиращ вземане, отричано от ищеца при позоваване на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание. Той има правен интерес да осуети бъдещо принудително изпълнение, отричайки правото на кредитора да предприеме такова. В този смисъл са Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/ 2016 г., I т.о. на ВКС, Определение № 60521/ 28.09.2021 г. по т. д. № 1532/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г., III г.о. на ВКС, Определение № 337/ 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50041/ 10.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г., I т.о на ВКС и др.

Във връзка с изложените от първоинстанционния съд аргументи, че ответната Банка в отговора си е заявила, че няма вземане по процесния кредит и няма претенции към ищцата, защото е удовлетворена чрез възлагане срещу дълга на Х. на ипотекирания като обезпечение по договора недвижим имот, следва да се посочи, че ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото, позовавайки се на липса на правен интерес у ищеца. Ако той признава иска, ищецът има интерес да получи решение при признание на иска, ако го оспорва – въз основа на събраните доказателства в исковото производство ще бъде преценена основателността на иска с оглед релевираните възражения.

3

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС – Плевен за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения от Б. Д. Х. иск с правно основание чл.439 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1397/ 25.09.2025 г. по гр.д. № 188/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен.

ВРЪЩА делото на ОС – Плевен за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения от Б. Д. Х. иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500555 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена от Б. Д. Х. въззивна частна жалба срещу Определение № 1397/ 25.09.2025 г. по гр.д. № 188/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е върнал исковата й молба и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателката счита постановения акт за неправилен, като изразява несъгласие с формирания от съда извод за липса на правен интерес от предявения от нея отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания на „Юробанк България“ АД по договор за инвестиционен кредит № 758/ 2006 г., присъдени със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.07.2010 г. и изп. лист от 04.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5237/ 2010 г. по описа на РС – Плевен. Това заключение било направено въз основа на заявените от ответната банка с отговора на исковата й молба възражения, че по реда на принудителното изпълнение по изп. дело № 232/ 2011 г. по описа на ЧСИ Ц.

Н. е била удовлетворена за вземанията си по сочения договор чрез възлагане на ипотекирания в нейна полза имот срещу дълга и съответно е отписала задълженията в счетоводната си документация. Жалбоподателката сочи, че при наличието на изп. лист и предвид изготвеното от ЧСИ разпределение, в което било отразено погасяване на друг нейн дълг към Банката по друг изп. лист, последната можела да реши да реализира правата си за събиране на вземанията по процесния изп. лист. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника по иска „Юробанк България“ АД.

1

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, констатира следното:

Б. Д. Х. е сезирала ОС – Плевен с иск против „Юробанк България“ АД за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност не дължи на Банката сумите, присъдени със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.07.2010 г. и изп. лист от 04.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5237/ 2010 г. по описа на РС – Плевен – за главница и лихви по договор за инвестиционен кредит № 758/ 2006 г. и разноските за производството. Исковата си претенция е основала на твърденията, че кредиторът се е снабдил с процесния изпълнителен титул и въз основа на него е било образувано изп. дело № 232/ 2011 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., което било перимирано поради непредприемане на никакви изпълнителни действия от взискателя, считано от 18.01.2012 г. Исковата молба е разменена с насрещната страна, която в депозирания отговор е изложила, че Банката няма вземане по процесния кредит и няма претенции към ищцата, защото е удовлетворена чрез възлагане срещу дълга на Х. на ипотекирания като обезпечение по договора недвижим имот. В отговора е посочено, че ЧСИ погрешно е отразил погасяване с продажбата на имота на друг дълг на Х. към Банката – по кредит № 162/ 2023 г. След получаване на отговора с Определение № 1089/ 22.07.2025 г. съдът е счел исковата молба за нередовна и я е оставил без движение с указания ищцата да изложи обстоятелствата, на които се основава иска и да установи правния си интерес от оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК за установителните искове, както и да заяви има ли образувано друго изп. дело от Банката против нея „предвид прекратеното изп. дело № 232/ 2011 г. на ЧСИ“. В молба от 04.08.2025 г. ищцата е изложила, че има правен интерес от предявения иск, тъй като задълженията й по издадения изп. лист от 04.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5237/ 2010 г. по описа на РС – Плевен не са погасени, което се установявало от приложеното към исковата й молба удостоверение от 19.07.2024 г. на ЧСИ Н. за размера на дълга й по изп. дело № 232/ 2011 г. към 15.03.2024 г. – 344 144.40 лв. С обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Плевен е приел, че исковата молба на Х. е процесуално недопустима поради липса на правен интерес предвид това, че не е налице висящо принудително изпълнение за събиране на процесното вземане и защото ответната Банка в отговора си е заявила, че вземането й е погасено и няма спор между страните, че вземането по издадения изп. лист не съществува.