Присъда № 7 от 22.11.2021, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда № 7/22.11.2021г. по НОХД №501/2021г. по описа на АРС, ІІІ н.с.

Против подсъдимия Д. Н. Н. е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 от НК, а именно, затова,че през в периода от месец април 2019 г. до месец април 2021 г. включително в гр. Асеновград, обл. Пловдив, след като е бил осъден с Определение от 23.01.2019 г. на Районен съд Асеновград, постановено по гражданско дело № 1877/2018 г., влязло в законна сила на 31.01.2019 г., да издържа свой низходящ - сина си ЛЮБ. Д. Н., роден на 20.12.2017 г. 160 лв. месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски - 25 /двадесет и пет/ месечни вноски по 160 лв. месечно, всичко общо в размер на 4 000 лв., като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда № 260009/25.02.2021 г. по НОХД № 139/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград в сила от 13.03.2021 г.

Преди даване ход на делото, на подсъдимия бяха разяснени правата по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият Н. се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. По отношение на наказанието предлага на подс. Н. да се наложи такова при условията на чл.54 от НК, което да бъде „Пробация“. което да включва по съвкупност следните две задължителни пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по две години. Пред вид това, че престъплението е извършено при условията на повторност предлага на подсъдимия да се наложи кумулативно и наказание „Обществено порицание“. По този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите визирани в чл.36 от НК.

Сл. защитник на подс. Н., адв. Е.Н. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Изтъквайки множество смекчаващи вината обстоятелства, той по същество счита, че няма пречка на подсъдимия да се наложи наказание „Пробация“ което да включва двете пробационни мерки за срок от по една година. По отношение на наказанието „Обществено порицание” заявява, че то следва да наложи кумулативно, тъй като това е предвидено в закона.

Подс. Д. Н. Н. се признава за виновен, съжалява за случилото се и по същество моли за наказание пробация.

Съдът, като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Н. Н. е роден на 30.05.1989 г. в гр. Асеновград, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с адрес по лична карта гр. Лъки, ул. „Люляк“ № 7, с настоящ адрес гр. Асеновград, ул. „Захари Стоянов” № 45А, ет. 3,с ЕГН **********.

Подс. Д. Н. Н. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:

С Определение от 15.10.2015 г. по гр. дело № 1058/2015 г. по описа на Районен 1 съд гр. Асеновград била одобрена спогодба, въз основа на която подс. Н. поел задължение да заплаща издръжка в размер на 150 лева месечно на своето малолетно дете- Николета Димитрова Н.а с ЕГН **********. Подс. Н. не заплащал дължимата издръжка на детето си, което довело до образуване на наказателно производство, което по-късно било внесено в РС Асеновград. С присъда № 260009/25.02.2021г. по НОХД № 139/2021г. по описа на АРС, той бил признат за виновен в извършено в периода от м. октомври 2019г. до м.ноември 2020г. престъпление по чл.183 ал.1 от НК, по което му е било наложено наказание „Пробация”, включваща следната съвкупност от пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от десет месеца; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет месеца. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 13.03.2021 г.

Междувременно подс. Д.Н. заживял със св. К. Й. Д. на съпружески начала. Това продължило до месец май 2017 г., когато двамата се разделили. От съвместното им съжителство св. Д. забременяла, като на 20.12.2017 г. тя родила момче ЛЮБ. Д. Н., което подс. Н. припознал. По подадена от св. Д. молба на основание чл. 127, ал.2 от СК, било образувано гр. дело № 1877/2018 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград.

Същото приключило с Определение от 23.01.2019 г. по което била одобрена спогодба между обвиняемия и св. Д.. По силата на тази спогодба подс. Н. се задължил да заплаща издръжка и на сина си- ЛЮБ. Д. Н., чрез неговата майка и законен представител възлизаща в размер на 160 лв. месечно. Определението влязло в сила на 31.01.2019 г. Впоследствие било образувано изпълнително дело № 48/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. Асеновград. По това дело, след наложен запор върху трудовото възнаграждение на подс. Н., по съответната сметка на три пъти били преведени суми за издръжки в размер на от по 160 лв. Така общата преведена сума възлязла на 480 лв., като тя покрива задължението на подс. Н. за издръжка на ЛЮБ. Д.

Н. за месеците януари, февруари и март 2019 г. По изпълнителното дело веднъж била постъпила и сума в размер на 128,94 лв., която обаче не съставлява цяла вноска за издръжка.

Отделно от тези суми подс. Н. не е плащал други пари за издръжка на своето дете ЛЮБ. Д. Н. и по този начин изпаднал в забава за времето от месец април 2019 г. до 29.01.2020г. , т. е. с 10 месечни вноски или общо за сума в размер на 1600 лева.

Освен преведените по сметка на ДСИ суми, подс. Н. не правел необходимото да изпълнява подписаната със св.Д. спогодба и да не плаща издръжка на сина си ЛЮБ. Д.

Н..

Междувременно, на 16.10.2019г. против подс. Н. в РС Асеновград било образувано НОХД № 818/2019г. Същото приключило с определение № 186/24.10.2019г. с което било одобрено сключеното между страните споразумение с което подс. Н. бил признат за виновен в това, че на 06.10.2019г. е осъществил съставите на престъпленията по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 343б, ал. 3 от НК.

Във връзка с това, след определяне на наказание за всяко едно от тях, то на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Н. било наложено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ в размер на три месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС било постановено, така наложеното общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” да изтърпи от него при първоначален общ режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, било присъединено и наказание глоба в размер на 450 лева. Определението влязло в сила на 24.10.2019г. Наложеното ефективно наказание“лишаване от свобода” било изтърпяно от подс. Н. за периода от 30.01.2020г. до 21.04.2020г. /справки към 2 приложеното НОХД № 818/2019г./

След излизането си от затвора подс. Н. продължавал да не плаща издръжка на сина си ЛЮБ. Д. Н.. Бездействието на подс. Н. по отношение на дължимите издръжките, станало причина на 26.05.2020г. св. К.Д. да подаде жалба в РП Асеновград. По така депозираната молба било образувано досъдебно производство ДП № 609/2019г. с оглед извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК с пострадал ЛЮБ.

Д. Н.. В хода на същото било установено, че освен за периода от месец април 2019 г. до месец 29.01.2020г. , подс. Н. продължил да бездейства и да не плаща издръжка и за период от 22.04.2020г. до месец Април 2021г., т. е. той закъснял с още 12 месечни вноски или общо за сума в размер на 1920 лева. Въз основа на воденото досъдебно производство, то спрямо подс. Н. бил изготвен и внесен обвинителен акт, като в АРС било образувано и НОХД № 501/2021г. с оглед извършено престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 от НК, обхващащо периода от месец април 2019 г. до месец април 2021 г.

През двата периода подс. Н. не е плащал други пари необходими за отглеждането на сина си ЛЮБ. Д. Н.. Приспадайки времето през което той е търпял наказание „лишаване от свобода“, той изпаднал в забава за времето от месец април 2019 г. до 29.01.2020 г. и за периода от 22.04.2020 г. до м. април 2021 г. като съзнателно не изпълнил задължението си спрямо ЛЮБ. Д. Н. в размер на две или повече месечни вноски или общо 22 месечни вноски по 160 лв. месечно, всичко общо в размер на 3 520 лв.,

През посочените периоди от време подс. Н. не се е интересувал от своето дете ЛЮБ. Д. Н., не правел опити да го види, нито да му е купува подаръци или да го води на почивка.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, свидетелски показания, Определение от 23.01.2019 г. по гр. дело № 1877/2018 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, приложеното НОХД № 818/2019г. на АРС, свидетелство за съдимост, характеристична справка и останалите писмени доказателства.

От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването на деянието, предмет на настоящето наказателно производство, неговото авторство, време и място на осъществяване, което не се оспорва и от подсъдимия.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Д. Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр.ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец април 2019 г. до 29.01.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, както и за периода от 22.04.2020 г. до м. април 2021 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, включително, в условията на продължавано престъпление, след като е бил осъден с Определение от 23.01.2019 г. на Районен съд Асеновград, постановено по гражданско дело № 1877/2018 г., влязло в законна сила на 31.01.2019 г., да издържа свой низходящ - сина си ЛЮБ. Д. Н., роден на 20.12.2017 г. - 160 лв. месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски - 22 /двадесет и две/ месечни вноски по 160 лв. месечно, всичко общо в размер на 3 520 лв., като деянието е извършено повторно, след 3 като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда № 260009/25.02.2021 г. по НОХД № 139/2021 г. по описа на Районен съд – Асеновград, в сила от 13.03.2021 г.

По тази правна квалификация съдът призна подс.Н. за виновен.

По делото безспорно се установи, че подс. Н. е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 160 лева месечно на сина си ЛЮБ. Д. Н., като неговото бездействие на практика е продължило през два отделни периода. Първия е този от месец април 2019 г. до 29.01.2020г. , т. е. за 10 месечни вноски или общо за сума в размер на 1600 лева., а втория е този от за период от 22.04.2020г. до месец Април 2021г., т. е. с още 12 месечни вноски или общо за сума в размер на 1920 лева. В действително неговото бездействие за заплащане на издръжка е продължило и през периода от периода от 30.01.2020 г. до 21.04.2020 г., но пък както се установи по делото през това време подс.

Н. е бил лишен от възможност да полага труд и реализира доходи, тъй като е търпял ефективно наказание „Лишаване от свобода“. Времето през което той е търпял наказанието „лишаване от свобода“, според съдебната практика, няма как да му се вмени във вина във връзка с обвинението по чл.183 от НК, поради и което на основание чл.304 от НПК, съдът призна подс.Н., за невинен за периода от 30.01.2020 г. до 21.04.2020 г. относно това, че в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил осъден с Определение от 23.01.2019 г. на Районен съд Асеновград, постановено по гражданско дело № 1877/2018 г., влязло в законна сила на 31.01.2019 г., да издържа свой низходящ - сина си ЛЮБ. Д. Н., роден на 20.12.2017 г. - 160 лв. месечно, съзнателно да не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 3 /три/ месечни вноски по 160 лв. месечно, всичко общо в размер на 480 лв., като деянието да е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда № 260009/25.02.2021 г. по НОХД № 139/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград в сила от 13.03.2021 г., като го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК в тази му част.