Решение № 181 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100514311 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 19746/30.04.2025 г., подадена от длъжника В. Й. Я., срещу постановление от 17.02.2025 г., постановено по изпълнително дело №202492104001465, по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство по делото.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е изцяло немотивирано, поради което следва да бъде отменено само на това основание. Сочи, че в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство липсва посочване на каквато и да е информация за това кой е длъжника. Поради това поддържа, че изпълнителният лист не удостоверява подлежащо на изпълнение задължение на В. Й. Я., в качеството й на длъжник спрямо взискателя. Счита, че изпълнителният титул може да бъде изпълнен само ако съдържа информация относно взискателя, длъжника, предмета, вида, обхвата и срокът на изпълнение на задължението. Твърди, че в изпълнителния лист не е посочено, че е издаден срещу длъжник с имена В. Й. Я., поради което изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Моли за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от взискателя Ф.Г..

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, район на действие СГС, в които се излага становище за 1 неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното:

От представените материали по изпълнително дело № 202492104001465 на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ се установява, че същото е образувано на 22.11.2024 г. с постановление на ЧСИ по молба на взискателя Ф.Г., ЛНЧ **** срещу В. Й. Я. по силата на изпълнителен лист от 28.05.2024 г., издаден по гр.д. № 26683/2019 г., по описа на СРС, 80 състав, въз основа на влязло в сила протоколно решение №150738 от 25.06.2019 г. С изпълнителния лист е постановено личните контакти на бащата Ф.Г. с детето Л.Ф.Г. да се осъществяват по следния начин: Всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване, като бащата Ф.Г. ще взима детето от дома на майката в 10:00 ч. в понеделник и го връща в дома на майката в 18:00 ч. в неделя. 14 дни през зимната ваканция, 14 дни през лятната ваканция на детето, през време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време, взаимно уговорено между родителите.

До длъжника В. Й. Я. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 36258/27.11.2024 г.

С удостоверение изх. № 2883/31.01.2025 г. ЧСИ С.П. е приел, че поканата за доброволно изпълнение с изх. № 36258/27.11.2024 г. е връчена на 22.01.2025 г. чрез залепване на уведомление на основание чл.47, ал.5, вр. чл.47, ал.1 ГПК.

На 11.02.2025 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение с изх. № 3706/11.02.2025 г. до В. Й. Я., като същата е получена лично от длъжника на 12.02.2025 г. С поканата същата е поканена да изпълни доброволно задължението си, като е надлежно уведомена, че следва на основание чл. 528, ал. 2 от ГПК в тридневен срок от връчване на поканата да съобщи: 1. Готова ли е да предаде детето в определеното място и време; 2.

Какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3.

В кое място и време е готова да предаде детето. В поканата е посочено, че при неизпълнение в срок на горните задължения на длъжника ще бъде наложена глоба в размер до 400 лв. на основание чл. 528, ал. 3 от ГПК и ще бъде наредено принудително довеждане от органите на МВР.

На 14.02.2025 г. по пощата е постъпило становище на длъжника с вх. № 06569/17.02.2025 г., с което изразява готовност да предаде детето Л. Ф.Г. за осъществяване режима на лични контакти с бащата в определеното място.

Твърди обаче, че няма задължение да осигурява предаване, тъй като изпълнителния лист не удостоверява подлежащо на изпълнение задължение от нея в качеството й на длъжник спрямо взискателя както и че изпълнителният лист не е издаден срещу длъжник с имена В. Й. Я., поради което моли изпълнителното дело да бъде прекратено. Също така излага становище за 2 наличие на пречки по смисъла на чл.528, ал.2 ГПК, тъй като детето не желае да се чува и вижда със своя баща. Твърди, че Ф.Г. съзнателно провокира ситуации, които са във вреда на здравето и интересите на детето като посочва примери за това. Сочи, че детето Л. Г. изпитва ужас, че ще бъде отвлечено.

Поддържа, че като родител няма право да я принуждава да върши неща против волята й, нито да упражнява психическо, емоционално и вербално насилие над детето си.

С обжалваното постановление от 17.02.2025 г. ЧСИ С.П. е отказал да прекрати производството по изп.д. № 202492104001465. Длъжникът е уведомена за отказа със съобщение изх. № 4414/18.02.2025 г., получено лично на 15.04.2025 г.

При така установеното, съдът намира, че подадената жалба е допустима като подадена в срок от правнолегитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ– отказ за прекратяване на изпълнителното производство и следва да се разгледа по същество.

По съществото на подадената жалба съдът намира следното:

Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Разпоредбата н а чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно посочва кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника.

Правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Тъй като местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за последния възниква задължението да го предаде на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното, със съдебното решение, време за упражняването му. Задължението за предаване на дете, което не се изпълнява доброволно подлежи на принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК.

Правото на лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение няма да бъде изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на родителя за периода на осъществяването му. Последното се реализира по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК, съгласно която ако длъжникът не изпълни доброволно задължението за предаване на дете, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение.

Предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д.

№ 202492104001465 е осъществяване на режим на лични отношения на единия родител с детето. Изпълнението на задължението за предаване на дете от родителя, упражняващ родителски права, е регламентирано в специален раздел на ГПК- Глава четиридесет и осма - „Изпълнение на определено 3 действие“. Когато съдът определя режим на лични отношения с единия родител, задължението на другия родител, при когото детето живее, включва и фактическото му предаване на другия родител в определените от съда дни и часове. Това е пряко произтичащо задължение от съдебното решение и не е необходимо да бъде изписано отделно в изпълнителния лист. Ето защо, В. Й.

Я. в качеството й на родител, упражняващ родителските права е задължена да предаде детето на взискателя – негов баща съобразно посоченото в изпълнителния лист.

В нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК са посочени лимитативно хипотезите, при които ЧСИ прекратява изпълнителното производство. Настоящият състав приема, че по изп. дело 202492104001465 на ЧСИ С.П. не се е осъществило нито едно от основанията за прекратяване на изпълнението. Предвид изложеното, не е налице законово основание за прекратяване на изпълнителното дело. Ето защо постановлението за отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В рамките на производството по чл. 435 вр. чл. 496 ГПК не се разпределят разноски между страните независимо от изхода на спора.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 19746/30.04.2025 г., подадена от длъжника В. Й. Я., срещу постановление от 17.02.2025 г., постановено по изпълнително дело №202492104001465, по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с което отказано да се прекрати изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4